Александър Йорданов: Янко Гочев е прав - с убийството на Левски, граф Н. Игнатиев постига важна приоритетна цел на руската имперска политика на Балканите

ПАМЕТ И ПОЧИТ: НЕРАЗБРАН И НЕПОСЛЕДВАН  

Когато се завръщаме към личността и делото на Васил Левски, ние всъщност се завръщаме към истините за нашата национална съдба, към националното себепознание, откриваме себе си и своята национална философия. Това откритие е трагично. Защото нищо от това, което ни е завещал Апостола на свободата ние като народ не сме изпълнили. Не сме го последвали. 

"За отечеството работим байо – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, на драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш приятел". Но къде и кога загубихме тази българска истина и защо омразата сви гнездо в нашия български дом?  Къде и в какво в периода на комунистическия режим, например, можем да открием този завет на Левски. Нима комунистите обичаха тези, които им показваха  "погрешката"? 
 

Няма по-големи душмани на посмъртното битие на Васил Левски от българските комунисти. И нима днес, когато техните "погрешки" и слепите видяха, и глухите разбраха, те не дължат поне едно "извинявайте" на българския народ? 

На днешния ден през 1873 г. Левски увисва на бесилото. А е имало възможност да бъде спасен. И тя е била в ръцете на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, същият чието име днес носи централна улица в столицата ни, летище от което все още излитат руски самолети и българско село. До тнего стига молбата за помощ на д-р Рашко Петров, който познава Дякона от общото им дело в Първа българска легия на Георги С. Раковски, препратена му от руския вицеконсул в Пловдив – известния български просветител Найден Геров.

Посланик Игнатиев обаче категорично забранява на своя подчинен да се намесва и забърква в "тази история".  Но видно от неговата кореспонденция участва в "тихата дипломация" около процеса в София. Това става ясно от негов доклад от 25 януари 1873 г. до министъра на външните работи и държавен канцлер княз Александър Горчаков, в който българомразецът Игнатиев определя като "задоволително решение" очертаващите се присъди по т.нар. Софийско съзаклятие. Според него "щастливият изход" от "Софийската афера" се дължи на "умереността на Великия везир, който този път изглежда е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ". 

Но какви ще да са били руските съвети по "Софийското съзаклятие", след като на бесилото увисва най-достойният син на България? "Щастливата" развръзка, според Игнатиев, явно означава бесило за Апостола на българската свобода. Бесило, защото той е организатор и идеолог на българската националната революция за освобождение, но ...със собствени сили, без руско участие. 

Затова и историкът Янко Гочев правилно отбелязва, че "с убийството на Левски граф Н. Игнатиев постига важна приоритетна цел на руската имперска политика на Балканите – възвръщане на контрола над българското освободително движение. Конфликтът между самостоятелна българска революция и революция, зависима и вписваща се в действия на външни сили най-вече Сърбия и Русия, е решен в полза на втората тенденция от руския посланик граф Н. Игнатиев. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно движение трябва да обслужва целите и интересите на Русия, а не обратно".

За Васил Левски революцията не е самоцел. И освобождението има смисъл, ако е общонародно дело, а не подарък, за който вечно ще се изисква "благодарност". Революцията и освобождението са само средства за изграждане на стабилна, демократична и обичана от народа държава. Затова и истинските следовници на Апостола на свободата в свободна България не са рушителите на нашата държава, които прокарват чуждите руски, а по-късно и съветски интереси, а строителите на съвременна България, както ги нарича Симеон Радев – личностите, които приемат Търновската конституция и полагат основите на националната ни независимост. 

Идеята на Левски за освобождението ни като "дело българско" е радикална и смела. Той знае, че този, който ни "освободи", със сигурност след това ще ни "пороби". Тази му мисъл най-добре предава летописецът Захарий Стоянов. Васил Левски изгражда мрежа от революционни комитети, защото е убеден, че ние, българите, трябва сами да се освободим. Ако е чакал Руската империя да ни "освободи", по-скоро би ръководил революционната организация от някоя Гюргевска или Букурещка механа. И там би дочакал височайшото решение на руския император. Но тогава той не би бил нашият Апостол. 

В писмовното му наследство няма нито един ред, който да намеква дори, че е бил русофил. Нито един. Ако го имаше, то още по комунистическо време той щеше да бъде показан и развяван като върховно доказателство за необходимостта от българо-руска "дружба" – от "векове за векове". Но няма такъв ред. Няма и съвременник на Апостола, който да му приписва русофилски възгледи. Защото като идеолог на националната революция Васил Левски отлично е разбирал, че империите никога не освобождават. Те само "поробват". Те затова и са станали империи. Без поробване империя не се става.

В издадената през 1883 г.  от Захарий Стоянов биография на Васил Левски – ("Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му") на стр. 81 четем:  "Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода. А който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство".

Така Захарий Стоянов е разбрал мислите на Левски за освобождението. Това е и сърцевината на българската националноосвободителна идея. Дали той е записал точно думите на Апостола? Не трябва да се съмняваме, защото знаем, че Васил Левски е демократ,който  изповядва републикански идеи. Което означава, че е противник на всяка тиранска политическа система. Срещу турската воюва, а от руската ни брани. Особено гневен е, когато разбира, че в "делото" се имплантират и руски шпиони. И е оставил предупреждение. В писмо от април 1871 г. до войводата Филип Тотю Апостола възразява на всеки опит да се умолява руския император за  помощ и напомня, че този император "техните републиканци гони и наказва до смърт".  

И пак в същото писмо предупреждава, че "българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще."  И добавя: "С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-то препоръчан – единият от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го със сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и пак не знаем да духаме??". Изгорени сме и до днес.  

Българското освобождение не идва така, както го мечтае Васил Левски. Идва то облечено в чужди мундири, проникнато от чужди имперски амбиции. Чрез него си отива една империя от българския живот, за да се настани нова на "освободеното" от нея място. Затова и паметта на Апостола на българската свобода бе поругавана многократно – с опитите за русофилски преврати, с политика, насочена срещу българското Съединение и Обединение, с окупацията на държавата ни за близо половин век от съветската империя на злото. Тогава у нас бе пренесена и наложена чужда на народа ни политическа, икономическа и образователна система. Направен бе опит и за съжаление успешен да му бъде сменен "чипа". Изхвърлени бяха заветите на Левски и бяха подменени с простотиите на Ленин, Сталин, Димитров и Живков. 

Отвратително е, че все още у нас има политически организации и граждански организации, на каишка и хранилка на Кремъл, които мърсят името на Левски, защото го използват за проруска и антибългарска пропаганда, срещу нашия национален интерес, който също е формулиран от Апостола: "да бъдем равни с другите европейски народи". Защото народи наспорил Господ и в Русия, но не за тях говори Левски. 

Днес, 149 години след гибелта на Апстола на българската свобода, ние, българите, продължаваме да откриваме горчиви истини за себе си като народ. Продължаваме да не познаваме истински себе си. Дори историята си дълги години изучавахме според канона, наложен ни от окупаторите на България и техния обслужващ ги у нас персонал, който впрочем и днес управлява. Затова ритуално ще поднасем и днес венци и цветя на паметниците на Левски в цялата страна и дано да се запитаме защо те са по-ниски от паметниците на окупаторите ни. Ще поднесем венци и цветя,  но ще продължим да не разбираме истинския смисъл на неговото дело. Защото Васил Левски обединява, а не разделя, свързва и създава националната ни спойка, а не прахосва народните усилия по чужди блянове и чужди кроежи. 

Какво ли му е било на душата, когато е вървял към бесилото! За какво е мислил, за какво е молил Бога? Нека не бързаме с отговор! И да помълчим! Защото Васил Левски е от тези личности в историята, които налагат мълчание.