Юристът Димитър Стоянов: Руското общество иска да вижда в Русия империя, от която се страхува целия свят, а Путин е един неуправляем диктатор!

Интервю на Живка Кехайова с юриста Димитър Стоянов, експерт по конституционно право и политически анализатор

Каква е първопричината, мотивирала Путин да започне война срещу Украйна, включително в дългосрочен ущърб на самата Русия?

Началото на войната на Русия срещу Украйна - тази съдбоносна дата 24 февруари 2022 година безспорно има едно доста по-пространно обяснение. Трябва да познаваме два момента. Първият е, че Путин и неговото обкръжение са буквално обсебени от една историческа интерпретация на предходни събития като разпадането на СССР. На тази база те си вадят заключението, че Русия, която считат за пълноправен приемник на всички негови активи и пасиви, е била ограбена. Станала е жертва на несправедливост от страна на Запада. Че е била изтласкана от своите исторически граници. Видяхме, че на 9 май Путин говореше с понятия, които нямат буквално нищо общо със съвременно международно право и съвременни международни отношения. Говореше за някакви имагинерни душевни граници на руската държава, навлизащи не само в Украйна, а вероятно и на Белорусия, Молдова, че и на Прибалтика. Очевидно говорим за човек, който не се съобразява по никакъв начин с установения международен ред и правила. Има някакво илюзорно свое историческо разбиране, тълкува обстоятелства и намира оправдание да предприеме агресивна пълномащабна война срещу чужда държава в 21 век.

Вторият момент е чисто психологически. Има една история, свързана с миналото на Путин, която той самият много обича да разказва: Когато бил дете в Ленинград (Петербург), семейството му живеело в краен квартал. Едно от любимите му занимания било да преследва и убива плъхове във входа. Един ден, когато бил заклещил един плъх в ъгъла и се готвел да го удари, плъхът скочил право срещу лицето му. Путин казва, че този момент се оказал много важен за него, виждайки как някой, натикан в ъгъла, силно ограничен, в ситуация на отчаяние, е способен на много ирационални, но смели ходове.

Нужно е да тълкуваме добре това. На 9 май видяхме на парада в Москва един много изморен, изнервен и болен Путен. Структурата на властта в Русия е такава, че решенията се вземат еднолично. В този смисъл Русия днес е надминала дори "най-доброто" наследство на СССР, където след Сталин, все пак, има някаква форма на колективно вземане на решения - например за войната в Афганистан. А Путин е заобиколен от хора, изцяло зависими от него, включително Шойгу и Герасимов. И ако Путин реши да използва например тактическо ядрено оръжие, това ще зависи изцяло от неговото решение. На базата на историята от детството му, ние много трудно можем да преценим какви решения може да вземе в един момент, защото е един буквално неуправляем диктатор.

Всичко това, ако го приемем за мотивация, звучи като обсесия.

Да, обсесия по една историческа интерпретация и по идеята, че той на всяка цена трябва да възроди една предишна слава на Русия. Кисинджър интересно описва това като казва, че в продължения на столетия руската експанзия е подчинявала благосъстоянието на народа и развитието на държавата на някакви такива имагинерни цели. Ще дам конкретен пример: включително на 9 май Русия много обича да се хвали със своите отрупани с ордени ветерани от Втората световна война. Но в Русия има един благотворителен проект, който се казва: "Мечтата на ветерана" - доброволци събират средства и помагат да бъде изпълнена една мечта на някой от ветераните. И като се зачете човек в сбъднатите мечти - информацията е публична, вижда: вътрешна тоалетна, течаща вода, телевизор, ремонт на къщата, остъкляване на тераса, ремонт на покрива, оранжерия на двора... Т.е. говорим за едно много тежко материално положение на същите тези хора. И когато руската държава, гордееща се иначе толкова много с тях, не може да им осигури едно поне достойно съществуване (да не сравняваме с осигуреното на ветераните в САЩ, Великобритания, Франция, че даже у нас), а ги използва безскрупулно за пропаганда, нещо очевидно дълбоко не е наред. Както е ненормално и монополизирането на т.н. "гордост на победителя" от страна на руснаците, при положение, че същата заслуга тогава имат и украинският, арменският, казахският, азербайджанският и т.н. народи. Грозна картина е монополизираната гордост да се ползва не за друго, а за помпането на "мускулите" на режима. Същият режим, неспособен да осигури съвременно човешко съществуване дори на героите си, т.е. обикновен режим на лъжата.

В последна сметка не прибягват ли руските диктатори от край време - от Иван Грозни насам, до тези имагинерни цели в името на решаването на далеч по-прагматичния въпрос за отклоняване на вниманието на хората от огромните вътрешни проблеми, до прикриването на истината за тези проблеми?

Има логика в това, но тя не изчерпва цялата истина. Затова е и толкова трудно разбирането на западния човек за руските мотиви. Западните демокрации винаги са мислили и мислят по един много по-рационален начин, когато трябва да се решават проблеми. Те вземат предвид икономическото благосъстояние на обществата си, преценяват как да бъдат ограничени максимално жертвите, докато руската страна изобщо не гледа на обстоятелствата през тези рационални категории. Това проличава много ярко сега при войната с Украйна. Всички си мислехме, че Путин само показва мускули, но няма да нападне Украйна, защото цената ще е огромна, несъизмерима с каквато и да било придобивка. Западът авансово обясни, че ще наложи една огромна икономическа цена на всяко агресивно действие. Цена, унищожителна за Русия и гражданите й в перспектива. И докато ние мислим, че тези мерки непременно имат възпираща сила, особено днес - ако да речем Германия днес реши да нападне Франция, или обратно - при очакване на подобни сриващи мерки, непременно биха се спрели, то за Путин те нямаха никакъв възпиращ ефект.

Путин, а и в Русия, не се разсъждава в същите категории явно. Но, разбира се, има и по-важна причина. Това, на което се държи властта на Путин, не е подкрепата на народа на Русия. Всички знаем, че цифрите от т.н. социологически агенции, работещи пряко за Кремъл, нямат нищо общо с реалността. Властта му има много общо със страха, в който държи руснаците и най-вече с поддръжката на огромна репресивна машина. Има един руски икономист - Сергей Гуриев, който успява да емигрира през 2014 година след серия обиски в Руското икономическо училище, в което преподава. Сега преподава в Парижкия университет и е бивш главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие. Та той много силно артикулира необходимостта от нефтено ембарго на Русия. Защо е необходимо това? Освен, че след като Русия бъде лишена от своя най-голям приход, се ограничава способността й да води война, Русия ще загуби и възможността си да поддържа огромния си репресивен апарат, създаден чрез ЧВК"Вагнер" ОМОН, ФСБ, т.н. полиция, която си е милиция...

Ако силовият режим отслабне и вече не е способен да държи в хватка руското общество, в един момент ще видим една наистина много силна опозиция. В интервю за едно от последните списания "Култура" руският писател Дмитрий Диков казва, че в Русия има изключително много неконформисти, т.н. "кухненска" опозиция. Видяхме действието й през 1990 година, когато августовската хунта на хардлайнерите от КПСС се опитаха да направят преврат - срещу тях се изправи огромна опозиция, но репресивната машина бе отслабена тогава. Видяхме, че през 1993 г. тази опозиция нямаше притеснение да застане и срещу собствените си танкове. Изгуби ли Путин контрол върху силовия апарат, или пък случи ли се някакъв преврат по върховете, включително с участието на руските олигарси, на които вече силно им е омръзнало да угаждат на силовиците, ще видим и отдолу, и отгоре действия за промяна на статуквото.

Този създаван векове, главно чрез насилие руски "начин на мислене", отхвърлящ развитието и просперитета, без значение в коя епоха, установяващ системно диктаторски режими, не поставя ли Русия в ролята на вечна заплаха за света?

Пак се връщам на Кисинджър, който казва, че толкова голяма страна като Русия не би трябвало да страда от клаустрофобия. Но истината е, че това не е така. Заедно с имперската доктрина, в Русия съществува силно клаустрофобично чувство на страх, породено от няколко епизода в историята й, или по-скоро от руската интерпретация на няколко събития. В тях те виждат изключително разрушителни преживявания, през които са успели   преминат с цената на огромни жертви. Това са 1612 година - превземането на Москва от поляците, 1812 г. - армията на Наполеон, 1915-16 година - Първата световна война и най-пресния им спомен - Втората световна война.

Вероятно затова колкото и да се променя във времето и заради времето имперската доктрина на Русия, руското общество иска да вижда в Русия империя, от която се страхува целия свят.

Т.е. не полезността, а страхът е специфичната мярка за самочувствие там?

Алексеевич го казва в една от своите книги, описвайки Русия като военна държава, която в цялата си история или води война, или се готви да води война. Това точно този техен имперски манталитет. Единствено недолюбвания у нас руски император заради действията си в България - Александър III, особено около Съединението и след него, оставя завета, че Русия никога не трябва да се вкарва във война. Тези 13 години, в които той управлява са единствените в цялата история на романовото управление, годините на СССР и годините след разпада му, в които Русия не се е вкарвала в някакъв външнополитически конфликт.

Въпреки че руското общество не е монолитно, в историята му, включително днес, превес взема тази имперска доктрина, която е напълно морално остаряла и ретроградна. Светът трябва да се развива и да върви напред. В 21 век не би трябвало проблемите да се решават като през 19 в. Задължително е да бъде създадена такава система за сигурност, която е базирана на правила и дипломатически решения. Една такава имперска доктрина издава неосъщественост.

Другият голям проблем е, че колкото и да сме чели Хегел и неговата теория, че историята никога не се връща назад и накрая свършва (от края на историята и Фукуяма вече се отказа), явно не е вярно. Историята не свършва и ще продължават да се проявяват такива геополитически рискове. Руската имперска доктрина е геополитически риск. Радикалният ислямски Иран е друг. Трети е натрупващите се с икономическото могъщество външнополитически аспирации на Китай.

В какъв свят ще живеем след войната на Русия с Украйна?

Китай в момента стои и наблюдава. Наблюдава как реагира Западът, доколко ефикасно...  Целта му да върне Тайван в онова, което Китай нарича национално отечество, Поднебесната империя, е неприкрита. Възможността Китай да започне в едно бъдеще война срещу Тайван е съвсем реална, или пък Китай да започне война срещу Япония заради някои от островите, за които имат претенции.

Виждаме, че такива геополитически кризи ще има и това имперско самочувствие, което съществува не само у Русия, а и у други, ще е пречка за трайно създаване на международен ред, базиран на стабилност и на възможността човечеството да избегне катастрофа. Затова е много важно как светът ще се държи сега по време на тази война.

Много хора наричат периода от началото на 90-те години на 20 век до световната икономическа криза през 2008 г. "макдонализация", макдоналдска глобализация и какво ли не, но истината е, че това е единственият период след Втората световна война, когато човечеството не е било изправено пред близка ядрена война. Това е период на стабилност, на диалог и разбираемост в международните отношения и човечеството е било в максимална безопасност.

Механизмът - часовникът на Страшния съд, поддържан от световни учени и определящ на какво разстояние е светът от ядрена катастрофа, отчете, че след разпадането на СССР "стрелките" са се върнали на цели 17 минути преди "полунощ" - часът на катастрофата. По време на Студената война се е намирал на 2, на 3 и дори на минута, а днес - в този момент е едва на 100 секунди.

Международната система от началото на войната в Украйна е счупена. Дори тази война да спре, а тя ще спре, Европа и светът ще се намират в хибридна война още много дълго. В новата Студена война ще видим кой от коя страна ще застане, къде ще стои Китай и т.н. Ясно е, че тръгне ли светът към реална война, победители няма да има. Ако тази война приключи по мирен начин всички ще са победители и победени няма да има.

Александър Яковлев - един от най-близките съратници на Горбачов, има една много силна и важна мисъл: "Аз не мога да възприема, когато от руска страна се казва, че СССР е загубил Студената война, а от американска, че САЩ я е спечелил. Всъщност всички сме победители, защото човечеството бе оттласнато от опасността от ядрена катастрофа и получи шанса да се развива".

Когато две държави, притежаващи над 6000 бойни ядрени глави изпадат в противоборство, човечеството се връща назад във време, в което "краят на играта" може да се окаже неизбежен.

Къде е мястото на България след войната?

България ясно е направила още преди години своя цивилизационен избор. България е застанала на страната на най-силната военна структура и на най-богатата политическа структура - НАТО и ЕС. Говорим за обединения не само военни, политически и икономически, а и за обединения, базирани на ценности - върховенство на закона, свобода на словото, свободна стопанска инициатива, изграждане на социално-устойчиви общества. За съжаление, в България има много силно развита руска агентура и на политическо ниво, включително. България има много дълга история не само на свързаност, а и на поредица предателства на българските интереси в полза на руските и на съветските. Много го правят и сега, но изборът е направен и този избор трябва да се пази винаги и всеки ден от предателства. Предателите се възползват от бушуващото недоверие в обществото ни, от бруталната пропаганда, от не малкия брой вярващи във фалшиви новини. Ясно е, че тук опираме до образователна реформа, до учене най-сетне на истинска, а не пропагандна история.

Що се отнася до развитието на самата война между Русия и Украйна, виждаме как Украйна изтласква руските войски от Харков, но в същото време настъплението на Русия в Донбас продължава. Според мен ключовият момент ще бъде битката за Херсон и тук ще проличи каква е решимостта на Запада да предостави нужната военна помощ на Украйна и да продължи да го прави. Украинците абсолютно опровергаха руското очакване, че украинската армия ще рухне като къща от карти. Напротив, тя защитава всеки метър родна земя, съпротивлява се изключително жестоко и ефикасно. Нужно й е само съвременно оръжие и обучение.

На този фон не е ли твърде унизително поведението на българските политици, въпреки ясния ни избор?

Унизително е, че българското правителство изнудва украинския посланик за писмо, за да спаси коалицията си. Унизително е, че българското правителство използва някаква селфи екскурзия в бореща се за живота и бъдещето си страна, за да спасяват коалиционните си отношения. Още по-унизително е толерирането на позиции на БСП, каквито аз не съм срещал като радикалност (против санкциите срещу Русия, против военна помощ за Украйна, буквално изнудва правителството със заплахата за падане от власт) у нито една европейска партия, без значение политическата й ориентация.

Финалният резултат е още по-унизителен - някакъв половинчат компромис, който нито помага на Украйна, нито ни нарежда достойно сред партньорите ни, нито гарантира адекватно, включително вътрешно управление, нито гарантира бъдеще сред цивилизования свят.

Най-показателния пример беше онази идея, промотирана от Кирил Петков за някакъв самодостатъчен български батальон, чиято глупост е неописуема и осъзната, но да не стане въпрос за съюзнически войски.

За президента и позициите му да говорим ли изобщо?

Президентът разкри в пълна мяра истинското си лице на проводник на руските интереси. До последните избори беше много предпазлив и едва накрая изтърва прословутата фраза за Крим. Но сега не го очакват нови избори и може да говори и прави каквото си иска, докато няма кой да го спре.

Важното за мястото на България в света обаче е да си гарантира независимостта от руските енергийни ресурси, за да спрат руските енергийни ресурси да бъдат използвани като инструмент на политически рекет. Това сериозно ще реши и политически проблеми. Искрено се надявам да има политическа воля това да бъде направено и да започне веднага да се изпълнява, защото е дълъг във времето процес - може би 10-15 години. България никога не е преставала да бъде обект на руски хибридни атаки - от чести полети над нашите териториални води далеч преди войната, до онова, което виждаме сега.

Затова е абсолютно нужна политическа воля тези хибридни войни да не прераснат в метеж. България трябва да развива институциите си, да следва своя евроатлантически път и да прекъсне шанса за руски зависимости като започне от енергийната независимост.