Юлиян Попов: Руското влияние у нас не се изразява само в политически шпиони и зависимости от газ. Изразява се в литургичен русизъм, злоба към Запада, Просвещението и просветеността

Юлиян Попов, журналист и бивш министър на околната среда и водите
Фейсбук

Дълги години бяхме народ от къде кръстени, къде не, безбожници.  Църквата за много  хора беше форма на допустимо разграничаване от комунистическото православие. Някои от нас бяха по-активни в тази безобидна демонстрация, други по-наперени. Самата църква беше кротка и оттеглена от светския живот. Дълги години тя беше изплашена, а и често обвързана със службите за сигурност. Политиката странеше от църквата, после започна да се заиграва ритуално с нея, като добавка към ритуалните популистки речи.

Междувременно от политическата сцена почти напълно изчезна разговора за принципи, морал и  общност. Българската политика потъна в блатото на популисткия пазарен примитивизъм и междуселските отмъщения и политически кланета.
Българската православна църква започна агресивно да заема това празно място. Тя не се връща – тя настъпва. Не с проповед, а с претенции. Не с евангелска милост и благотворителност, а с мракобесна самоувереност. Държавата изчезна от културната, етичната и образователната сцена. Вакуумът зейна – и го запълнихме с тамян, анатеми и ритуализирана омраза.

Това, което наричаме "църква", няма нищо общо с вярата, със смирението, с прошката или благотворителността. Всъщност благотворителността, човещината, подкрепата и грижата изглеждат дълбоко чужди на църковната ни институция. Тя се заяви по-скоро като институция с имперска памет, православие в руски административен стил, със съветска душа, монголски ген и феодална визия за света. (Спомнете си например за монголския колаборационист Александър Невски.)

В сърцето на тази офанзива стои не Бог, а антинауката, антизападността и антиразумът. Когато свещеници почнат да преподават псевдонаука, когато университети канят неграмотни духовници да говорят за човешка природа, когато министри цитират Свети Синод по въпроси за училището и семейството — ние не ставаме по-близки до християнството. Ставаме по-близки до Иран.

Руското влияние у нас не се изразява само в политически шпиони и зависимости от газ. Изразява се в литургичен русизъм, злоба към Запада, Просвещението и просветеността. Това влияние не иска да завладее територия, а мислене – иска да се откажем от европейския просветителски проект и да го заменим със скандална смесица от митология, мрак и малограмотна дървена философия.

Истинската опасност не е само в църковната реторика срещу джендърите или ваксините. Опасността е в размиването между знание и проповед, между аргумент и мистика, между университет и храм. Там, където образованието капитулира, се появява назидателната проповед. И не тази на Христос, а на черноризи политически мисионери.

Държавата се оттегли от духа и образоваността. И църквата нахлу, но не като пастир, а като началник. И ако скоро не си върнем територията на разума, следващият учебник по биология ще започва с "В началото бе Словото". Но словото няма да бъде светлина. А догма. Така както навремето учебниците по физика и химия започваха с цитати на Ленин, Сталин и Маркс. Или на неграмотния Тодор Живков.