Интервю на Живка Кехайова
Има ли вероятност за правителство с третия мандат?
Вероятност има и забелязвам, че най-много се натискат за това ДБ и БСП. Въпросът е доколко ще бъде разумен един такъв вариант, защото те ще се опитат да направят това правителство пак на границата на 120 депутати и доколкото ги усещам, пак в предишната конфигурация. Т.е. ГЕРБ пак трябва да са изолирани и от там нататък каквото сабя покаже.
Не изглежда особено прагматично.
Не е прагматично, защото такова правителство ще е отново много нестабилно, опиращо се на PR и пропаганда, и силно зависещо от гласа на неясно как набрани депутати, да не кажа - твърде ясно как набрани депутати.
Кое би определило стабилното правителство - геополитическата ориентация, или нещо друго?
В този момент геополитическата ориентация наистина е нещо много важно. Важно е да изберем накъде искаме да върви България. Дали ще изберем да продължим пътя към Европа, или кривваме към някакви азиатски диктаторски, псевдодемократични модели.
Изключително важно е и разломът по тази линия в България си личи много ясно, колкото и да се говори какво ли не друго по адрес на една, или друга партия. Но това е геополитически проблем само на пръв поглед - вътрешен, наш проблем е. От решаването му зависи как искаме да развиваме България. Любимата дъвка - борбата с корупцията я знаем. Ама каква борба с корупцията можеш да правиш като системата ти на управление ще е като в Русия?
Как, според Вас, изглежда стабилното правителство, което ще върши реална работа в този момент?
В този момент изглежда като правителство, което трябва да дойде след избори. След избори и при сядане без истерични и дълбоко лични нападки, които са характерни за политическата комуникация у нас, особено през последните две години. Сяда се и се говори не само за обща програма, а и за общи принципи и най-важното, понеже "дъвката" е борбата с корупцията - проумяването, че борбата с корупцията не става като замениш един главен прокурор с друг, като разпуснеш спецправосъдието и разделиш на две КПКОНПИ.
Борбата се случва като започнеш да създаваш такива условия, че бизнесът и хората все по-малко да зависят от държавната власт, т.е., когато започнеш да премахваш условията за корупция. А не като смениш Иван Гешев с Гешо Иванов, понеже Гешо Иванов е приближен на Прокопиев и да сметнеш, че това е голяма победа.
За определени кръгове със сигурност точно това би се сметнало за голяма победа...
Проблемът на тези кръгове, в които, за жалост, не малко базово почтени хора вярват е, че тяхната върхушка всъщност изпълнява поръчка и то не толкова политическа, а финансово-олигархична поръчка. Кажете ми коя е единствената червена линия на "Демократична България", в която има и много читави хора, остана непремината? За войната в Украйна ли не отстъпиха, за военния министър ли не отстъпиха, за техни икономически принципи ли не отстъпиха, за БСП ли не отстъпиха...?
Единствено не отстъпиха за разбиването на спецправосъдието - не за реформирането, а за разбиването му и в напъните си да сменят главния прокурор, при което се стигна до една куриозна ситуация. Трябва да припомним тук на читателите ви, че разделянето на Висшия съдебен съвет на две части - на прокурорска и съдийска колегия, беше основна част от т.н. "исторически компромис" на Христо Иванов - вицепремиер и после министър в първото, а след това и във второто правителство на Борисов и то от квотата на ГЕРБ - да натъртя!
Квотата на ГЕРБ, не на ДБ и "Реформаторския блок" както се опитват сега да го представят. Та тогава разделиха квотите, тогава се опитаха с разни НПО-та да прокарват тезата, че е най-добре парламентарната квота да бъде силно намалена, т.е. съдиите и прокурорите да се самоизбират във Висшия съдебен съвет.
Нали забелязахте какво се получи в Съдийската колегия на последния избор? Всички съдии с право на глас гласуваха. Някои дистанционно и електронно. И какво се случи? Изхвърлиха при избора още на първия тур кандидатите на т.н. Съюз на съдиите. Изхвърлиха както бившия му председател - икона на "Правосъдие за всеки", така и сегашната председателка на тази одиозна организация, която се опитват да пробутват като обединяваща всички съдии, а тя обединява само малка група от тях.
Самите съдии изхвърлиха т.н. "реформатори" от своята квота във ВСС. От шестима избрани, няма нито един от хората на Прокопи, както ги наричам аз. Показателно е, защото на съдиите им писна да бъдат използвани от разни политически мъпети и медийни дружинки за прокарване на нечисти интереси и ги изхвърлиха - повтарям - изхвърлиха ги още на първи тур. Това означава, че голямата им надежда да успеят при този състав на ВСС да изберат удобен главен прокурор, а когато му дойде времето и удобни шефове на ВКС и НСлС, се провали. Самата професионална гилдия, самите магистрати им казаха: "Не. Вашето не го искаме, защото това не е реформа, а вие просто паразитирате върху тази идея".
Коя беше политическата грешка, която доведе до цялата тази истерия и омотано кълбо интереси?
Грешката не е само една. Може би твърде дългото оставане на ГЕРБ на власт доведе и трябва честно да си го кажем - до редица лоши практики и клиентелизъм. Освен това ГЕРБ имаха лоша комуникация. Допуснаха заради това да бъдат хвърляни вините за всички неудачи върху тях. Освен това самият Бойко Борисов, с всичките му плюсове и минуси, има едно такова качество - той да е целия в бяло, а да го отнасят разни други. Така го отнесоха и хора, които беше редно да бъдат защитени от клеветите. Не казвам, че нямаше и виновни - имаше, но далеч не всички. И от там нататък наивността на българския народ и на една по-млада част от него, работеща по-престижни професии, с по-високи доходи, учила в чужбина, пристига тук и се хваща за опорката: "Борисов направи България най-бедната в ЕС". И го повтарят с пламък в очите, все едно, че виждам някакво хунвейбинче от 60-те години.
Но ако вие сте някакви млади момченца и момиченца, или някакви загубили от прехода старци, които не познават изтеклото време и нямат представа от политическата история на страната в последните десетилетия, аз имам памет за целия период. Много добре помня къде беше България до 1997-ма година. Помня къде беше България и 2008-2009 година, когато влязохме в ЕС. И имам изненада за тях - ние влязохме като най-бедните в ЕС.
Можеше ли по-бързо да се развиваме и по-успешно, с по-малко сътресения? Можеше, разбира се и то 100%, но все пак се бяхме придвижили напред. С всичките грешки и безобразия в управлението на ГЕРБ, ние се приближихме до средното ниво на ЕС. Изведнъж идват някакви и ни управляват заедно с тези, които доведоха до катастрофите с одеозния Румен Гечев, например. Идват някакви "папагалчета" и ми обясняват, че само и единствено Борисов бил виновен, че България била фалирала. Ама аз помня и то добре. И много други хора помнят добре.
Какви са очакванията Ви за след изборите?
Вече не знам, честно казано. Като че ли у сега управляващите все пак почва да зрее, макар и бавно идеята, че може би, все пак, ще им се наложи да седнат заедно с ГЕРБ на базата на важните принципи, за да изработят разумен вариант. Убеден съм, че дори да спечелят изборите, ГЕРБ няма да издигнат Борисов за премиер, а и той самият доста ясно даде да се разбере това. Другите пък ще трябва да отстъпят от искането си Борисов въобще да напусне политиката, което между другото, е абсурдно и нахално.
Притесняват ме само тези от юмрука на Радев - Асен Василев, Кирил Петков и близка компания. Те са движени както от много силни лични емоции и мотиви, така и от доста съмнителни финансови и прочие интереси. Те са по-съмнителни, но иначе е съвсем нормално партиите с ясна проевропейска ориентация да разговарят, да правят правителство с ясна програма, ако ще и за една година до местните избори. Такова правителство няма как, просто вече няма как да стане без ГЕРБ. Ясно, че искаха ГЕРБ да изчезне и да му заемат политическото пространство, но очевидно не успяха.
Единственото, за което аз съжалявам е, че в България не се очертава в близко време да пробие формация от наистина дясно-консервативния сектор. Това би било добре, защото колкото и либералните партии у нас да се опитват да минат за десни, са си леви либерали. Като противовес е добре да има дясно-консервативна по патриотичния сектор формация, коалиция - каквото и да е. Така може да има баланс в обществото и избор за няколкостотин хиляди избиратели, докато част от тях сега бяха увлечени, за съжаление от "Възраждане". Дебалансираната политическа система никога не създава добри неща.