Владислав Горанов: В този парламент, партиите, които не се управляват от анархично настроени аферисти, обединиха усилията си да запазят, макар и временно, фискалната рамка в относително разумна орбита

Редовно правителство през 2023 г. може да се състави само с подкрепата на ГЕРБ и ДБ, завява бившият финансов министър

Владислав Горанов
Владислав Горанов Източник: Zonanews

Интервю на бившия финансов министър Владислав Горанов пред "24 часа"

 

Нов, трети опит за кабинет, а мандатът пак при БСП. Скандалът около Nexo, или скрити "творчески планове" на президента го изпратиха там, г-н Горанов?

Много е удобно на тези, които дължат обяснение за финансирането на кампаниите си, да подозират Радев в това. Темата с финансирането на кампанията на ДБ и ПП от служители на Nexo и от служители на други компании тепърва трябва да се изследва задълбочено. Извън темата с Нексо, бизнесът на която е предмет на разследване, по-голямата тема е защо Сметната палата допуска да се заобикаля Закона за политическите партии и се допуска скрито финансиране от юридически лица, чрез подставени физически такива. Ако се вгледате в списъка на дарителите ще забележите, че много служители на компании са дарявали големи суми, които вероятно са получили като извънредни еднократни бонуси от своите работодатели. Това е проспано от Сметната палата и за това трябва да се задават въпроси тепърва. Що се отнася до връчването на мандата на БСП аз бих задал въпрос дали в решението на Радев се съдържа калкулация за възможността на БСП да реализира подобен мандат на база на всички заявки от страна на нейното ръководство. Със сигурност по-лесно щеше да се състави, макар и чисто хипотетично, правителство с мандат на ДБ.

 

Защо, според вас, президентът Радев не го даде на ДПС, те го поискаха открито за първи път от 10 г.?

ДПС има всички аргументи да претендира за власт, защото със системното си поведениe са устойчив фактор в политическият ни живот. Не мисля обаче, че президента някога ще даде мандат на ДПС. Най-голямото отмъщение на провалените лидери на десницата за идването на НДСВ на власт беше да заменят в главите на избирателите в големите градове и най-вече в София неприязънта към комунистите с омраза към ДПС. Няма да продължавам с този анализ защото само тази въпрос предполага десетки хиляди символи писан текст.

 

Така или иначе, повечето прогнози са, че този мандат е обречен, а изходът от политическата каша ще се дойде едва след местните избори, догодина през есента. Основателни ли са?

Не искам да съм лош пророк, но редовно правителство в рамките на 2023г. може да се състави само с едновременната подкрепа на ГЕРБ и ДБ. Ако до подобно решение не се стигне не виждам властова формула. Да се състави правителство без участието или поне подкрепата на която и да е от тези формации ще доведе до силно разделение в обществото и нестабилност на подобна власт.

 

Как ще се случи какъвто и да е кабинет, след като двете най-големи партии са в състояние на война? Има ли изгледи тя да позатихне?

Политическото противопоставяне между ГЕРБ и ПП, до като се води в рамките на закона и с политически аргументи, е част от демокрацията. Лошото е ако не ти стигат знания и умения и от безсилие тръгваш да газиш законите и да арестуваш лидера на опозицията и то без никакви доказателства. Може да звучи високомерно, но за мен такъв политически инфантилизъм какъвто проявиха и проявяват ПП трябва да се изучава в учебниците. Политическата оценка за тях ще бъде, че са успели за няколко месеца да стабилизират политическия модел в България, нещо което можеше да отнеме години. Преди 22 години идването на НДСВ разби двуполюсния модел и даде пространство за нови и нови спасители. След ПП повече спасители скоро няма да има.

 

В този контекст, вие не загрявате ли вече край страничната линия? Не мислите ли за връщане в политиката?

Не знам защо сте останала с впечатлението че съм я напускал (усмихва се). 

 

Очертава се държавата да работи с миналогодишния бюджет поне до юли, а може би и до края на 2023 г. Това лошо ли е, или е по-добро от онова наддаване миналата година?

Продължавам да смятам, че предложената стратегия на служебното правителство беше по-правилна, въпреки че се изпуснаха и възможности да се покаже по-реалистична картина на финансовия авантюризъм и профанизацията, на която бяха подложени публичните ни финанси от пролетта на 2021 година до сега. Имам предвид, че ако сегашното служебно правителство беше внесло проектобюджет за 2023г., с всички присъщи елементи, щяха да се видят огромните пробойни, зейнали в държавната сметка, заради предишни решения. Тема, която няма да ни подмине по време на 49 тото и 50 тото народно събрание и всичко това в рамките на тази година. Има обаче и добра новина. По време на дебатите, след първо гласуване, се прояви, макар и за малко, една коалиция, която бих формулирал като коалиция на разума. Партиите, които не се управляват от анархично настроени аферисти, обединиха усилията си да запазят, макар и временно, фискалната рамка в относително разумна орбита като отхвърлиха всички безумни предложения. Нарочно съм иронично абстрактен за да не изглеждам злобен, но съм разочарован какви хора ни губят времето.

 

Отиваме обаче и към отваряне, т.е. пренаписване на Плана за възстановяване, при неприети закони, нужни за да си получим финансирането. Оправдан ли е рискът да го правим и да си останем само с първия транш?

Проблемите с Плана за възстановяване и устойчивост започнаха още по времето на служебното правителство през пролетта на 2021г., когато Асен Василев стъпи на врата на Пеканов и започнаха да вкарват доста спорни предложения, които сега се налага да се актуализират. Този грях е на онова служебно правителство, което не можа да надскочи шарлатанията си или не я осъзнаваше. В плана бяха вкарани и доста спорни и никому ненужни промени, които някои кръстиха реформи и сега всички сме в капан. Доста голяма част от предложените т.н. реформи няма да добавят стойност за обществото ни, но за сметка на това могат възпрепятстват успеха на плана за възстановяване и устойчивост.

 

Отиваме и към това диференцираните ДДС ставки , от които полза няма, всякакви компенсации за бизнес и домакинства да се точат и тази година. Не сме ли заплашени да си "издъним" бюджета?

Диференцираните ставки на ДДС не добавят стойност за тези които плащат този данък. Тази игра на думи е ясна на всеки поне малко икономически грамотен, но за съжаление изпуснахме духа от бутилката още в началото на Ковид пандемията от пролетта на 2020г. На въпроса дали има риск да "издъним" бюджета отговорът е лесен – риск няма, бюджетът вече е "издънен". Огромните ангажименти за разходи, които се поеха с увеличението на пенсиите и заплатите в публичния сектор тепърва ще се материализират през дефицити и дългове и то с порядъка на десетки милиарди в следващите няколко години.

 

Всичко това означава ли, че уверено вървим към рецесия, а може би и стагфлация?

Аз по природа съм настроен да съм повече оптимист. Спомнете си 2020г., когато още през април прогнозата на Министерството на финансите се различаваше в пъти от песимизма залял държавата от повечето анализатори. Консенсусните прогнози на повечето глобални анализатори от края на годината са за забавяне в еврозоната близко до нулев растеж или минимален спад от около -0,1 на сто. Аз мисля, че има предпоставки за ревизия в малко по-благоприятна перспектива. Топлото време в края есента и началото на зимата в Европа намали натиска върху цените на енергоносителите и настрои потребителите и бизнеса малко по-оптимистично. Прогнозите на правителството за 2023г. не предвиждат спад на българската икономика и аз споделям тези очаквания. Това, което ще е изпитание е пренастройването на всички към новата лихвена реалност. В същото време нормализацията на лихвите, минаването на положителна територия, има добри страни и би могло да даде възможност за оптимизация на бизнесмоделите на банките и преориентиране на приходната им база.

 

А вървим ли в обратна на еврото посока. Ако от БНБ са прави, следващият "прозорец" за еврозоната ще е след 5-10 години. Ще издържи ли бордът?

Да започнем с последния въпрос. Бордът ще издържи и подобен въпрос не съществува. За всичките години не паричен съвет не сме имали по-здрава котва. Котвата обаче, освен че те предпазва от рисковете на бурното море, ако не бъде вдигната, ограничава движението в избраната посока. Тук е и преходът към еврото. Имаме шанс да спазим графика да заменим лева с евро от първи януари 2024г. Предимствата са много, а най-големите рискове са да лишим от догматична основа поне две партии и куп икономисти без въображение. Дебатът за еврото обаче даде и все още дава възможност да подредим елита на държавата,или тези които се смятат за такива, от двете страни на ясен ценностен, смислов и дори геополитически разлом, така че всеки ясно да заеме мястото си и да поеме отговорността си.

 

Има опция да се укротят страстите за по-високи заплати, по-високи пенсии, повече и по-дълги компенсации? Или "доброто в лошото" на служебния кабинет е в това, че той има ограничен лимит?

Не съм съгласен, че служебния кабинет има ограничен лимит за взимане на грешни решения. По-скоро липсата на политически натиск върху служебното правителство на какъвто са подложени партийните кабинети, които се явяват на избори, даде възможност да се прояви относителен разум през последните 6 месеца. Оценката за финансовата и фискалната политика е по-скоро задоволителна.

 

Дайте  оценка на едни най-спорните  решения - "Лукойл" и концесията на Росенец,  споразумението с Боташ. Виждате ли в тях икономически потенциал? А корупционен?

Споразумението с Боташ е по-скоро добра новина защото дава повече възможности да доставка на природен газ от различни източници. За "Лукоил" смятам, че трябва стриктно да се придържаме към общоевропейските решения, но не бива да забравяме че по една или друга причина рафинерията в Бургас не може безболезнено да бъде заменена като доставчик на горива за страната. Със сигурност се дължат много отговори защо при тази цена на суровия петрол тип Уралс цените на горивата по бензиностанциите са тези. Тук смятам че натискът от страна на политиците е здравословен за поведението на конкретния икономически оператор. За корупция не мога да се обзалагам, но честите срещи на ръководството на Лукойл с предходното редовно правителство, а така също и яростната защита на интересите на рафинерията пред Европа ме оставят с усещането за непропорционална ангажираност от страна на правителството на Кирил Петков и по-специално на Асен Василев.

 

Икономиката засега се държи по-стабилно от очакванията, но изпълнението на приходите започва да боксува. Защо?

Икономиката е предимно частна и устойчивостта и зависи по-скоро от гъвкавостта на частната инициатива. Макар и с почти фатално закъснение, което се отрази на много по-висока инфлация у нас, се взеха мерки за компенсиране на цените на електроенергията за бизнеса, което помогна на редица сектори. Проблемът е, че при липсата на солиден център на властта, много лесно избуява популизма от една страна, а от друга страна липсата на стабилност и предвидимост сериозно свива оборотите на държавната машина. Администрацията започва да имитира дейност и това затруднява целия икономически живот. Показателно в това отношение е изпълнението на бюджета за 2022г. Неизпълнение на приходите от ДДС със стотици милиони, невиждано от години, и то при огромна инфлация, и в същото време неизпълнение с близо 5 на сто на разходната част на бюджета. За съжаление спестяването в разходите е по-скоро симптом на неработещата държавна машина и липсата на капацитет за управление на инвестициите на държавата, а не някаква спестовност.

 

Много хора търсят решение, притиснати между инфлация, липса на възможности за инвестиции и за работа. Какво е поведението, което ще им позволи да оцелеят?

Универсална формула няма. Тук е от една страна ролята на държавата да се погрижи за най-уязвимите, които не могат да се справят сами. Що се касае до инвестициите и намирането на работа нещата не са чак толкова драматични. Пазарът на труда е по-скоро на огромен дефицит и е готов на компромиси относно качеството на работната сила. В същото време ограничената мобилност и регионалните диспропорции допълнително обострят проблемите с доходите в някой части на страната. Това което може да помогне, поне като бързо решение е запазването на усилията за инвестиции в образование и изграждането на инфраструктура. Блокирането на публичните инвестиции през последните две години не може да се оправдава със съмнения за нередности и нарушения. Където има нарушения трябва да бъдат установени и да се носят последствията от това, но не и да се спре всичко.

 

Визитка

  • Завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 г. като експерт
  •  От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър
  •  От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър
  •  За кратко депутат в 42-ото Народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г.
  •  На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз

Още от "Интервю"

Ген. Бен Ходжис: Украйна никога няма да бъде безопасна или защитена, нито способна да възстанови икономиката си, докато

Ходжис критикува администрацията на Байдън за нежеланието да предостави оръжия с по-голям обсег, отбелязвайки, че руските системи в Крим и на други места "убиват невинни украинци"

Прочетете повече прочетете повече

Психологът Росен Йорданов: Страхът на ПП и ДБ е хората да не открият колко несъстоятелни и неавтономни са те в действите

Тъжното е, че нашият политически живот се определя изключително много от комплексите, тревожността и страха, а не от надеждата, оптимизма и вярата във собствените ни възможности, обобщи той

Прочетете повече прочетете повече

Борислав Цеков: Скандалът "NEXO" прави ДБ и ПП токсични! Най-доброто, което могат да направят останалите партии е да ги

Дори да приемем, че всичко, което пише в "Ди Велт" е вярно, то само показва, че Петков и Василев са безсрамни измамници и лъжци, смята конституционалистът

Прочетете повече прочетете повече

Любомир Каримански: За Асен Василев бе приоритет да се осигури достъп на финансови фирми като Nexo до платежната ни сист

По време на управлението на кабинета "Петков" "Промяната" контролираше министерството на финансите, НАП, министерството на иновациите, в което беше концентриран огромен финансов ресурс, овладя КЕВР и "Булгаргаз", поиска да овладее БН, добавя Каримански

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени