Тома Биков, народен представител от ГЕРБ-СДС, зам.-председател на ПГ и комисията по култура и медии в 47-то НС
Фейсбук
Внезапното отпадане от програмата на БНТ на документалния филм „Само, защото бяха българи”, който разказва за репресивната политика на Югославската комунистическа партия срещу хората с българско самосъзнание в Македония, поражда няколко важни въпроса, които трябва да получат отговор през следващите дни:
1. Защо този филм е отпаднал от програмата на обществената телевизия, въпреки че е било обявено, че ще бъде излъчен? На този въпрос трябва да отговори генералният директор на БНТ господин Емил Кошлуков.
2. Има ли намеса отстрана на изпълнителната власт по отношение на програмната политика на обществената медия? Ако има такава, то е важно да се разбере, коя е конкретнта фигура, която се е намесила и да се потърси персонална отговорност. Защото по закон никоя от властите няма право да се меси в програмната политика на обществените медии. На този въпрос, трябва да отговорят от правителствения пресцентър.
3. Ако отговорът е, че представители на Министерски съвет не са се месили в програмната политика на обществената медия, ще трябва да приемем, че програмата е била променена по инициатива на ръководството на телевизията. В този случай, отговорът на първия въпрос, трябва да бъде много дълъг и обоснован.
Извън тези въпроси, които са по-скоро от технически и законов характер, не по-малко важни са политическите въпроси. Най-важният от тях е – проблем ли е филмът „Само, защото бяха българи” за българо-македонските отношения и за властите в Република Северна Македония? Този филм се позовава на факти и разказва за десетилетните тежки репресии отстрана на тоталитарния режим в Югославия срещу хората с българско самосъзнание на територията на днешна Република Северна Македония. През последните 30 години, БНТ е произвела подобни филми за репресиите на българския тоталитарен режим срещу неговите противници в България и никога тези филми не са били сваляни внезапно от нейната програма. Българската обществена телевизия е произвела филми и за „Възродителния процес”, като „Технология на злото”, които разказват за репресивната политика на БКП спрямо турците и мюсюлманите в България. В този контекст са произведени филмите „Само, защото бяха българи” и „Хроника на едно национално предателство”, които разказват за репресиите срещу българите в Македония. Впрочем такива репресии извършва не само Югославската комунистическа партия, но и БКП, която от средата на 40-те до началото на 50-те години на миналия век, води политика на силова дебългаризация на Пиринска Македония.
Ако тези исторически факти за насилие, погазване на достойнство и права на хората с българско самосъзнание са проблем за настоящата власт в Република Северна Македония, това означава, че страната не просто не е готова за преговори и членство в ЕС, но и е много далеч от това състояние. Ако някой си мисли, че отношенията между България и Република Северна Македония, минават единствено през призмата на търговията и имат за свой единствен израз данните за стокообмена между двете държави, то означавва, че той не е наясно нито с контекста на тези отношения, нито с техния генезис, нито с техните проблеми, нито с решаването на тези проблеми. Ако българският премиер е човек, който споделя подобно повърхонстно виждане, то означава, че скоро ще капитулираме и то по най-унизителния за нас начин.
Спорът между България и Република Северна Македония не е търговски, а политически. Политическите спорове не могат да бъдат разрешени със средствата на търговията, нито с общи приказки. Те не могат да бъдат разрешени и като се игнорира миналото, защото миналото вече е факт. Опитът българо-македонските отношения да бъдат вкарани само в контекста на настоящето, може и да ги лишат от минало, но ще ги лишат и от бъдеще.
В Република Северна Македония е имало комунистически тоталитарен режим, така както е имало комунистически тоталитарен режим в България. Според критериите на ЕС, режимът в Република Северна Македония е точно толкова престъпен, колкото и българският. Невинните жертви на тези режими заслужават почит и уважение, а не игнориране и изтикване на втори план. Първата крачка за гарантиране на правата на българите в Република Северна Македония(като такива са се определили над 100 000 души, които на база произход са получили българско гражданство), ще бъде почитането на паметта на жертвите на югославския тоталитарен режим. Ако това е непосилна задача за настоящото управление в Република Северна Македония, то няма как да очакваме, че ще бъде по силите му да гарантира правата на българите в перспектива. Почитането на жертвите на тоталитарните режими и категоричното осъждане на самите тоталитарни режими не е въпрос, който подлежи на преговори, пазарлъци, отстъпки и стокообмен. Това е фундаментален принцип на ЕС, който България е призвана да защити. В този контекст, българската капитулация и унижение при преговорите с Република Северна Македония, ще бъдат капитулация и унижение за целия ЕС. И който не разбира това, е по-добре да продължи да се занимава с търговия на дребно на измислени продукти и да не превръща в измислен продукт за търговия на дребно достойнството, миналото и бъдещето на българския народ.