Още акценти от интервюто на столичния кмет пред "24 часа":
- С ДБ всъщност заедно управлявахме през този мандат, идват обаче изборите и те имат нужда да се оправдават
- София със сигурност ще се управлява от коалиция след вота, не виждам нищо лошо в ясната и споделена отговорност
- Двойните стандарти в политиката за мен са сериозен проблем
- Съветниците приеха за абсурдна първата ми битка, когато станах кмет - да спрат заменките и продажбите на детски градини. Построихме 144 нови, а ако следващият кмет завърши започнатите 22, проблемът във всички райони ще е решен
- В политиката трудно създавам приятелства, но съм искрено благодарна на всички съмишленици
- Наистина се гордея с метрото - нямаше година без строителство каквото и да ми е струвало това
- 27 хил. жени са прегледани по програмата ни за превенция на рака на млечната жлеза
- Здравето и животът на хората са най-важното, затова създадох най-добрия екип за реакция при кризи
Г-жо Фандъкова, 14 години управлявахте столицата. Кои бяха най-критичните ви моменти като политик, но и като човек?
За 14 г. като кмет на милионен град човек вижда и немислимото. Критични моменти имаше и винаги ще има, но са важни организацията и бързата реакция.
През тези години преживяхме сериозни наводнения, земетресение, големи пожари. Това са най-тежките и отговорни моменти пред всеки кмет. Винаги съм го приемала много лично, отивала съм на място в първия възможен момент и дори сама съм координирала работата на службите. Здравето и животът на хората са най-важното. Затова и създадох доказано най-добрия, подготвен и оборудван екип за реакция при кризи и превенция. Това е най-успешният общински управленски модел за реакция на кризи, не само в България, а и в Европа.
Кога сте били най-обезверена и кое решение остави най-силен отпечатък в живота ви?
Трудно губя вяра, защото смятам, че с вяра човек може да преодолее и най-трудните моменти. Най-много ми е тежало предателството от хора, на които съм вярвала, несправедливост, която не съм могла да поправя и особено двойните стандарти в политиката. Те са сериозен проблем. Работата ми е позволявала да помагам на много хора в трудни моменти. Най-хубавото е, когато виждаш как хора си стъпват на краката, след тежък момент и протегната ръка. През първите ми години като кмет подкрепих организацията на родители на деца с онкохематологични заболявания да открият първия, макар и малък, център в ИСУЛ. След това организацията се разрасна, получи голяма подкрепа и помогна на много родители и деца.
Създадохме и първата и все още най-голямата програма за превенция на рака на млечната жлеза в държавата. Над 27 хил. жени са прегледани по нея. Няма да забравя и първите години, когато започнаха проучванията под базиликата "Света София". Тогава нямаше финансиране и трудно се намирише. Всяка седмица слизах в подземието, виждах работа и направих всичко възможно проучванията да продължат. След това разкрихме първия в София подземен археологически музей под "Св. София" , който не е слизал, да го направи - магично място е.
Кажете някоя малка, но изключително важна победа, останала извън прожекторите.
Първия произведен компост от зелени отпадъци. Още помня радостта си, когато видях как работят съоръженията. Държах в ръката си първия произведен компост - това е купчина пръст, но е първата стъпка от преработването на отпадъците в София. Построихме инсталациите за преработка на хранителни и зелени отпадъци преди големия завод. Когато видиш с очите си как се променя цялото разбиране за отпадъка, това е истинска победа. Сега 85% от отпадъците се оползотворяват, а когато станах кмет, бяха 0% - всичко се депонираше в големи депа, част от които вече се рекултивирани. Сега разполагаме с най-модерния завод за преработка на отпадъци, който може да бъде развиван и да гарантира, че няма да се върнем във времената на кризата с отпадъците.
Имате две внучета, които растат в най-динамично и бурно развиващия се български град, но с това вървят и проблеми като липсата на достатъчно места в градините, повече детски площадки и инфраструктура. Как те минават лично през вас, стана ли София по-добър град за децата и вие каква мечтаете да я видите, когато те пораснат?
Първата ми битка в СОС през 2006 г. като току-що назначен зам.-кмет по образование бе да спра замяната на детска градина. Тогава защитих абсурдната според голяма част от съветниците теза, че в София се раждат и ще продължат да се раждат деца и не може да се раздават детски градини. Получих подкрепата от тогавашния кмет Бойко Борисов и успяхме да спрем заменките на детски градини, което през годините преди това са били практика. Заварих 44 продадени и заменени градини или такива с предписание за затваряне от пожарната.
Създадох първата програма за модернизация и строителство на детски градини и училища в историята на София след промените. Убедено мога да кажа, че постигнахме значителни резултати - 144 нови сгради на детски градини, а в момента близо 44 хил. деца посещават модерни градини. В 15 от районите проблемът с недостига на места за децата между 3 и 6 г. е решен. Ако следващият кмет завърши 22-те сгради, които в момента строим, недостигът в тази възраст ще бъде решен.
Строителството на градини трябва да продължи, защото София ще продължи да привлича много млади хора с деца. Помните колко пъти политици отляво и отдясно защитаваха тезата, че общината трябва да плаща компенсацията за неприетите деца. Това означаваше да спрем строителството заради ограничения ресурс на общината. Тогава аз лично се преборих държавата да поеме компенсацията за неприетите деца, а общината да продължи със строителството. Тогавашното правителство на ГЕРБ въведе и компенсациите и допълнителни средства за строителство.
С кои проекти се гордеете най-много?
Разбира се, на първо място е метрото. През 2009 г., когато станах кмет, имаше малко над 9 км метро, а сега са 52 км. През тези 14 г. завършихме 80% от действащото в момента метро. Гордея се, че през това време нямаше нито една година, през която да е спирало строителството му, независимо какво ми е струвало като усилия и управленски риск. Метрото не само промени начина на придвижване на 1/3 от софиянци, но и града ни. То е част от тази промяна, която ни превръща в модерен европейски град. Различни политици се опитват да омаловажат усилията с тезата, че метрото се строи от само себе си. Ще призная, че имаше моменти, в които това неглижиране ме ядосваше, защото зачерква труда на стотици хора. Това е кампания на политическа безпомощност - когато нямаш какво друго да кажеш. В управлението, ако не уважаваш труда на хората, нищо няма да направиш. Благодарна съм на всички, които помагаха и работиха по този голям проект. За мен добрите управленци се мерят по това, което са оставили зад себе си. В историята няма фраза "Нищо не направи, но много добре го каза".
Важни за града са изградените близо 40 км от околовръстния път и над 15 обекта от вътрешните рингове на София. Никой вече не си спомня какво представляваха кръстовищата на Телевизионната кула или на Семинарията. Бул. "Черни връх" беше двулентова улица. Много колеги не си представяха, че ще се осмеля да затварям "Цариградско шосе", бул. "България", "Ботевградско шосе", "Монтевидео", "Владимир Вазов" за цялостен ремонт. Не беше правен основен ремонт на нито един от мостовете в София, падаха опасни цели парчета. Направихме програма и реновирахме 160 моста. Благодаря на софиянци за търпението. Зная, че строителството създава сериозни неудобства, но няма друг начин да променяме средата, в която живеем.
Колко политика имаше в управленските решения през тези години? Възможно ли е общинската власт да спазва дистанция от партийните политики?
Кметът е на всички граждани. Това е дълбокото ми убеждение и лична позиция. През тези години съм работила с 9 различни министър-председатели, с 13 различни състава на МС, с 9 парламента и с 3-ма президенти. Имало е представители на всички партии на високи позиции, а моята задача винаги е била да защитавам проектите на София. А това са големите битки, в които без никакво притеснение съм влизала.
В настоящия парламент настояваме да бъдат приети промените в Закона за движението по пътищата, за да може стотиците общински камери да се използват за контрол при нарушения на пътя. Депутатите от ГЕРБ-СДС ги внесоха и преди седмица се приеха на първо четене. Преди това направихме и промени в Закона за устройство на територията, с които затворихме вратички, които позволяваха да се строят жилищни сгради с намалени отстояния, и въведохме стандарти за паркоместата. В градоустройството и екологията успяхме да защитим нормативни промени на национално ниво, които далеч надхвърлят ангажиментите на местната власт. Всичко това е важно за града и хората в него. Винаги, когато съм защитавала инвестициите за метрото, модернизацията на градския транспорт и канализацията съм го правила със самочувствието, че зад мен стоят 1,3 млн. граждани. Пред такъв аргумент е трудно министри да отказват, въпреки че се е случвало.
Кога?
Никога не съм крила, че е имало министри, които само заради партийно противопоставяне са отрязвали София от различни програми и финансиране. През 2013 г. правителството на Пламен Орешарски отказа съфинансиране на метрото към "Лозенец", поех риска и започнахме сами строителството, а след това защитихме финансирането по оперативната програма. През 2021-2022 г. 4 проекта за канализация в "Панчарево", "Кремиковци" и "Връбница" бяха извадени от плана за възстановяване. Но хората виждат и оценяват тези факти.
Въпреки острото противопоставяне в СОС все пак е имало много случаи, в които с опонентите сте работили като екип. Създадохте ли и приятелства с хората, с които вземахте решения за София?
В годините на много силно политическо противопоставяне, каквито бяха 2012-2013 г. и 2020-2021 г., СОС е показвал, че добрите и безспорни решения нямат цвят. Благодарна съм на съветниците от ГЕРБ-СДС, ВМРО, ДБ, ДСБ, БСП, които са подкрепяли участието на общината в оперативните програми, развитието на метрото, пътните проекти, програмите за строителство на детските градини и на тротоари. Никога не съм пропускала да благодаря публично на всеки, но има и фрапантни случаи в обратна посока.
Още не мога да разбера бойкота на общинските съветници от ДБ и Борис Бонев за продължението на метрото от Бизнес парка към Симеоновския лифт. То не само защото ще свърже метрото с лифта, а се предвижда изграждане на автогара на крайната станция по околовръстния път и автобусите от АМ "Тракия" могат да не влизат в София. Саботираха обаче този план и сега терените, които искахме да запазим за метрото, може да са за друго строителство. Не разбирам и защо беше бойкотирано приемането на първия устройствен план на Борисовата градина.
Истеричният тон на някои съветници, че той ще допусне строителство, вероятно има други цели - единственото допустимо строителство по него е на тоалетна и детски площадки. За съжаление, политическото противопоставяне води до спирането на важни проекти за града. Много хора през всичките тези години - евродепутати, политици, представители на науката, образованието, спорта и културата са подкрепяли София и аз съм им искрено благодарна. В политиката трудно създавам приятелства, но съм щастлива, че имам много съмишленици и искрено им благодаря.
Каква София ще оставите на вашия наследник и какъв съвет ще му дадете?
Оставям един работещ град с работещи системи за поддръжка на уличната мрежа, парковете, програми за строителство на улици и булеварди, завод за преработка на отпадъците, модернизиран градски транспорт, над 90% подменени автобуси вместо 40-годишни икаруси. Преди 15 г. нямаше осветени и поддържани паркове. Оставяме над 20 хил. по-малко печки на дърва и въглища на домакинствата и защитено финансиране безплатната подмяна да продължи. Осигурени са за 3 години напред програми за нови булеварди и тротоари. Защитено финансиране за изграждане на нови училища и детски градини. Работещи програми за подкрепа на културни проекти и признание на София за световна спортна столица за 2024-а. Не бих си позволила да давам съвети, надявам се, че скоростта на промяната и строителството в града няма да намалее и спре. Примерите от националната политика показват, че това е възможно, когато политизирането и популизмът се превърнат в единственото съдържание на управлението. Софиянци не заслужават това и няма да го допуснат.
Има ли умора от управлението на ГЕРБ и може ли (не)коалицията на национално ниво да даде решение и в София?
Ще издам една "голяма тайна" - от 4 години София се управлява от ГЕРБ-СДС и "Демократична България". 12 от районите се управляват от кметове на ДБ или издигнати като независими кандидати с тяхна подкрепа. ДБ управлява и в момента София, но когато наближи кампания изглежда, че те по-скоро се оправдават, отколкото управляват. Това не променя фактите. Оправданието "аз щях да го направя, но Фандъкова не даде" съм го чувала много пъти. Няма нито един кмет, дошъл при мен с подготвен проект и да не е получил финансиране. Иначе ако питате кметовете на ГЕРБ, ще ви кажат, че подкрепям само тези на ДБ, и обратно. Затова и преди дни очаквахме подкрепа за бюджета от съветниците на ДБ - това е подкрепа и за техните кметове и управление. На два пъти през тази година те подкрепиха инвестиционната програма, а отказаха подкрепа за бюджета. Вероятно така разбират кампанията за изборите, но всъщност е политическо лицемерие. Отлично знаеха, че градът ни не може без бюджет, защото ще оставят незавършени големи проекти и цели гилдии без заплати. Който е тръгнал да става кмет на София, а твърди убедено, че София може без бюджет, по-добре да помисли за друга позиция. Това е или неразбиране какво и как работи общината, или опасен популизъм. Каква ще бъде коалицията, която ще управлява София след местните избори, ще решат хората, но със сигурност ще е коалиция. В ясната и споделена отговорност не виждам нищо лошо.
Колко инвеститори привлече София през тези години?
София е двигателят на икономическото, образователното и културното развитие на страната. 43% от БВП на страната се произвежда тук. Това показва не само потенциал, но и икономическа мощ. Инвестициите идват там, където има сигурност, предвидимост, добра инфраструктура и образовани кадри. Това са причините София да бъде лидер по привличане на чуждестранен капитал. Към края на 2021 г . концентрира 14,7 от общо 28,2 млрд. евро натрупани чуждестранни инвестиции в цялата икономика на България. За мен това е атестат за добро управление. Дължи се на привличането на кадри и таланти от цялата страна и отправя постоянно нови предизвикателства, защото генерира необходимост от още места в детски градини и училища, от още по-добра инфраструктура, нови улици.
Кои са проектите, които наследниците ви на всяка цена трябва да продължат?
Задължително трябва да се завършат новите участъци на метрото. Първо трите километра, които са през "Подуяне", както и отсечката през "Слатина", която се надявам да започнем още тази година, след съдебната процедура. Средствата за участъка, плановете - всичко е гарантирано и следващият кмет е длъжен да положи максимални усилия да го завърши. Трябва да завършат и проектите за вътрешния ринг - последните участъци от булевардите "Филип Кутев" и "Тодор Каблешков", пробивите на "Рожен", "Ломско шосе", "Копенхаген". По тези проекти работихме няколко години - придобиването на терените, проектирането, изборът на изпълнител, финансирането, всичко е осигурено. Остава най-лесното. Хората от екипа ми казват, че с проектите, които оставяме, следващите управляващи поне 3 г. само ще режат ленти. За мен това е най-доброто наследство.
Докато бяхте начело, имаше много кризи - първо бе икономическата криза, после дойде пандемията, а сега и високата инфлация. Как се ръководи столицата в такива времена?
Последният мандат беше изпълнен с кризи и предизвикателства за всички. По време на дългата политическа криза общините останахме единствените работещи институции. Не беше лесно, понякога имаше забавяния, но благодарение на финансовата дисциплина и сериозната работа не позволихме да спре развитието на града. Имаше и моменти, в които не на седмица, а на ден идваха по 2-3 проверки от прокуратурата, финансова инспекция, ДНСК и всички, които имат правомощия да проверяват. Със сигурност мога да кажа, че бяхме и сме най-проверяваната институция в държавата, на което аз винаги съм гледала от положителната страна, но създаваше много извънредна работа и напрежение в екипа.
Кое е любимото ви място в София?
Едно от любимите ми още от ученическите години е Борисовата градина, в която всеки ден ходихме с компанията ми от гимназията.