Адвокат Росен Димитров, Breaking.bg
В края на тази седмица премиерът бил гост на Сашо Диков в предаването на същия, в което с характерната за него самоувереност и убеждение за непогрешимост заявил следното:
"Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им казвам: "Нямаме време. Трябва да действаме така, че да имаме реални арести. Хората искат реални арести. Хората са спрели да вярват на идеи и планове. Работи се. Надявам се скоро време да имаме сериозни арести – и по линия на "Булгаргаз", и по всякакви други линии…". Това, което на мен ми направи впечатление е в края на цитата, че тези арести, според премиера, трябва да са по всякакви линии! Разбира се ако излезем от публичната информация и заявеното от премиера пред Сашо Диков, трябва да се запитаме дали в ежеседмичните разговори на четири очи между премиера и ръководителите на служби не е имало и директно спускане на имена на конкретни хора за арест?
Какво означава това?
Връща ли ни премиерът към времето на действие на Конституцията от 1971 г., изработена от Осмия конгрес на БКП, съгласно която Ръководната сила в обществото и държавата има управляващата партия – Българската комунистическа партия? Връща ли ни Кирил Петков към времето когато присъдата се е определяла от Военно-административния отдел към ЦК на БКП със структури към окръжните комитети на БКП, контролиращи прокуратурата и съда досежно правораздаването – на кого, какво наказание да се наложи по заръка "от горе"? Това разпореждане на премиера е и в пълен синхрон с искането и на вътрешния министър доц. Бойко Рашков МВР да извършва разследване, за което само да уведомява прокуратурата.
Как да тълкуваме разпорежданията за арести?
Ще преувеличим ли ако тълкуваме думите на премиера, че всеки един гражданин, който попадне в полезрението му, като неудобен, може да бъде арестуван от органите на МВР, по разпореждане на министъра на вътрешните работи, който изпълнява ежеседмичната заръка на премиера? За да си отговорим правилно на този въпрос, ще ни помогнат събитията от преди няколко дни. Едно от тях е станалото известно решение на Административен съд гр. Кърждали, който потвърди като незаконосъобразна заповедта за задържане на партийни активисти на неудобна партия по време на изборите през юли. Според съда, не са представени никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. Според съда, дори заявителския материал ЗМ, въз основа, на който е било задържането не е представен.
Какво означава, че заявителският материал (ЗМ) го няма? Означава, че няма заявителски материал – няма данни, че задържаният е осъществил предполагаемо престъпление. А какво значи, че няма данни за престъпление? Това пък означава, че някой е наредил определени лица, които пряко участват в изборите, да бъдат арестувани, без да има основание за това. Реално се получава така, че МВР първо действа, после мисли или действа без да мисли – задържа за срок от 24 часа, каквито права има, а после освобождава, поради липса на причина за задържането! Явно това иска премиерът, само че не само на партийни активисти, които са ангажирани с изборите, но по всякакви други линии. Нали така, точно това е казал премиерът!
Още нещо, което ми направи впечатление, но без да ме изненадва, е оглушителното мълчание на Висшия адвокатски съвет, правозащитните организации, видни адвокати и анализатори, относно разпорежданията на премиера за арести по всякакви линии към ръководителите на служби с репресивна мощ. Помните декларациите на ръководните ни органи срещу главния прокурор заради думите му от едно интервю, че изпълнителната и съдебната власт не трябва да бъдат разделени, а да работят заедно. Тогава цялата пропагандна машина и казионните медии бяха задействани. Всички те в хор втълпяваха, че Иван Гешев е нарушил Конституцията тъй като бил против принципите на Монтескьо за разделение на властите. Всичко това заради думи извадени от контекста, че прокурорската власт и МВР трябва да работят заедно в дейността по противодействие на престъпността, а не да се противопоставят една на друга.
Висшият адвокатски съвет не остана назад и излезе с декларация с искане за оставка на главния прокурор. Според висшите ни адвокати това изказване подкопавало устоите на правовата държава, било директна заплаха за правата и свободите на гражданите и т.н. Тази декларация бе удобно разпространена от същите казионни медии, а представители на правозащитни организации и видни адвокати не излизаха от телевизионните студия да се изказват по темата в същия смисъл?
Къде са те сега?
Ежеседмичните разпореждания на премиера към службите за сигурност да има арести по всякакви линии не ги ли притесняват? Как така всички високопоставени и изявени юристи разтълкуваха като опасност за правовата държава думи на главния прокурор, извадени от контекста, а не забелязват или направо се радват на директна заръка на премиера за ежеседмични арести?
Висша форма на двоен стандарт!
Излиза така, че главният прокурор единствено осмисля съществуването на Висшия адвокатски съвет, който реагира с изсмукани от пръстите аргументи за нарушаване на правата на гражданите за това, че прокурорите трябват да работят заедно с полицията! Едва ли има човек, който не знае, че именно прокуратура и полиция работят съвместно по голяма част от престъпленията и едно противопоставяне или дори неразбирателство между двете институции е само в ущърб на наказателния процес и правото, а оттам и на обществото. Точно адвокатите ли не разбират това?!
В този смисъл няма въобще да питам какво е според Висшия адвокатски съвет искането на очевидно симпатичните им Христо Иванов и Кирил Петков за избор на главния прокурор от Народното събрание? Това не нарушава ли принципа за разделение на властите? Означава ли, че управляващото мнозинство желае да постави правилния човек (пак по думите на премиера) като ръководител на прокуратурата?
Очевидно на тези въпроси ще си отговори всеки един от Вашите читатели, а аз се надявам главният прокурор да говори по-често в медиите, за да осмисли съществуването на Висшия адвокатски съвет и, разбира се, да не попадна в графата за арести "по всякакви други линии"!