Днес лицето Стефан Тафров (трудно ми е да го нарека господин, защо аз лично го приемам за другар) решило да се обади по въпроса за Македония. От еквилибристичните алабалистики в позицията му оставам с впечатление, че една квазилиберална и криптокоминтерновска формация, каквато представлява ДеБъ, се опитва да снесе яйца в патриотичното гнездо.
Не вярвам в патриотичната* и демократична визия на лицето Тафров поради редица причини:
- формацията, която той представлява, е изключително приятелски настроена към антибългарските трубадури в дискусията с Македония;
- (доколкото разбрах) благодарение на ДеБъ очевидно коминтерновската титовистка котерия ОМО Илинден се появи в позиция на ЕП, макар и под линия. И не съм чул или чел да са се разграничили от това - включително Тафров;
- името на Стефан Тафров стои под една розова (т.е. вътрешно отровночервена, но с много грим, така че да изглежда ... розова) феерия, която цели да оплюе Рамковата позиция на българския парламент по въпросите за Македония.
И тъй като Тафров жонглира с понятия като "Копенхагенски критерии", държа да отбележа, че позицията, която хулят всъщност защитава критериите от Копенхаген (реално това е ценностната система на ЕС), а хулителите защитават тези, които лустросано се гаврят с тези критерии.
Днешното изявление на Тафров много ми напомня на коминтерновските им (на нашите бояджии) братя край Вардар. Постоянно се гаврят с истината, веднъж на десетилетие кажат нещо вярно, за да ни замажат очите и, мислейки си, че сме наивници, продължават гнусната си политика.
Не вярвам на Тафров. Всъщност, на мен лично ми е блудкаво-досаден, откакто видях името му в подписка против достойния български хуманист и демократ Дянко Марков. Подписка, която се опитваше да уплаши съда и да го накара да зашлеви закона.
* За мен патриотизмът е обичта към България в контекста на истината.
.JPG?s=144257)
.JPG?s=153285)
.JPG?s=142286)
