Военен експерт: Спете спокойно - ядрените заплахи на Путин са един голям блъф

 Дупка от (ядрен) геврек
"Русия има само два съюзника – нейната армия и нейният флот." Тази крилата фраза се приписва на управлявалия с желязна ръка в края на 19-ти век император Александър III. През следващото столетие тя сякаш бе позабравена, но с идването на Путин на власт, когато дрънкането на оръжията се превърна в основен начин за избиването на комплексите на цяла една нация, фразата отново влезе в обръщение. Ако се замислим, обаче, неизбежно ще стигнем до извода, че в наши дни тя повече от всякога изглежда куха и изпразнена от съдържание. Защото армията на днешна Русия е всичко друго, но не и всяваща страх реална бойна сила. Прилича повече на въоръжена сбирщина от събрани от кол и въже авантюристи и наемници, подобно на тези, които са върлували из Централна Европа по време на Трийсетгодишната война.

Да се говори пък за руския флот като реален инструмент на външната политика на Москва и най-вече като някакъв поне регионален фактор, си е пълна загуба на време и енергия. Последната значима руска победа по море датира от далечната вече 1853, а между една трета и една четвърт от сегашния Черноморски флот на РФ прави компания на раците и дънните риби. И въпреки всичко казано дотук, днешна Русия има своите два мощни съюзника – пропагандата и шантажа. Сраснали се като сиамски близнаци, те вече четвърт век крачат уверено напред хванати ръка за ръка и всяват смут и объркване в човешките души. Отново се сетихме за тях тази седмица, когато Путин за пореден път извади на масата ядрените плашилки и страшилки. От листчета с напечатан на тях текст с огромни букви (размерът на шрифта може би бе около 110 пункта) той прочете такива неща, че на всеки нормален човек вероятно са му настръхнали косите. Трябва ли обаче да се страхуваме от изреченото? Доколко реална е поредната руска заплаха или отново попадаме в капана на лъжливото овчарче? Именно на това ще се опитам да отговоря в днешния ми анализ.

Заплахите
В сряда, 25 септември, едноличният собственик на Русия заяви горе долу следното:

"Агресията" от страна на неядрена държава с участието или подкрепата на ядрена ще се счита за съвместна атака срещу Русия.
Използването на ядрени оръжия ще се разглежда при получаване на информация за масирано изстрелване на оръжия за въздушно-космическо нападение и преминаването им през руската граница, а именно:
стратегически и тактически самолети;
крилати ракети;
дронове;
хиперзвукови и други летателни апарати.

Използването на ядрено оръжие ще се разглежда в случай на "агресия" срещу Русия и Беларус. Понеже на пръв поглед всичко изброено по-горе изглежда твърде официозно-помпозно и не особено лесно смилаемо, сега ще се опитам да го преведа на човешки разбираем език.

Всяка атака по територия, обявена от Москва за "изконно руска" (утре това може да бъде Казахстан, Аляска или Лихтенщайн, защото "границите на Русия не свършват никъде") подкрепена с оръжие американско, британско или френско производство ще се счита за "агресия". Атака с ракети или даже дронове срещу руски обекти може да бъде наказвано с ответен ядрен удар. Тоест продължаващите вече почти цяла година украински атаки с дронове срещу руски рафинерии, а напоследък и срещу големите складове с амуниции, са били толкова успешни за украинците и болезнени за Москва, че малкото кремълско фюрерче със сигурност се е побъркало от яд.

Беларус е гаджето на шефа, метресата на важния мафиотски бос, той и само той я притежава и за това никой няма право даже да я поглежда скришом.
А сега нека да помислим към кого реално са насочени "корекциите" в "доктрината". Със сигурност не са към украинците, защото те ако се плашеха толкова лесно отдавна да са капитулирали. Нормалните европейски и световни политици, т.е. тези поддържащи Киев, пък са в бизнеса достатъчно дълго, за да се поддават толкова лесно на натиск. Освен това те имат навика да се допитват и вярват най-вече на разузнаванията си, а не да приемат за чиста монета заплахите на разни московски откачалки.

"Корекциите" са насочени към колебливите и колебаещите се политици. Но най-вече към баба Гицка и чичо Иван, към съседката леля Маргарита от долния етаж, към Ханс Шмид от Дортмунд и дядо му, към Габриела Мартинес от Саламанка и сестрите й, към Хироши Такахаши от Йокохама и колегите му, към Джон Спенсър от Охайо и Дейвид Мартинез от Ню Йорк, т.е. към всички тези които гласуват за "неправилните" за Москва политици и ги поддържат във властта. "Страхувайте се", нашепват от Кремъл на подсъзнанието им, "иначе може да не доживеете до утре." Банално, но тук-таме понякога работи.

Ход на отчаяние или ходът на отчаяните?

И двете. Изваждането на ядрената бухалка е последната червена линия на Путин, тази която той очертава около себе си със собствените си ръце. Защото недоимперията му се е устремила, подобно на отскубнал се влак по нанадолнището, право към пропастта. За една година кански усилия на фронта т.нар. руска армия е завоювала парче земя горе-долу с размерите на Софийското равно поле с цената на почти 400 хиляди загуби – убити, ранени, болни, безследно изчезнали (по данни на украинския генерален щаб). Тези дни британското разузнаване съобщи, че през последните четири месеца руските среднодневни човешки загуби са най-високите от началото на войната. В момента те превишават хиляда души на ден. За сравнение - те се между пет и шест пъти по-високи отколкото бяха през лятото на 2022 г. когато ордите на агресорите щурмуваха Северодонецк.

Отделно от това на ден се губят над сто единици всякаква техника, от танкове и бронетранспортьори до оръдия и камиони. Кризата с въоръжението е толкова сериозна, че напоследък все по-често се появяват видео кадри как руснаците атакуват позициите на ЗСУ (украинските въоръжени сили) с някакви чудати камиони и джипове сякаш взети от филмите за Лудия Макс.

Нищо добро не се чува и от икономическия фронт. Поради масовото преминаване към възобновяеми източници на енергия цената на петрола сорт Брент падна под 70 долара за барел, а поради намалено търсене, както и поради някои други фактори, производството на петрол в Русия се сви. А по-малко петрол означава и по-малко постъпления в бюджета. Отделно от това се срина и мастодонтът "Газпром", който винаги е бил от тези които са помпали руския бюджет с огромни финансови постъпления. За пръв път от четвърт век газовият гигант обяви, че е завършил финансовата година на загуба и то каква – 629 милиарда рубли или повече от 6 милиарда долара. При това краткосрочните и средносрочни прогнози не обещават розово бъдеще за "Газпром".

Още по-плачевна е ситуацията на финансовия фронт – Русия е ударена от т.нар. немонетарна инфлация, която не се дължи на увеличение на паричното предлагане, т.е. на твърде много пари в обръщение, а най-вече на повишени разходи за производство, т.е. заради войната и санкциите) и ограниченото предлагане, което също си е свързано със санкциите и войната. Твърди се, че за да бъде тази инфлация овладяна, руската Централна банка трябва да вдигне още лихвата, някъде до към 60%. А вие представяте ли си да взимате заем с такава лихва или пък да изплащате ипотека с такава надценка?

И все пак, защото заплахите бяха отправени точно сега?

Първо, защото тази седмица всички държавни глави се събраха в Ню Йорк на Генералната асамблея на ООН и явно Путин, за когото е ясно защо няма как да присъства там без да го оковат в белезници, се опитва да наплаши колкото се може повече премиер министри, президенти и т.н. накуп.

Второ, понеже от доста време насам упорито се твърди, че САЩ и Великобритания могат да разрешат на ЗСУ да нанася удари с доставено от тях оръжие по обекти дълбоко в руския тил, та току виж сега те се стреснат и дадат заден ход на идеята.

Трето, да речем от завист – в края на миналата седмица тестовете на руската междуконтинентална ядрена ракета "Сармат" се провалиха буквално с гръм и трясък, а в началото на лятото пробното изстрелване от страна на американците на техния еквивалент Минътмен III минаха изненадващо гладко. И четвърто, да успокои някак си най-радикалното крило на Z-патриотите, които, мине-немине ден, настояват да се нанесе "умиротворяващ" ядрен удар по "центровете за взимане на решения" в Лондон, Москва и Вашингтон. Това пък, от своя страна, май ще се окаже и сериозен политически пропуск на Москва, защото от тук насетне при всеки провал на Путин ще му бъде припомняно за новата ядрена доктрина и ултра-патриотите ще настояват за незабавни "ответни мерки".

Вариантите – от летални до никакви

И все пак, ще приведе ли в действие московският самодържец заплахите, които постоянно ръси наляво и надясно? Както следва от логиката, възможните отговори са два. Аз залагам, че няма да се случи нищо особено. Просто всичко казано тази седмица, ще бъде тотално забравено до края на годината и тогава човечеството ще има други, по-празнични грижи. Но дяволчето в мен продължава да пита: "Ами ако все пак се случи най-лошото?" Тогава вариантите са няколко. Ще се опитам да ги формулирам, но предупреждавам, че четивото не е за слабонервни.

"Най-безобидният"(ако въобще ядрен удар може да бъде наречен така) е когато бива използвано тактическото ядрено оръжие. То е най-масовото разпространеното и съществува в различни "опаковки" – артилерийски снаряд, бомба или ракета. Основният проблем с тактическите ядрени оръжия е, че подготовката за изстрелването им не може да бъде разкрита, защото, поради малкият им размер те могат да бъдат пренасяни буквално с всичко - с камион, микробус или сандък за снаряди. Съответно, могат да бъдат изстрелвани и от най-обикновена гаубица. Пораженията които тактическият ядрен заряд може да нанесе не би трябвало да са толкова опустошителни, като радиусът им на поражение е около 1-2 км. Ако все пак реши да ги използва, Путин най-много да вбеси още повече украинците и всички тези хора по света, които ги поддържат. Украйна ще бъде тежко наранена, но не и унищожена защото, за да стане това факт трябва да бъдат използвани хиляди такива заряди.

Като изключим опростителният ефект, който едно такова начинание ще има върху природата и околната среда, преките последствия от дори и единична руска атака с тактическо ядрено оръжие ще са поне две. Първото ще е пряка военна намеса на НАТО, която ще започне с масирани авиационни удари по всички точки, откъдето могат да бъдат изстреляни ядрени ракети. Ако в НАТО все пак не се намесят с военна сила, Путин и цялото военно ръководство на РФ ще станат легитимна цел за украинските тайни служби и рано или късно ще бъдат ликвидирани. Второто е неконтролируемо разпространение на малки, т.е. тактически ядрени оръжия, както и обособяването на черен пазар за него. Ще рухне целият световен ред познат ни до момента. Всякакви държави, държавици, и сенчести терористични движения ще се юрнат да се въоръжават до зъби, включително с ядрено оръжие, защото "големите" ще са показали своята неспособност да ги защитят.

Почти нулева изглежда възможността да бъде нанесен мощен руски ядрен удар по по-отдалечени държави като САЩ и Великобритания. Най-вече защото Русия няма с какво. По-голямата част от "междуконтиненталния" й арсенал се състои от ракети Р-36 "Воевода" съветско производство. Най-страшното е, че при тях не се знае коя работи и коя не. Поради тази причина има сериозна опасност, някоя от престарелите ядрени "бухалки" да се взриви буквално на самата стартова площадка. За да бъде ситуацията с Воеводите още по-странна, ще ви кажа и къде са разработени и произведени – в предприятието Южмаш в Днепропетровск, днешен Днипро в Украйна. Което пък означава, че от 1988 г., когато е била приета на въоръжение последната модификация на Р-36, руските стратегически ракетни войски не се са се придвижили дори и на сантиметър напред в превъоръжаването си. Най-вече защото не им достига квалифициран персонал да проектира и произведе нещо по-модерно.

Не че такива опити не са правени. Правени са и още как. Но винаги завършват в задънена улица. Такъв, например, е случаят със страховитата междуконтинентална ракета "Сармат", която в края на миналата седмица буквално детонира в силоза си при пускането й за пробен полет. От какъвто и ъгъл да го погледнем, днешните руски създатели и конструктори са далеч от интелектуалния капацитет на украинските си предшественици. Сарматът се опитват да го изстрелят за пробен полет вече няколко години, но седемте пуска само един е що годе успешен. А златното правило още от годините на СССР в тази област гласи, че за да бъде приета дадена ракета на въоръжение, то трябвала да направила поне 10 успешни полета. Сами се досещате колко още години труд, проби и грешки ще са нужни за това.

И за десерт, какво представлява руската ядрена сила от практическа и концептуална гледна точка? Освен че са стари, повечето руски междуконтинентални ракети с ядрени бойни глави използват специално течно гориво за завиждането си. Те не могат да си останат заредени с това гориво докато чакат съответната заповед. Затова то се налива в последния момент от специално обучени хора. Това няма как да бъде скрито от всевиждащите очи на американските и други шпионски спътници. И евентуално в Пентагона и във Вашингтон ще са наясно какво престои няколко часа преди възможната руска атака. Освен това, американците са наясно и къде се намират силозите/шахтите, където са разположени ракетите и имат достатъчно време на разположение, за да ги унищожат. Наясно са и как да "ослепят" руското ПВО – като унищожат радарите му за далечно виждане, които сканират овала на земята на хиляди километри пред тях. При това ЗСУ вече им показаха как става това на практика, изваждайки от строя два от тях по-рано тази година.

И в заключение нещо и от мен по този изключително трънлив въпрос. Моето лично мнение е, че Путин никога няма да се осмели да направи ядрената "крачка" най-вече защото го е страх, пък и твърде много обича луксозния живот, който води. Освен това Русия, заради огромната си площ и слабо организираното ПВО, не е в състояние да се защити от някакви си дронове, а какво би станало, ако трябва да отразява масирана въздушна атака на самолети и ракети пристигащи от всички страни. Затова си мисля, че всичко е един голям блъф. Спете спокойно.