Владислав Горанов: Христо Иванов и Корнелия Нинова имат електорална сметка за плащане. Това, което се направи с последната актуализация на бюджета, ще предизвика бунтове през октомври

Бившият финансов министър Владислав Горанов пред "Труд":

За първи път след 1998 г. НСИ регистрира рекордно висока инфлация. Какви са причините?

Причините вероятно са повече от една. Въпросът е можеше ли нещо да се направи за да се смекчи ценовият натиск и отговорът е: по-скоро да. Мерките за компенсиране на растящите цени на енергоносителите и най-вече електрическата енергия закъсняха. При положение, че близо 70 на сто от електроенергийните мощности са изцяло държавни, можеше още в средата на 2021 г. да се създаде механизъм за преразпределяне на печалбите им.

По този начин натискът върху бизнеса и от там към производствените цени щеше да бъде по-плавен и нямаше да се оплакваме, че имаме двойно по-висока от средната инфлация в Еврозоната. Препоръчвам на служебното правителство по-бързо да разпише подзаконовата нормативна уредба, за да уреди механизма за компенсация на цените на електроенергията за бизнеса, който беше предложен от ГЕРБ и гласуван с актуализацията на бюджета за 2022 г.

Как ще обясните минималния ръст на приходите от ДДС от сделки в страната през 2022 г. при рекордно високата инфлация. Това показва ли пропуски в работата на НАП?

На база на официалната информация, с която разполагам, е трудно да се направи извод за изпълнението на ДДС. Прави впечатление обаче, че по данни на Министерството на финансите към полугодието на 2021 г. постъпленията от ДДС са били 54,7 на сто от плана, а през 2022 г. за същия период са постъпили само 47,1%. При равни други условия, ако плана за приходите и в двете години е адекватен, това говори за сериозно изоставане и то при положение, че според данните за брутния вътрешен продукт за второто тримесечие на тази година ръста на потреблението е значителен.

След като пенсиите бяха увеличени от 1 юли, а предстои и нова промяна от 1 октомври, откъде ще дойдат парите за изплащането им през 2023 г.? Ще се наложи ли вдигане на данъците?

Въпросът с пенсиите винаги е бил много чувствителен, защото доходите на много от пенсионерите не покриваха и не покриват основните им нужди. В името на справедливостта и с ясното съзнание, че казаното от мен няма да бъде прието безкритично смятам, че през последните две години бяха направени всички възможни усилия да бъде разрушен установения в края на 20 век модел. С измененията, които се направиха и най-вече с преизчисленията, които ще се приложат от 1 октомври тази година, връзката между пенсията и осигурителния принос на лицата ще бъде драматично нарушена.

Не искам да съм лош пророк, но това което се направи по време на последната актуализация на бюджета ще предизвика бунтове през октомври. Що се отнася до фискалния ефект, той е доста сериозен. Над 4 милиарда повече разходи само за пенсии през 2023 година и то без да се включва в тази сметка някакво увеличение догодина. Скоро чух служебния финансов министър Росица Велкова, която е солиден експерт по отношение на бюджета, да казва че общите допълнителни разходи, които трябва да се финансират през следващата година и то без да се прилага нова политика (стари поети от 2022 г. ангажименти) надхвърлят 6 милиарда.

Към тази сметка ако се добави дефицит в 2022 г. от над 7 млрд. лв. уравнението за следващите години става почти нерешимо. Или ще се вдигат данъци, или ще се режат разходи или и двете, а междувременно в следващите 2-3 години ще се трупат десетки милиарди нови дългове.

През следващата година каква политика трябва да се води, необходимо ли е намаление на бюджетния дефицит?

По време на криза е допустимо леко завишаване на дефицита, но това което се случва в последните две години е доктринална промяна в отношението към публичните финанси. Някой сякаш реши, че в публичните финанси съществува перпетум мобиле. Очаквам да получим сериозни критики от Европейската комисия, а не е изключено и включването на България в процедура за прекомерен бюджетен дефицит което ще изисква конкретни ангажименти и действия за намаляване на дефицита. Трудна задача от моя опит.

Проблемът със строителните фирми се задълбочава и до края на годината се очаква неразплатените пари за текущи ремонти да са за 1,9 млрд. лв. Възможно ли е с наличните пари в бюджета да им бъдат изплатени дължимите суми?
Законът за публичните финанси дава възможност за определена гъвкавост и пренасочване на ресурси. В този смисъл е възможно подобни плащания да бъдат направени. Смятам, че е грешка граничеща с престъпление срещу икономиката, особено в период на кризи и предизвикателства, държавата да не си плаща сметките. Публичната ни инфраструктура, особено пътната, има нужда от огромни инвестиции и това което се случи да се блокират всички инфраструктурни обекти и особено магистрала "Хемус" е меко казано недалновидно.

В сегашната ситуация трябва ли да остане старата набелязана дата за влизане в еврозоната - 1 януари 2024 г., или е по-добре процесът да се забави?

Аз съм категорично за това България да се присъедини максимално бързо към Еврозоната. Предимствата за мен са безспорни и не разбирам мотивите на тези, които насаждат страх в хората по отношение на еврото. Аргументите да си против еврото е да не вярваш в Европейския съюз и много от икономистите, които изградиха кариерите си на тази база, подставят под съмнение именно фундаментите на съюза. Скоро обаче Хърватия ще приеме еврото и всички опорни точки на противниците му ще бъдат развенчани. Жалкото е, че умните хора и нации се учат от грешките на другите, а ние се учим само от собствените си.

Все повече финансови експерти твърдят, че ще има вдигане на лихвите по кредитите. Може ли да се прогнозират параметрите на това увеличение, ще засегне ли то и старите кредити?

Слава Богу, времето на отрицателните лихви е на път да свърши. За мен отрицателните лихви са нещо много коварно и икономически трудно управляемо. Със сигурност плавно увеличение на лихвите ще има, както по отношение на кредитите, така и по отношение на депозитите. Надявам се лихвените доходи на банките да им позволят да преструктурират бизнес моделите си и да оптимизират другите си източници на печалба. Що се отнася за старите кредити всичко зависи от договорите и параметрите заложени в тях. Често има гъвкава компонента, която зависи от пазарните условия и тази компонента движи цената на кредита според пазарната конюнктура нагоре или надолу.

Няма как да не ви задам и няколко политически въпроса. Правителството на Кирил Петков е първото правителство в новата ни история, свалено с вот на недоверие. Това намалява ли шансовете им да се върнат отново на власт, или ги прави по-харесвани, защото мантрата е, че мафията ги е свалила от власт?

Правителството на Кирил Петков беше избрано в разрез с политическата логика, работи в разрез с икономическата и житейската логика и приключи в рамките на реда предвиден в Конституцията. Дали и до колко ще имат доверие зависи от хората, но това което не ми харесва е склонността на системните партии да ги легитимират с егоистичната идея да се включат във властта. Тук Христо Иванов и Корнелия Нинова имат електорална сметка за плащане, която няма да им се размине.

Как си обяснявате това, че разочарованието от "Продължаваме промяната" не увеличава доверието към ГЕРБ - процентът на одобрение от месеци стои един и същ?

В политиката, а и в живота съществува един закон, познат ни от кибернетиката като наука - законът за необходимото разнообразие. Има избиратели, които имат право на глас през тази година, които в съзнанието си са управлявани само от Бойко Борисов и ГЕРБ. Те, а и не само те, са склонни да свързват всички процеси в държавата и най-често отрицателните с ГЕРБ.

Безспорно имаше много грешки по време на управлението, но имаше и много напредък и добри неща. Противниците на ГЕРБ и Борисов умело успяха да внушат, че едва ли не България е най-бедната страна в ЕС заради случилото се в последните години след 2009 г., пропускайки от къде тръгваме, пропускайки темата с приватизацията, фалита на държавата в края на деветдесетте - между другото имаме активни политици дейни участници в този процес.

Възможно ли е с десни политики да се постигат леви цели, както твърдят от "Продължаваме промяната". До какво водят подобни експерименти?

Това малко не го разбрах още от анонса му като словесна конструкция. Малко ми напомня на един от двата лъва пред Съдебната палата (единият е сбъркан като положение на лапите). Липсата на конкретна ценностна система и идеология винаги ме е карало да се съмнявам в мотивите и действията на тези, които претендират за властта. Несистемното поведение на управляващите в политиката води до натрупването на грешки в системите на държавата, а от там и до сериозни кризи в краткосрочен план. Да припомням ли пенсионната система и енергетиката.

Наскоро прогнозирахте, че след изборите през октомври най-вероятно ще има следващи предсрочни избори, кое ви кара да мислите така?

Мисля, че промяната не продължи достатъчно дълго, за да бъдат осъзнати последиците от нея. Асен Василев не състави и не изпълни нито един бюджет до край. Корнелия Нинова не започна и не завърши един цял отоплителен сезон. Ако не ме разбирате на къде бия ще поясня. Направиха се доста грешки, които обаче все още не са осъзнати от хората, за да могат да дадат трезва оценка за капацитета на доскорошното управление. От поведението на някой политици оставам с впечатлението, не и без помощта на услужливи медии, че лъжата е дял от западната концепция за маркетинг.

Та да се върнем на въпроса. Мисля, че разделението в обществото, което започна преди две години, не се е утаило за да може да се състави стабилно мнозинство, основано на общи цели. Не виждам и политик, който е готов да инвестира малка част от егото си за да модерира този процес. Президентът сякаш има този капацитет, но трябва време.

Какви ще са последиците от евентуална политическа криза върху икономиката на страната, има ли опасност да не получим никакви пари по Плана за възстановяване и устойчивост?

Ако в понятието политическа криза влагаме липсата на адекватно и предвидимо редовно правителство ние сме в политическа криза от повече от година и половина. Липсата на координирани и работещи институции винаги е предизвикателство пред икономиката, до толкова, до колкото държавата, като регулатор на обществените отношения, трябва да извършва качествени услуги на бизнеса и да му предлага решения. Това което се случваше до скоро някой да стажува и да се обучава на високи политически позиции е социален експеримент, който показа колко е крехка политическата ни система. Що се отнася до Плана за възстановяване и устойчивост, един безсмислен проект, който беше добавен по времето на правителството на Кирил Петков е на път да направи така, че до края на 2022 г.

България да не може да получи една стотинка по този план. Една комуникационна система на МВР, със съмнителна добавена стойност за работата на служителите, е на път да блокира парите за България. Система, за която в годините съм чувал доста пикантни подробности, свързани основно със сериозен материален интерес.

Изкушен ли сте да се върнете отново в политиката, имате ли предложение в тази посока?

Не съм от хората, които се изкушават! Истината е, че аз нямам планове за активно участие в политиката, за сега. Продължавам да работя с колегите си от ГЕРБ по финансово - икономическата програма.

Владислав Горанов: Завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство от 2001 г. като експерт. От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър. За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г. От февруари 2014 до ноември 2014 г. е изпълнителен директор на Общинска банка. От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър.