"По-широко поле за борбата" от Мишел Уелбек, ново издание

На 20 юни "Колибри" преиздава "По-широко поле за борбата" – дебютния роман на Мишел Уелбек, преведен на български език от Красимир Кавалджиев. След "Елементарните частици" това е второто заглавие, което влиза в новосформираната поредица с избрани произведения на големия френски писател. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

"По-широко поле за борбата" (136 стр., цена: 18 лв.) e болезнено реалистичен разказ за изчезващата свобода в един свят, управляван от науката и от безсмислените ритуали на ежедневието. Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, е дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.

В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото.

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава "самоличностите" на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му "По-широко поле за борбата”, "Елементарните частици”, "Платформата, "Възможност за остров” и "Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Уелбек е носител на редица авторитетни литературни награди като "Тристан Цара" (1992), "Флор" (1996), международната "Дъблинска литературна награда IMPAC" (2002), "Ентералие" (2005). За романа "Карта и територия" (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда "Гонкур".