Алфа Рисърч: При избори днес ГЕРБ-СДС получава 21.4%, ПП-ДБ-17,8%, Възраждане-11,6%, ДПС-НН-9,4%, БСП-4,9%, МЕЧ-4,2%

ГЕРБ-СДС удържат първото място
За момента ГЕРБ-СДС запазва първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес. В следващите месеци ще стане ясно дали публично обявената от Бойко Борисов оставка на кабинета, има шансове да омекоти ерозията в доверието към партията, или не. Бойко Борисов запазва персонално доверие от 21.6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58.8%. Това сочат данните на агенция Алфа Рисърч за електоралните нагласи след оставката на правителството. 

След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 8% от решилите да гласуват. Лидерите на коалицията не извличат лични дивиденти, но запазват добри позиции. Асен Василев получава 14.6% доверие срещу 63.2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14.4% доверие срещу 57.1% недоверие, Божидар Божанов – 12.9% доверие срещу 56.3% недоверие. По-ниско остава одобрението за Атанас Атанасов – 8.2% срещу 58.3% неодобрение.

Проруската партия "Възраждане" е с подкрепа от 11.6%, която й отрежда трета позиция в електоралните предпочитания. Костадин Костадинов към момента се ползва с 10.8% срещу 60% недоверие. Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите: 5.6% доверие срещу 80.3% недоверие, а при декларираното по-високо желание за гласуване, партията отстъпва на четвърта позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласуват.

Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент. Подкрепата за БСП се свива до 4.9%, а одобрението за лидера Атанас Зафиров до 8.4% (и 58.8% неодобрение). Зад ИТН застават 3.8% от решилите да гласуват, а одобрението за лидера им Слави Трифонов спада до 7.6% (и 61% неодобрение).

С 4.2% подкрепа към декември се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент. Доверието към Радостин Василев е 10.2% срещу 59.8% недоверие. Величие (2.1%) и АПС (1.6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание. Няколко детайла в нагласите на избирателите насочват вниманието към очакване за значими размествания при вероятни предсрочни избори през пролетта.

Избирателната активност

В седмицата на протестите и правителствената оставка, декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 и 500 хиляди души повече). Сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z. Потенциалът на партии, извън участниците в настоящия парламент: Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13.3% - че все още не са направили избор. Дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината.

Отминаващата 2025 година беше белязана от динамика и промени, както в страната, така и в света. За България тя започна с встъпването на редовното правителство на Росен Желязков и приключва след масови протести с неговата оставка. Страната ни стана част от сухопътния Шенген и след поредица от успешни стъпки е на прага на въвеждането на еврото от началото на 2026 година. В геополитически план събитията до голяма степен бяха повлияни от началото на втория мандат на президента Доналд Тръмп, който значително промени международните отношения и начина за решаване на военните конфликти.

На този фон се запазва тенденцията българите да оценяват отминаващата година като по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света. Продължава да е поляризирана равносметката за 2025 година в личен аспект – 23% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 51% няма съществена промяна. За последните няколко години, след Ковид пандемията, няма значима динамика в личните самооценки за годината, които варират във времето в рамките на няколко процентни пункта. Най-успешна е 2025 година за хората в активна възраст, както и за висшистите и жителите на столицата. По-неудовлетворени остават възрастните и жителите на селата.

Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 10 на сто, докато за пет пъти и половина повече анкетирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се оценяват позитивно от 8% от анкетираните, докато 60% са на противоположното мнение. Тук е налице по-значим спад на отрицателните мнения от близо четиринадесет пункта и ръст в позитивните от три пункта. Липса на съществена промяна както за страната, така и за света констатират близо една трета от българите.

В очакванията за 2026 година се запазва регистрираното през годините убеждение на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото че проблемите пред България и света ще намерят решение. Въпреки това има някои значителни промени в очакванията за следващата година – ръст на песимизма в личен аспект и за развитието на страната и спад в негативните очаквания за света.  

Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 35%, на противоположното мнение са 27%, а мненията за липса на съществена промяна са вече най-много – 38%. При очакванията за 2026 година има спад на оптимистите от осем пункта и ръст на песимистите от единадесет пункта. В основата им са притесненията за растящите цени и спада на покупателната способност.

При очакванията за развитието на страната делът на оптимистите остава непроменен – 28%, но песимистите нарастват за една година от 40% на 45%. Причините за това могат да бъдат търсени в неизвестните, свързани със задаващата се политическа криза и възможността тя да бъде преодоляна след предсрочните парламентарни избори. Най-оптимистични са младежите и хората на възраст до 40 години, а по-притеснени остават пенсионерите и безработните.

Негативни продължават да са и очакванията за развитието на света. Въпреки това има ясно изразен спад на песимистите от шест пункта, които към днешна дата достигат до 39%. При оптимистите промяна няма и те отново са 26%. На прага между отминаващата и следващата година равносметките, страховете и надеждите на хората са взаимосвързани. Затова и думите, които характеризират 2025 година пряко кореспондират с това, което очакваме през 2026 година.

"Евро" е думата, която характеризира в най-голяма степен отминаващата година и същевременно символизира 2026-та, тъй като процесът започна през настоящата, а ще приключи с въвеждането на новата валута през следващата. Това касае пряко ежедневието на всеки българин и безспорно ще е водещото събитие в историческите справки за нашето съвремие.

На второ място в оценките и очакванията е една ясно изразена опозиция - "война" за 2025, и "мир" за 2026.

Политизацията на обществото и на младите поколения предполагат начало на много по-динамично развитие на електоралните процеси в сравнение с последните няколко години.

Тенденции

Към момента се открояват няколко тенденции, които със сигурност ще продължат да търпят развитие:

Ръст на желаещите да гласуват с около 300 хил. до 500 хил. души. Известно сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което предполага още по-изострено съперничество в предизборната кампания. Намаляващи електорална тежест на БСП, ИТН, изчакващи позиции сред избирателите на част от националистическите формации като Възраждане и МЕЧ. Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите /отново/ да очакват нови политически субекти. От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.

Настоящото изследване е проведено в периода 5 – 12 декември 2025г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.