Александър Йорданов: Лошо се пише на кремълските управници

Винаги съм казвал, че е необходимо младите българи да познават нашата и европейската история, за да не ги лъжат политически шмекери. А такива много се навъдиха у нас през последните години. Ето защо днес припомням, че на 1 септември 1939 г. започва Втората световна война, която за пет години отне живота на 80 милиона души - мъже, жени, деца. За сравнение и за да знаем колко жестока е днес руската война срещу Украйна, ще поясня, че в тази локална засега война за две години са загинали над 800 000 души или 10% от всички жертви във Втората световна война.   

Началото на най-смъртоносната война в човешката история поставят две приятелски държави - Съветският съюз и Германия. В едната управляват комунисти (болшевики), а в другата - националсоциалисти (някои ги наричат неправилно "фашисти"). На 23 август 1939 г. те сключват договор, познат като "Пакт "Рибентроп - Молотов", според фамилиите на подписалите го външни министри на двете страни. Той е придружен от секретен протокол, в който са определени т.нар. сфери на влияние и окупационни зони, които агресорите е трябвало да си разпределят след като започнат войната,  т.е. става дума за планирано престъпление срещу Европа и света. Затова и денят 23 август се отбелязва като общоевропейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, на тоталитарните и авторитарните режими. В това определение попада и престъпният комунистически тоталитарен и авторитарен режим у нас в периода 1944-1989 г. Но в контекста на днешната също така престъпна руска военна агресия срещу Украйна ще припомня някои факти от Втората световна война и по-конкретно такива свързани с Украйна.

На 30 август 1939 г. отряд съставен от криминални затворници, преоблечени от тайната държавна полиция (Гестапо) на Германия в полски военни униформи, инсценира нападение срещу немска радиостанция в района на граничния немски град Глайвиц (днес Гливице, Полша). Операцията е с кодово име "Консерви" и се ръководи лично от шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Тя  се  нарича така, защото труповете на загиналите в "полски униформи" затворници от лагера Заксенхаузен са подредени като консерви и фотографирани като "неопровержимо доказателство" за "полското  вероломство". На 1 септември, вторник,  германската армия нахлува в Полша. 17 дни по-късно и приятелската Работническо- селска червена армия на СССР напада "в гръб" поляците. Двамата лидери Адолф Хитлер и Йосиф Сталин самодоволно потриват ръце. Така започва Втората световна война. 

Известният американски историк Тимъти Снайдър пръв използва определението "кървави земи” за териториите, върху които е установена националсоциалистическа или комунистическа диктатура. След 9 септември 1944 г., както е добре известно, България също става "кървава земя". Само в първите месеци след тази злощастна за нашия народ дата комунистите избиват близо 30 000 българи. Украйна е също кървава земя. При това тя преживява две нашествия - германско и съветско. А в наши дни се срещна и с руското варварство. 

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г., но половин година по-рано и по-точно на 10 март 1939 г., на XVIII конгрес на съветската комунистическа партия Йосиф В. Джугашвили (Сталин) лъже най-безцеремонно като твърди, че Англия, Франция и САЩ са силно заинтересовани Адолф Хитлер да започне война срещу СССР. Истината е точно обратната. Съветската комунистическа доктрина предполага провокирането на "световна пролетарска революция", а Сталин допълва тази доктрина с концепция за глобална война срещу капиталистическия демократичен Запад. И за целта намира естествен съюзник в социалиста националист Адолф Хитлер.

Ден преди да се подпише  договорът "Рибентроп - Молотов" в обръщение до командирите на всички германски въоръжени сили, Хитлер заявява: 

"През есента на 1938 г. реших да тръгна заедно със Сталин ... Сталин и аз сме единствените, които гледат само в бъдещето. Така че, в следващите няколко дни на германско - съветската граница ще подам ръка на Сталин и ще започна с него ново разделение на света... ".

Писателят Хайнрих Ман записва на този ден в дневника си:  
"Сталин е същият като Хитлер... Един предател построил цялата си кариера върху антиболшевизма, който внезапно се обръща към друг предател, който му подава ръка. За да се изправят накрая заедно и двамата срещу цивилизования свят". Големият писател е разбрал още тогава това, което за съжаление много нашенци все още не могат да схванат. Или се правят на улави, водени от пагубното за тях и за държавата ни русофилство. Те отказват да разберат, че Хитлер и Сталин са престъпници от един и същи дол. От същия дол дренка като тях е и днешният руски президент. 

На 22 септември 1941 г. съветската армия превзема Лвив, а пет дни по-късно германската армия превзема Варшава. В граничния град Брест на 22 септември се провежда съвместен германско-съветски парад (на снимката). Официалната съветска пропаганда представя агресията като "освободителен поход” на Червената армия, "златна есен” за Западна Украйна, "братско обединение”. В статия озаглавена "Хитлер, Сталин и Украйна: безмилостната стратегия" (в. "Украинска правда", 9 май 2013 г.) проф. Юрий Шаповал отбелязва, че тезата за "братското обединение" днес се повтаря само от комунистите в Украйна и от "всички в Русия". Но това не е гледната точка на украинския народ. И у нас има нашенци, които се "братосват" с руснаците и така срамят отечеството ни. 

"Кафяво-червен” е залезът над Западна Украйна през септември 1939 година. През февруари 1940 г. окупаторите започват депортация на украинско население към вътрешността на Съветския съюз. През април следва втора депортационна вълна, която обхваща близките и роднините на вече депортираните. Следват нови депортации. Официалните данни говорят за 320 000 депортирани украинци. Неофициалните - за много повече. И до днес няма точни данни за броя на загиналите украинци в съветските концлагери, както и на екзекутираните по пътя към тях. След началото на започналата на 22 юни 1941 г. междусъюзническа съветско-германска война хиляди украински затворници и военнопленници са разстреляни. Най-голямото военно престъпление на Съветския съюз е известното Катинско клане. Тогава са избити над 20 000 полски военнопленници край Смоленск, Харкив, Киев и Калинин. Но трябва да знаем, че е съществувал и Украински катински списък.

По време на войната украинците е трябвало да изпълняват задължения към армиите окупатори. Това е означавало военна служба и трудова повинност в редиците, както на съветската армия, така и в тези на германската, румънската и унгарската армии. Към вътрешността на СССР и в регионите на  Централна Азия са "евакуирани” 3,5 милиона украинци. Пак там са изнесени 550 от най-големите украински производствени предприятия, а останалите са разграбени от германците. Преди настъплението на германските войски болшевишката партия нарежда на органите на местната власт и на местните партийни организации да унищожат всичко, което не са успели да евакуират – заводи, фабрики, колхозна техника, работилници, да изгорят и селскостопанската продукция. Това е известната тактика на "изгорената земя”, върху която обаче остава да живее, но без шанс за оцеляване, украинският народ. Днес руските нашественици използват същата съветска тактика. Те унищожават не само военни обекти, но болници, училища, жилищни сгради, селски домове. Защо го правят ли? Отговорът е само един: защото са руснаци, а това означава, че имперското и съветското все още е в кръвта им. Те не могат да съществуват, ако не унищожават.

При евакуацията на Запорожието е взривена водноелектрическата централа Днепрогес (на снимката) Населението не е било предупредено. На 18 август 1941 г. е издадена заповед за взривяване на бента на река Днепър, по който в същото време са преминавали хиляди граждани и военнослужещи. Взривяването е осъществено по заповед на командващия войските на Югозападното направление маршал Семьон Будьони, голям военнопрестъпник. Взривът частично разрушава стената и по течението на реката се образува огромна вълна, която отнася не само немски, но и съветски бойни части, помита и голяма бежанска колона. Загиват хиляди хора и селскостопански животни. Потъват десетки плавателни съдове. В Днепропетровск е взривен хлебозаводът.  В Одеса съветски командири заповядват да бъдат хвърлени в морето ранените червеноармейци, за да не попаднат в "ръцете на врага”. В Харкив болшевиките изгарят представители на интелегенцията в заключен дом. В Умани зазиждат живи хора в мазето. Всички тези престъпления се осъществени от червеноармейците. В Лвив части на НКВД  - съветското Гестапо, разстрелват няколко хиляди политзатворници. 

Хората преживели този ужас са абсолютно наясно с престъпната същност на съветския комунистически режим. Затова и днес така упорито украинците бранят своята родина. Те са изпитали на гърба си целият ужас на оставането й в руски ръце. В Руската федерация наричат "Велика отечествена" отбранителната война, която СССР започва да води от 22 юни 1941 г. срещу своя довчерашен съюзник Германия. Проф. Юрий Шаповал обръща специално внимание на факта, че голяма част от съветското общество, "стерилизирано и разединено”, е очаквало пристигането на германците с надеждата, че така ще се отърве от болшевишката тирания. Но мнозина украинци са разбирали, че нито Берлин, нито Москва ще донесат свобода на украинския народ. Показателно е, че на 30 юни 1941 г., денят на германската окупация на Лвив, активисти на Организацията на украинските патриоти под ръководството на легендарния Степан Бандера провъзгласяват възстановяването на регионалното правителство на украинската държава начело с Ярослав Стетско, без да информират за това си действие германската страна. Само няколко дни по-късно - на 5 юли,  Бандера е задържан и затворен в концлагера Заксенхаузен, където остава до декември 1944 г. През есента на 1949 г. е осъден на смърт от Върховния съд на СССР. Присъдата е изпълнена на 15 октомври 1959 г. Убит е на улицата пред дома си в Мюнхен.

Загубите на Украйна в жива сила по време на Втората световна война представляват 40% от загубите понесени от всички участници в нея. Материалните й загуби възлизат приблизително на 40%  от общосъюзните загуби. През 1940 г. населението на Киев е 930 000 жители, а през 1943 г. то е едва 180 000. В периода 1941-1945 г. СССР губи 32 милиона от своето население. По официални данни Украйна губи 10 милиона. Само в периода 1943-1945 г. в съветската армия са мобилизирани близо 3 милиона украинци. През 1944 г. всеки трети военнослужещ в нея е бил украинец. А в пехотните съединения на частите на 1 до 4-ти Украински фронт украинците са 60-80%. Близо 1/3 от мобилизираните украинци загиват във войната. Полученият етнодемографски вакуум се запълва с преселване на население от други части на СССР. Днешните проруски сепаратисти и терористи в Донбас и Крим са наследници на тези преселници. 

Никакво "освобождение" от "фашизма" не се е случило в Украйна през 1944 г. Прогонени са били германските окупатори и на тяхно място се настаняват съветските окупатори. Нашата държава Царство България не е била окупирана от германците и не е била "фашистка държава", както десетилетия лъжеха българските комунисти, но през същата 1944 г. година и ние губим своята независимост. Достойното ни царство е окупирано от съветската армия и е монтиран марионетен на Москва режим. Така се ражда трагичната за народа ни "народна република". Същият "номер" в наши дни режимът в Кремъл приложи спрямо Донецка и Луганска област на Украйна. През 2014 г. Руската федерация започна война срещу Украйна. През 2022 г. тя прерасна в пълномащабна военна агресия срещу народа на тази страна. И когато днес мнозина си задават въпроса как ще завърши тази поредна руска война,  нека си припомним отговорът, който на сходен въпрос даде отминалия ХХ век. И този отговор бе, че СССР, държавата агресор, започнала Втората световна война, се разпадна и изчезна от политическата карта на света. Като поука това означава, че лошо се пише, ако не на цялата Руска федерация, то със сигурност на нейните кремълски управници.