Диагноза: 1/3 от българите искали да живеят пак при диктатора Тодор Живков

33 години след идването на демокрацията и 25 г. след смъртта на съветския сатрап и комунистически диктатор Тодор Живков (които се навършиха на 5 август) 1/3 от българите все още искат да се върнат обратно във времената на тоталитарната болшевишка диктатура преди 1989 г.

Това става ясно от социологическо проучване, проведено от Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). В анкетата са участвали 1000 души от цялата страна - представителна за пълнолетното население извадка. Тя е проведена в периода 6 - 20 юни и е на тема националното ни самосъзнание. А резултатите са публикувани на  сайта  на Народното събрание.

На въпрос: "Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?", 32,6% посочват времето на Тодор Живков.

На второ място сред желанията да се върнат с "машина на времето" идва ранната демокрация след 1989 г., която е посочена от 28,1%. Далеч по-назад в класацията за предпочитаните исторически периоди са тези на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%).

Милеещите по времената на соца са със силно изразени "национално-патриотични" (а иначе, на практика русофилистични) нагласи и повечето са живели по времето на Живков, което е крайно парадоксално, защото комунистическа България бе най-близкият сателит на Съветите и на практика бе с "ограничен суверинитет", известен като "доктрината Брежнев".

В анкетата са ги избрали 53% от интервюираните на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите и 57% от крайно бедните Повечето са жители на села или малки градове. С точно обратния профил са респондентите, избрали ранната демокрация - те са на възраст между 30 и 39 години, с добро образование и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в областните центрове.

В изследването на социолозите към парламента Априлското въстание остава на дъното на важните исторически събития.

Същевременно преходът след 1989 г. и комунистическият режим са в първата тройка на събитията, които будят най-голямо разочарование, редом с падането на България под византийско и османско владичество.

Личността на диктатора Тодор Живков изпъква и в още една статистика - тази за личностите, допринесли в най-голяма степен за развитието на България. Там първият държавен и партиен ръководител на комунистическа България се нарежда на 7-о място и въпреки скромните си 6% изпреварва хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.