Алфа Рисърч: "Промяната" води при избори днес, ГЕРБ - втори с 18,1 %

Ако изборите бяха днес, то "Продължаваме промяната" щеше да ги спечели с 24,4 % от гласовете. На второ място е ГЕРБ с 18,1 %. БСП е трета с 9,8 %. Това са данните от социологическо изследване на "Алфа Рисърч". 

Следват ДПС - 7,2 %, ИТН - 6,6 %, ДБ - 6,4 % и Възраждане - 5,2 %.  Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни, сочи изследването на "Алфа Рисърч".

Според данните 18 години след присъединяването на България към НАТО обществото е силно разделено в отношението си към военния съюз.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е втори по рейтинг сред лидерите на партии. Първи е Кирил Петков.

Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета "Петков", отчитат социолозите и посочват, че според данните им правителството стартира с 35% положителни срещу 23 на сто отрицателни оценки. Това е първият кабинет от 2009 г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг.  Същевременно редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, посочват социолозите от "Алфа рисърч".

Във вътрешнополитически план:

• предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично;
• при възникнали различия по оста "президент-премиер" към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на "Продължаваме промяната" са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.

Във външнополитически план:

• липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия - Украйна, прави общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията - споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония,  превръщат и външнополитическата тема в "горещ картоф".

По почти всички основни индикатори, които "Алфа Рисърч" следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията, отбелязват социолозите.

"Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на "Продължаваме промяната" (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и "Демократична България" е в рамките на 33% - 36%.

Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радио, печатни и онлайн медии -  са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета". 

"Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на "Народното събрание" в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната.

След два неуспешни парламента настоящото 47 НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки". 

Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на "Продължаваме промяната" (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%). Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство.

Единствено изключение тук правят привържениците на "Демократична България", сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%). 

Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.)  да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев).

26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на  Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче,  че в спорни казуси премиерът не може убедително да  защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството.

Оценка за дейността на институциите на съдебната власт

Съдебната реформа бе не просто един от приоритетите, позволил сближаване между партньорите от управляващата коалиция. До голяма степен тя мотивираше и подкрепата за новите партии в поредицата парламентарни избори през миналата година.  Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите.

13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата. Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в настоящото проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.