"Пръстените на Сатурн" от В. Г. Зебалд в превод на Стоян Гяуров

След сборника с разкази "Емигрантите" и романа "Световъртеж. Чувства." издателство "Колибри" предлага на българските читатели едно от най-превежданите белетристични произведения на В. Г. Зебалд - "Пръстените на Сатурн. Английско поклонничество" (преводач: Стоян Гяуров, художник: Стефан Касъров, 416 стр., цена: 30 лева).

"Може би колкото повече се задълбочаваме в работата си, толкова повече губим цялостния поглед върху нещата и може би тъкмо по тази причина сме склонни да бъркаме растящата сложност на собствените си духовни конструкции с напредък в познанието...". С такива мисли през август, месеца, който е под знака на Сатурн, В. Г. Зебалд тръгва на обиколка из графство Съфолк. Голият и скучен пейзаж по тези места е канавата за песимистичната житейска философия на автора, който изравя невероятни истории от миналото, разказва за гения на Томас Браун, за гибелта на викторианските замъци и риболова, за живота на Джоузеф Конрад, невероятната любов на Шатобриан или за нещастния Суинбърн.

Синхронизирайки траекториите на историята, средата и паметта, Зебалд поставя във фокуса на повествованието си и катастрофалните последици от насилствената намеса на човека в природата. Така "Пръстените на Сатурн" се превръща в меланхолично литературно пътешествие из историята на упадъка на културата и природата, в задълбочен размисъл за съдбата на цивилизацията.

"Писател с неподлежаща на определение оригиналност, чийто глас разпознаваме като незаменим и изключително значим за нашето време" - Ню Йорк Таймс.

В. Г. Зебалд (1944–2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия.

Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите "Хайнрих Бьол" и "Хайнрих Хайне", Националната награда на критиците (NBCC). Най-висока оценка от критиката имат белетристичните творби "Световъртеж. Чувства." (1990), "Емигрантите" (1992), "Пръстените на Сатурн" (1995) и "Аустерлиц" (2001). В творчеството си Зебалд смесва елементи от пътеписа, биографията, мемоара и така създава свой неподражаем жанр, плътна поетична проза, блуждаеща между документалното и фикционалното, тайнствено усукана, но безпощадно ясна в мощните си прозрения за съвременния свят.