Владислав Горанов: Вероятно другата пролет пак ще сме на избори. Лошото е, че не виждам много принципни играчи на политическия терен

Интервю на "24 часа" с Владислав Горанов:

Пак служебен кабинет, пак избори и най-вероятно сходен резултат след тях, г-н Горанов. Защо се върнахме там, където бяхме?

В последните година и половина видяхме опит от различни субекти да станат част от политическото пространство. Лошото на това явление е, че никой от тези нови лидери и политически субекти не можа да изгради и да убеди обществото, че има управленски капацитет и теза. На практика повечето от тях, които претендираха за властта, изграждаха поведението си по-скоро на антитези, не за нещо, а против нещо.

Подобен подход има краткосрочен ефект и е по-скоро характерен за популистите, а не за политици с визия. Това е и причината да няма ярко изявена алтернатива на предсказуемото управление на Бойко Борисов и ГЕРБ, а само електорални залитания към различни разказвачи на истории за това какво трябва или може да се случи в България. Политическият дебат се превърна от разговори за политики за хората в разговор за технологията на властта.

Има ли нещо различно в сегашната ситуация?

Различното от миналата година е, че всички нови спасители на нацията показаха убедително, че нямат капацитет да бъдат управляващи, а само критични наблюдатели. Видя се, че когато хора, които нямат капацитет и ценностна система да управляват държавата, получат доверие, те много бързо се провалят под тежестта на некомпетентност и липса на опит и грешна преценка за себе си. Лошото е, че политиката се изпълни със заклинания и преди да се развалят, ще мине време.

Формално доскорошният кабинет падна след вот на недоверие. Бившият премиер Кирил Петков обаче назова други причини и дори изброи имената им. Допускате ли, че е възможна такава конспирация?

Едно управление пада от власт, когато загуби аргументи за съществуването си. Привидно човек остава с усещането, че демокрацията у нас е млада, но това е илюзорно. Всеки, който реши, че може да прави революция в мирно време, научава бързо какво във физиката е "перпендикулярна реакция на опората”, или с други думи - как се пада от високо.

Ако ти липсва опит, а имаш усещането за непогрешимост, лесно може да обвиниш друг за собствените си провали. Има един известен аудиозапис в социалните мрежи, без да твърдя, че е автентичен, на който огромен военен кораб опитва да нареди на морски фар на сушата да се отмести, за да мине корабът – нещо такова!

Когато вие си отидохте от кабинета "Борисов 3”, имаше подозрения, че е заради засегнати икономически интереси. Дали това е дежурната легенда на всеки, който си отива, или сенчестата икономика е толкова силна, че може да отзовава министри и дори цели правителства?

Не смятам, че сенчестата икономика може да сваля правителства. Това време ми се струва, че е зад гърба ни. Ако с недемократични инструменти можеш да държиш властта и ако ГЕРБ бяхме толкова лоши, колкото ни представяха, можеше още да сме на власт.

Нашата политика страдаше от липсата на решителност да правим болезнени реформи, когато това е очевидно необходимо. Без да звучи като оправдание, но на фона на популизма и профанизацията, която се развихри след края на управлението на ГЕРБ, смятам, че сме били сравнително адекватни.

Споделяте ли тезата, която битува напоследък, че след или при криза рецептата е силна дясна коалиция?

От политологическа гледна точка дебатът за лявото и дясното, поне за мен, е все по-безсмислен. Дефинитивно е ясно кое е ляво и кое е дясно, но съвременните обществени отношения и скоростта, с която се обменя информация между хората, ме карат да си мисля, че разговорът трябва да е за ценности.

Либералната и консервативната доктрина са в сериозен сблъсък, от който нищо добро не ни чака. Традиционните човешки и семейни ценности трябва да са в основата на политическия консенсус и това са моите убеждения. Ако ме питате в класическия смисъл дали трябва да си правим по-добре сметката и да сме по-консервативни във финансите и икономиката, няма две мнения. Обратното е заблуда, цената на която се прехвърля между поколения и между държави и общности.

Може обаче да се окаже, че само такава коалиция е възможна, въпреки че опозиция и управляващи, а и партиите в коалицията си размениха много тежки обиди?

Нито една коалиция не възниква доброволно. Коалиции се правят, когато не може да се направи друго. От моя опит като министър, а той е в две коалиции, знам, че е най-важно да се постигне обща цел и тя да не е самата власт, а по-скоро нещо обективно. Другото много важно е комуникацията и склонността на всеки от коалицията да споделя както успехите, така и щетите от управлението.

Проблемът на последната коалиция, освен болезнената неопитност и самодостатъчност, беше липсата на теза. Цялата им ценностна система беше изградена на антитези. Да махнем този, да изчегъртваме онзи, да заменим това с онова. Така не се гради и не е случайно, че това беше най-краткотрайното правителство, избрано от парламент.

За съжаление, не виждам с всичките заклинания, с които се правеше политика в последните години, да има редовно правителство в парламента след 2 октомври. Вероятно другата пролет пак ще сме на избори и ако се намери някой, който да изиграе ролята на модератор, може и да има нещо по-стабилно. Лошото е, че не виждам много системни, разбирай принципни играчи в момента на политическия терен.

Смятате, че влизаме в парламентарно безвремие? Кои са решенията, които могат да бъдат пропуснати и да имат тежки последици?

Темата с Плана за възстановяване и устойчивост е болезнена, защото показа колко е трудно да бъдем успешни. Планът беше 90% готов още в края на 2020 г., а беше одобрен повече от година по-късно. За съжаление, последното редовно правителство не успя да напише и предложи нито един закон, свързан с поетите ангажименти по плана.

Ако зависи от мен, веднага бих ускорил, независимо че не всички условия са изпълнени от наша страна, договорирането на средствата по плана. Обратното рискува те да бъдат загубени, защото остава малко над година, до края на 2023 г., за пълното договаряне на парите по плана.

Бюджетната процедура не е застрашена, защото в последните месеци на годината ще има парламент. По-скоро не е ясно какво ще съдържа бюджетът за 2023 г. при липса на политически приоритети, изведени от партиите. Това, което е любопитно и ще наблюдавам с интерес, е тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите за 2023-2026 г. на база на всички небалансирани решения, взети в последните месеци. Неслучайно Асен Василев не посмя да внесе такава при последната актуализация на бюджета. Не очаквам приятно да ме изненадат числата.

Инфлация още поне година, рецесия и още какво? Има ли опция да избегнем нещо от това, или ще изконсумираме всичко в пълен размер?

Аз съм склонен да мисля, че инфлацията ще се забави, но не толкова бързо, колкото ни се иска, а по-скоро след втората половина на следващата година. Не мисля, че ще стигнем до рецесия в България, но политическата нестабилност, съчетана с нестабилността, която войната в Украйна добавя, ме кара да мисля, че и последните оценки на анализаторите за българската икономика са оптимистични.

Какво е финансовото състояние на държавата? 

Финансовото състояние на държавата е прилично, но на публичните финанси не. Или поне не е това, което на мен ми се иска. Авантюристичното поемане на дългосрочни и неотменими ангажименти за разходи - примерно пенсиите, тепърва ще се проявява като проблем с трупането на прекомерни дефицити и дългове. Спомняте ли си в началото на 21-и век, а и по-късно, как основният дебат беше да имаме устойчива и адекватна пенсионна система? Е, вече нямаме.

Призовавам служебното правителство да гарантира честни избори, като покаже действителното състояние на държавата и да представи актуализирана тригодишна бюджетна прогноза за периода 2023-2026 г. след последната актуализация, нещо, което Асен Василев не посмя или скри.

Министър Василев направи структурни промени в министерството, които служебният кабинет отменя. Какво се крие зад прехвърлянето на юрисконсулството от финансите в правосъдното министерство?

Не знам какво се крие, но не е нищо добро. От 1879 г., когато е създадено, процесуалната защита на държавата е в Министерството на финансите. Не ми се иска да вярвам, че са лобистки интереси на частни адвокатски кантори. А съвсем укоримо би било, ако това е опит да се отслаби защитната позиция на държавата по някои от текущите дела с огромен материален интерес.

Напрежението между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 ще премине ли  в реваншизъм на служебния кабинет, или не го очаквате?

Безспорно ролята на служебния кабинет в следващите два месеца ще е ключова. Според мен президентът Румен Радев има за какво да се сърди на тези, които той субсидира със своя авторитет, като по този начин легитимира хора с неубедителни качества.

От височината на президентството ще е дребнаво, ако тръгне да се саморазправя с тях, но и в никакъв случай не бива да допуска тяхната сметка да се пише на неговото правителство и той да мълчи за случили се безобразия. Всички грешки трябва да бъдат посочени.

Прав ли е бизнесът да е непрекъснато сърдит на държавата? Ще се изкуши ли служебният кабинет да продължи да дава компенсации, които следващо редовно правителство няма да може да спре?

Бизнесът е прав да се сърди за всички глупави и за всички невзети разумни решения. Истината е, че се пропуснаха много възможности да се омекоти ударът на кризите, през които минаваме от началото на 2020 г., но най-фрапантният случай е случващото се в енергетиката.

Не смятам, че служебният кабинет ще залитне в популизъм, а те и не могат. Всички големи глупости се правят в Народното събрание, а такова в момента няма.

Преди време ви питах дали сте изкушен да се върнете отново в политиката. Тогава ми отговорихте с "не”, но допуснахте, че отговорът може да е друг, ако ви попитам пак след време. Мина ли това време, за да получа друг отговор на този въпрос?

Не. Не е минало достатъчно време.

ВИЗИТКА: Завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство от 2001 г. като експерт. От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър. От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър. За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г. От февруари 2014 до ноември 2014 г. е изпълнителен директор на Общинска банка. На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз.