От Фейсбук профила на адвокат Калин Ангелов
Впечатлен от днешното интервю на кандидата за вътрешен министър Петър Илиев и по негова препоръка прочетох § 1 т. 7 от Закона за Развитие на академичния състав на Република България:
"плагиатство" - казва се там - е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности;
Това, което видяхме от разследването на "Правна лудост" и "Дневник" оказва изпълнение от първата от двете хипотези - "представяне за собствен на труд частично написан от друг".
И после се обърнах към Закона за висшето образование, който също беше цитиран от колегата Илиев и в чл. 58 ал. 1 т. 4 пишеше следното:
Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:
4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;
Никъде в двата закона не се предвиждаше давност. Изтеклият срок от време може да премахва възможността да се търси наказателна и/или гражданска отговорност от извършилия плагиатство.
Изтеклото време по никакъв начин не заличава самото плагиатство.
То е вечно
.JPG?s=183420)
.JPG?s=257603)
.JPG?s=174621)
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
