Ако Йеронимус Бош беше българин, а Виденов и Гечев се бяха родили в Занзибар

Описанието на ситуацията, в която България и българите посрещат новата 1997 г., би било по силите единствено на Йеронимус Бош.  "Гладни цигани крадат мърша от екарисажа", "13 млрд. лева не стигат за пенсиите", "6 милиарда не достигат за януарските пенсии",  "Туберкулозни, луди и стари хора загиват от глад и студ",  "Деветдесет и седем хиляди са официалните аборти у нас",  "Пирогов свърши гипса", "Ток и въглища по-скъпи с 43 %", "Детските клиники са пред колапс",  "България-икономическата пустиня на Европа", "Храната поскъпва с часове",  "Нощен бой за хляб в Перник", "Цигани грабят гробищни кръстове за огрев", "Гълъбите станаха храна на изгладнели пенсионери",  "С ковашки клещи вадят в Ловеч зъбите на бедните"!

Управлението на БСП през 1995-1997 г. остави разрушителни последици върху българската икономика и финанси. Сривът на БВП от началото на 1996 до началото на 1997 г. е двуцифрен, а индексът на бедност за двете години социалистическо управление нараства от 5,5 % до 36 %.  Към 30 септември 1996 г. държавата дължи 29 млрд. лв. неизплатени заплати и 28 млрд. лв. вноски в държавното обществено осигуряване.  Дори в. "Дума" пише, че най-големите длъжници са държавните фирми: "Към края на юли (1996 г.) НЕК е имала да внася 4 млрд. лв, "Кремиковци" – 856 млн.лв., "София БТ" – 243 млн. лв, а "Арома" – 115 млн. лв".

В края на 1996 г. обменният курс спрямо американския долар бързо се обезценява, което води до ценови шок и срив на заплатите и пенсиите:

"През зимата на 1996-1997 г. е кулминацията на високата инфлация и финансовата нестабилност в страната. По-рано през 1996 г. българите стават свидетели на най-голямата криза в банковия сектор. Повече от 60 % от банките изпадат в несъстоятелност. Непрекъснатата девалвация на лева, националната валута, довежда до ситуация, при която пенсиите достигат 1-2 $ на месец, а заплатите - 3-4 $...Само за две седмици през януари 1997 г. цените на стоките, които правителството следи скачат с 31.8 %. За целия месец инфлацията скача над 100 %....Хиперинфлацията е факт".   

Левът се използва за размяна във все по-малка степен, дори в ежедневните разплащания по магазините се използват щатски долари и германски марки. В началото на 1997  г. паниката на валутните пазари се развива с мощта и силата на цунами и заплашва да помете всичко и всички. На 3 януари 1997 г. курсът вече е 620 лв. за долар с прогноза за седмица да премине психологическата граница от 1000 лв, цената на хляба достига 150 лв., а прогнозите са съвсем скоро да достигне 250 лв. На 3 януари Народното събрание се събира преди да е изтекла парламентарната ваканция, по настояване на Обединените демократични сили. В началото на заседанието Иван Костов представя от името на вносителите Декларация за мерките за спасение на България  като акцентира върху оценката, че страната се намира в бедствено икономическо положение, което налага извода, че е изчерпано политическото и общественото доверие в това Народно събрание и в правителството на БСП, което от 21 декември 1996 г. е в оставка. Основните точки на предлаганата декларация са постигане на национално съгласие за спасението на България, постигане на съгласие и обща воля за нов избор на управител и подуправители на БНБ, служебно правителство, което да поеме част от задълженията за въвеждане на валутен борд, предсрочни парламентарни избори, излъчване на екип, който да изработи програма за структурна реформа. Дебатите продължават пет часа, но парламентарното мнозинство отказва да гласува внесената от ОДС декларация  "Мерки за спасението на България".

Оказа се, че всички председатели на БНБ от 10 ноември 1989 г., та чак до 1997 г. са били сътрудници на ДС  Най-важните техни заместници и служители – също. А елементарния извод от всичко това е, че институцията, която оперираше и оперира с парите на държавата, е била плътно опакована с кадри на бившите тайни служби на комунистическа България и на практика превърната в клон на уж бившата Държавна сигурност. Законът за банките и кредитното дело от 1992 г., с който се въвежда забрана за назначаване в банките или за избиране в ръководните им органи на бивши служители и сътрудници на Държавна сигурност (наред с други категории участници в управлението на комунистическата държава), е атакуван от 49 депутати от БСП в 36-то народно събрание. С Решение № 8 от 27 юли 1992 г. Конституционният съд обявява текста за противоконституционен.

 

"Родилните петна на днешната българска олигархия, за тайната финансова помпа, която издуваше мускулите на родната ни организирана престъпност. Става дума за създаването на кухи банки, които всъщност бяха инструменти за прехвърляне на държавните финансове активи в частни джобове – чрез прословутото "рефинансиране", осъществявано именно чрез подписите на въпросните банкови босове; ако някой случайно е забравил, само в Първа частна банка потънаха към 26 милиарда лева именно чрез този механизъм. Става дума за манифактурата за производството на кредитни милионери, за безсрамните банкови фалити, подготвени по времето на Беров и реализирани при Виденов – в които изгоряха спестяванията на милиони българи, а играчите на ДС надиплиха дебели пачки във външни сметки. Става дума и за криминалния износ на капитали от  България, изчисляван дори от закрилящата далаверата прокуратура на някъде към седем милиарда марки. Става дума за 520 процента инфлация и заплати от десетина долара, с които хората трябваше да преживяват в края на 1996-та и началото на 1997 г. Става дума за голямото банково ограбване на страната ни – останало изцяло безнаказано: не само че няма осъден банкер – извън някакви случайни дребни риби – но и повечето представители на тази висша порода труженици на ДС, заграбили милиарди, осъдиха държавата за това, че си била позволила да ги обвинява".

Иван Костов изразява по време на извънредното заседание на парламента на 3 януари 1997 г. категоричната позиция на СДС, че трябва да има нов управител и подуправители на БНБ:
"Защото този управител и тези подуправители, които избра демократичната левица, фалираха в своята парична политика. Те не успяха по никакъв начин да изпълнят основните изисквания на закона за БНБ и да гарантират стабилността на българския лев. Не съумяха по никакъв начин да запазят валутния резерв на България. Не съумяха по никакъв начин да създадат една солидна банкова система".

Правителството на БСП с премиер Жан Виденов и вицепремиер и министър на икономиката Румен Гечев е основният фактор за банковата и финансова катастрофа в края на 1996 г. Както ще свидетелства по-късно дни първият директор на ТБ "Биохим" Борис Митев:

"Аз например имах телефонен разговор с тогавашния министър-председател Жан Виденов по "петолъчката”, който ме помоли да предоставя кредит за заплати на работниците в Девня, защото щели да обявят стачка след 2 дни. Молеше ме да кредитирам заплати! Обясних, че кредитираме проекти. Мога да отпусна например оборотен кредит, но ми трябва обезпечение.Тогава ми се изсмяха и казаха, че това не може да стане, защото това е държавна фирма, а ние – държавна банка… Ето това беше схемата. Така и останалите банки загинаха, защото държавните предприятия не им върнаха кредитите".

Описах толкова подробно финансовите и стопански причини за катастрофата, връхлетяла страната след двегодишното управление на БСП, защото с днешна дата тези факти се припомнят единствено от отделни финансови специалисти, политолози, стопански историци и журналисти. За повечето политици и огромния брой български граждани това е минало, връщането към което те с лека ръка наричат "ненужно". "Дайте да гледаме напред, стига сте се връщали назад" - тази отровна опорка измислиха и тя заседна в главите на населението, замириса му на нещо познато, родно, приемливо. А това, което е необходимо е просто - трябва да се знаят фактите, детайлите, документите, върволицата от факти и събития за случилото се преди 24 години. За да не се допуска хора като Румен Гечев да се гаврят от телевизионните студиа и парламентарната трибуна със същото това население, което многократно е обект на зловещите експерименти на антибългарската лява партия. Последиците от политиката и решенията на кабинета на БСП в голяма част предопределиха това, което последвалото служебно правителство и правителството на ОДС трябваше волю или неволю да направят и решат.

На 6 януари 1997 г. Изпълнителното бюро на БСП, начело с новия лидер на БСП Георги Първанов лансираха кандидатурата на Николай Добрев за министър-председател на новото социалистическо правителство. Два дни по-късно с 206 гласа "за", три "въздържал се" и нито един "против" Николай Добрев е избран с явен вот като кандидатура за премиер на второ ляво правителство на съвместното заседание на ВС на БСП, ръководството на БЗНС "Ал. Стамболийски", ПК "Екогласност" и депутатите от ПГДЛ. Това взриви българите, вълна от гняв заля страната. На лидера на СДС в този ден не му е до празници, макар че денят е 8 януари - Ивановден. "По принцип не обичам много празниците. Предпочитам делниците" откровеничи пред партийния орган той. На този ден е свикан грандиозен митинг на Обединените демократични сили, на който софийският митрополит Инокентий внушително заявява :

"Власт, която унижава народа, поругава неговата чест и достойнство, погазва вярата в Христа - тази власт не е от Бога, тя е от дявола". Вълна от гняв залива България на този ден. Час и половина продължава шествието пред "Позитано" 20, където полицията едва удържа да не бъде щурмуваан сградата. С възрожденски песни под дъжда е проведен протеста на варненци прид Общинския съвет на БСП и областната управа. В Добрич протестиращите издигат плакат "О, добруджански край, ти беше земен рай" пред храма "Свети Георги" в областния град. Няколкохиляди души протестират в Стара Загора, а хиляда запалени свещи в центъра на Казанлък възвестяват, че края на социалистическото управление е близо.

Площад "Велбъжд" в Кюстендил не успява да побере всички протестиращи, които изпълват и околните улици. Хиляди жители на Ловеч издигат мощен призив "Стига сън" въпреки обилния снеговалеж в града. Вълна от недоволство залива Бургас, Перущица, Видин, Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Лом, Ямбол, Чирпан, Кърджали. На 10 януари, когато трябва да се проведе свиканото от Сендов на 3 януари извънредно заседание за обсъждане и гласуване на проектодекларацията на ОДС за спасение на България, още от сутринта пред парламента започва протест на студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", който опасва сградата с жива верига.

По-късно към тях се присъединяват четири автоколони от таксита, тръгнали от различни райони на столицата, както и участниците в митинг шествието на ОДС и на синдиката "Промяна", тръгнали от НДК:

"Шествието се предвожда от председателя на Столичния общински съвет и на столичната организация на СДС Евгений Бакърджиев, а начело на колоната са почти всички архиереи от Пименовия синод. Архиереите носят исторически хоругви от времето на първия български екзарх, които се съхраняват в храма "Света Параскева".

Междувременно напрежението около парламента стремително се покачва. Иван Костов, Йордан Соколов, Стефан Савов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски периодично излизат, за да се опитват да успокоят многохилядния жив кордон около сградата на НС.

Пристига и новоизбраният президент Петър Стоянов, който е посрещнат с одобрителни възгласи. Стоянов се опитва да организира безопасното извеждане на депутатите от управляващото мнозинство, за което се договаря с директора на СДВР Красимир Петров. Около 16.30 ч. полк. Петров прави опит да изведе от парламента част от народните представители от парламентарната група на Демократичната левица, което подклажда яростта на множеството и то щурмува парламента, след като разкъсва полицейските кордони и разбива стоманените заграждения. Хора от живата верига влизат в кабинетите на двамата зам.-председатели на НС Нора Ананиева и Иван Куртев. Николай Добрев (на когото СОС дори кръсти улица в кв. "Надежда" в София тази година) , изрича следните думи:

"Ето, виждате ли какво направихте, сега ме предизвикахте да пратя БТР-ите". 

Около сградата на парламента е пуснат сълзотворен газ и хората временно се отдръпват, но в 17.25 ч. започва вторият щурм. Изкъртени са вратите и дограмата на входната врата на парламента, а струпалите се вътре полицаи барикадират входа с маси, бюра и шкафове. В момента, в който протестиращите нахлуват в парламента през прозорците на сградата, в 17.40 ч. председателят на парламента Благовест Сендов дава началото на третото за деня извънредно заседание. Мнозинството отхвърля декларацията на ОДС за спасение на България.  Предложен е контрадокумент под същото наименование, но вече с автор Красимир Премянов. Той задължава правителството да внесе в НС "Програма за изход от кризата и ускоряване на реформите". Ситуацията вън и вътре в парламента става напълно неконтролируема. "Изгаряте всички мостове за съгласие, а за случилото се оттук нататък изцяло поемате отговорността" предупреждава Иван Костов.

В 18.05 ч. полицаите се опитват да изтласкат настъпващите хора от протеста като ги заливат с водни струи и хвърлят отново гранати със сълзотворен газ. Десетки са обгазените, изнасяни на носилки, а един полицай получава инфаркт. В пространството около парламента протестиращите започват да обръщат и трошат коли както на народни представители, така и на НСО и полицията. Лидерът на СДС Иван Костов заявява, че депутатите от опозицията "ще останат в парламента, за да гарантират сигурността на протестиращите отвън граждани". След закриването на парламентарното заседание, пред  храм-паметника "Св. Александър Невски" се провежда митинг с участието на депутатите от ОДС. След края на митинга в 22 часа повечето протестиращи си разотиват, а неголяма група протестиращи напуска площада пред църквата и се събира в пространството между паметника на Цар Освободител и сградата на хотел "София". След няколко часа ще започне "нощта на насилието". Този, когото днес безразсъдно величаят като "спасител на гражданския мир", тогава е вътрешен министър в оставка и кандидат за нов министър-председател от името на БСП. Той издава заповед да бъде разпръсната тълпата. Към 2.30 ч. в полунощ на 11 януари 1997 г. полицаи и вътрешни войски, удряйки шитовете си с палките, започват поголовно пребиване на всеки, който попадне пред тях. Спецполицаи, прикрити около Художествената академия започват да стрелят във въздуха с автомати. "Блюстителите на реда гониха народа като еничари" е много точната оценка за случилото се, която дава до. Найден Мирчев, зав.секция по токсикология в болница "Пирогов". Пребити са десетки народни представители от опозицията, бившият министър-председател Филип Димитров, както и много граждани. Общо над 200 човека по данни на тогавашния депутат Евгени Михайлов. 

На 11 януари Иван Костов ще каже, че по данни на опозицията 85 души са били откарани с тежки наранявания в "Пирогов".  "Побоят беше изпълнение на политическа задача" е преценката на Филип Димитров. Протестите продължават с удвоена сила, след като на 11 януари на площад "Св. Александър Невски" се провежда най-многолюдния протестен митинг в София след знаменития митинг на Орлов мост през лятото на 1990 г. Няколкостотин хиляди българи искат съд за националната катастрофа, която БСП предизвиква с управлението си, както и съд за Николай Добрев и полицейските началници, разпоредили побоя на 10 срещу 11 януари. "Управляващите нарушиха нашите основни човешки права и ние имаме право да ги свалим от власт" заявява пред протестирщите лидерът на СДС Иван Костов. Два дни по-късно, на 14 януари Иван Костов ще каже пред членовете на НКС по време на закритото заседание:

"Ние успяхме първо да възбудим едно огромно недоволство и след това да го овладеем. Това е голям успех...Множеството трябва да знае, че има само един глас, само един микрофон, от който получава информация и от който получава разпореждане какво да се прави".  Това наистина е знак, че ситуацията вече е в съвсем друго русло – СДС и неговите лидери са получили санкция от Вашингтон и Москва за овладяване на властта и действат по подобна схема на тази, която по същото време се развива в Белград и Тирана. В което, разбира се, едва ли има нещо свръхукорително.

Новият председател на БСП Георги Първанов напълно неадекватно заявява пред партийния си вестник: "Ще направим кабинет въпреки всичко".  Освен съсипията на националното стопанство и финанси, правителството на БСП в края на 1996 г. решава, че не е проблем да се отстъпят транзитните газопроводи в България за срок от 35 години.  Цинизмът на Румен Овчаров, тогава енергиен министър, е недостижим - по негови сведения интерес към тази концесия проявявали даже от Япония?! А какво всъщност предстои да се случи е ясно и на децата:

"Напливът е почти толкова сигурен, колкото и победата на Газпром в конкурсите". С три документа в края на 1996 г. Жан Виденов, Румен Овчаров и правителството на БСП извършват чудовищно национално предателство.

Това са Разпореждане № 46 за намаляване на капитала на Булгаргаз с всички магистрални транзитни газопроводи с обща дължина 647 км и прилежащите към тях съоръжения, Решение № 1344 за предоставяне на 35-годишна концесия на изградените транзитни магистрални газопроводи и пренасяне на руски природен газ по тях и Решение № 1345 за предоставяне на 35-годишна концесия за новопостроени магистрални газопроводи и пренасяне на руски газ по тях.  През януари 1997 г. ръководството на "Булгаргаз" се опитва да влезе в директни разговори с "Газпром", за да преговаря за доставките на природен газ за страната през годината, както и условията за транзита към балканските контрагенти на "Газпром". Разговорите обаче претърпяват пълен провал, тъй като руската страна се позовава на  решенията, взети от правителството на Виденов в края на 1996 г. Тя заявява на преговорния екип на "Булгаргаз", че след тези решения за концесиониране на българската газопреносна мрежа, тази мрежа вече не е собственост на "Булгаргаз" и разговорите са безпредметни. Концесионерът , на когото "Газпром" разчита е небезизвестната "Топенерджи", в която Мултигруп и Овергаз държат по 8.25% (или общо 16.5%).

(Следва продължение)