На 20 ноември към престижната поредица с избрани творби на Ърнест Хемингуей се присъединява знаковата повест "Старецът и морето" – трогателен разказ за неизтощимия човешки дух и съпротивлението срещу житейските несгоди. Изданието е с твърди корици.
Публикувана в оригинал през 1952 година, повестта "Старецът и морето" (преводач: Димитри Иванов, 92 стр., цена с 15% отстъпка: 9.35 евро) е несъмнено едно от най-известните произведения на Хемингуей и фактор за присъждане на Нобеловата награда. Преди това творбата печели "Пулицър" за художествена литература и затвърждава репутацията на писателя като майстор на минималистичната проза. Историята ни запознава със стареца Сантяго, кубински рибар, прекарал десетки дни в морето, без да хване риба. Решен да сложи край на злочестите си опити, той предприема рисковано пътешествие към Гълфстрийм. Предизвикателствата, с които се сблъсква по пътя дотам и обратно, не пречупват волята му. Повестта често се разглежда като алегория за изпитанията на характера, екзистенциалните битки, човешкото достойнство и стойността на моралната победа. Морето символизира неумолимата стихия или самия живот – безразличен и непредвидим.
Световноизвестният Ърнест Хемингуей (1899–1961), чието име е обвеяно с легенди, завършва земния си път уязвен, наранен, но с достойнство избира сам мига на края. Пристрастен към фиестата на живота, той остава в емоционалната памет на поколенията като брадатия бохем и бонвиван, излъчващ мъжественост и вкус към житейски авантюри. А в литературната памет – като "айсберга на изгубеното поколение", модерен класик, лауреат на Нобеловата награда (1954), автор на романи и кратки разкази, надживели времето си, преведени на десетки езици, някои от тях претворени на големия екран.
След "Слънце изгрява" (1926), който утвърждава Хемингуей като романист, и антивоенните епоси "Сбогом на оръжието" (1929) и "За кого бие камбаната" (1940) идва ред на още един белетристичен шедьовър – "Старецът и морето". Художник на поредицата е Иво Рафаилов.