Блокирани са близо 1.3 млн. лв. от държавното финансиране за документално кино

Подобно на други малки по население европейски държави, в България пазарът за местни документални филми е сериозно ограничен. Родните телевизии и онлайн платформи рядко купуват такива продукции, а в кината документалните ни филми почти винаги са на загуба. Именно заради нищожната възможност за печалба е изключително трудно да се намери частно финансиране за подобен тип проекти. Документално кино в България обаче трябва да има и на помощ идва държавата в лицето на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (НФЦ).

Промените от 2021 г. в Закона за филмовата индустрия дават възможност на НФЦ да предоставя значително по-голяма помощ за български продукции спрямо предходни години, като средствата за документално кино през 2025 г. достигат 3.5 млн. лв. Въвеждат се и сравнително адекватни критерии за оценка на филми, кандидатстващи за финансиране, но поради една или друга причина Правилникът за прилагане на закона коренно видоизменя въпросните критерии.

Нека ви разкажем накратко как се оценяват филмовите проекти.

Кандидатстващият за финансиране продуцент предоставя на НФЦ сценарий, режисьорска концепция за филма, финансов план и други документи. Следва оценка от седемчленна художествена комисия, чийто състав се определя чрез жребий. В него за съжаление участват ограничен кръг хора, което влияе негативно на необходимото за дейността на такава комисия разнообразие от познания и гледни точки. Липсва и анонимност при оценяването на проектите. Това пък създава предпоставки за опорочаване на обективността на процеса, било то заради проява на пристрастия от страна на членове на комисията или заради техни умишлени действия, целящи даден филм да бъде финансиран, за да могат те и свързани с тях лица да получат финансова облага.

Необходимо е да разясним и на каква база художествената комисия изготвя своята оценка. В чл. 21, ал. 1 от Закона за филмовата индустрия ясно са посочени приложимите критерии, като към документалното кино се отнасят тези в т. 1, 2, 7 и 8. Накратко, оценката се формира въз основа на това дали филмът има висока художествена стойност, ще бъде ли гледан от достатъчно зрители и подпомага ли популяризирането на българската култура, историческо наследство и традиции. В Правилника за прилагане на закона, обаче, критериите от т. 2, 7 и 8 представляват едва 10 процента от общата оценка. В останалите 90 процента може да открием редица критерии, които не фигурират в закона или изопачават заложените в него концепции. Тук искаме да обърнем внимание по-конкретно на т.нар. служебна оценка, която цели да покаже до каква степен авторите имат опит в създаването на филми.

Част от служебната оценка зависи от фестивалите, на които предишните произведения на автора са били селектирани. НФЦ обаче признава ограничен брой фестивали за документално кино, които са силно профилирани и е почти невъзможно да селектират например български исторически документален филм, предназначен основно за родната публика. Противно на всякаква логика, проект за документален филм ще получи по-висока служебна оценка и когато авторът има предишни участия на фестивали за игрално кино, включително и за късометражни филми. Заради още едно недомислие в правилника, по-добре се оценява проект и когато продуцентът има продадени филми в поне пет държави или е реализирал три проекта с помощта на НФЦ. От това губи всеки документалист, който сам продуцира своите филми и иска да ги реализира основно в България, както и всеки, който досега не е е ползвал държавна помощ.

В крайна сметка какъв е резултатът от всичко това?

Всяка година се бълват огромен брой посредствени български документални филми, някои от които според нас не оправдават държавните средства, вложени в тях. Още по-страшното е, че значителна част от продукциите, финансирани от НФЦ, не могат да бъдат гледани нито в кината, нито по телевизията, нито в платените или безплатните онлайн платформи. Единственият шанс да гледате тези филми в България е да посетите някой от малкото български фестивали за документално кино, като "Златен ритон", където заедно с другите десетина човека в залата бързо ще си дадете сметка какво се опитваме да ви кажем.

Разбираме напълно, че няма как оценяването на проекти за документални филми да бъде изцяло обективно. Не е възможно и всеки филм, финансиран от държавата, да бъде шедьовър. Смятаме обаче, че българската документалистика може да достигне по-високи стандарти на качество. За това са нужни три неща: да се прекрати порочната практика на фаворизиране на определен тип филми, автори и продуценти; да има по-голямо разнообразие на проектите, подкрепяни от НФЦ; да се подпомагат филми, които реално ще достигнат до хората. Без съответните промени в закона и правилника за прилагането му, тези желания никога няма да се превърнат в реалност.

Наскоро обжалвахме пред Административен съд решенията на тазгодишната първа редовна сесия на НФЦ за документално кино, практически блокирайки за неопределено време финансиране в размер на близо 1.3 млн. лв. Смятаме, че държавната помощ е разпределена незаконосъобразно, в нарушение на процедурните правила.

Започваме да работим с наши съмишленици по конкретни предложения за подобряване на начина на оценяване на документалните филми, финансирани от държавата, като всеки, който иска да ни помогне, е добре дошъл. Освен това се надяваме, че институциите, в частност Народното събрание, Министерство на културата и Изпълнителна агенция "Национален филмов център", ще осъзнаят важността на този въпрос и ще предприемат необходимите мерки за неговото разрешаване.