Америка повече няма да пилее ресурсите си, правейки за Европа това, което тя отказва да направи за себе си

Ако все още се олюлявате от шока и страхопочитанието, създадени от външната политика на Доналд Тръмп след встъпването си в длъжност, то "все още не сте видели нищо", както веднъж се изрази Роналд Рейгън. Според британското издание Spectator, президентът на САЩ иска да направи нещо повече от това просто да пренапише търговските отношения с всяка страна по света. Тръмп иска целият свят да промени външната си политика, за да се съобрази с отмирането на Pax Americana, докато той самият продължава с "мускулеста" външна политика, която да зависи малко от добрата воля на други страни.

Войната в Украйна
Да започнем с войната в Украйна. Разговорите на Тръмп с Владимир Путин може да ни кажат по-малко за двамата лидери, отколкото за Европа, която беше шокирана да научи, че Тръмп е бил сериозен, когато обеща да прекрати разходите за военен конфликт в далечна страна, която не представлява интерес за американците. Американският лидер твърди, че САЩ са похарчили 200 милиарда долара повече от Европа (пълна лъжа) и че той се нуждае от парите, за да компенсира предстоящите огромни данъчни облекчения. И също така, както каза министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет на Мюнхенската конференция по сигурността, да финансира по-активни действия на САЩ в Индо-тихоокеанския регион.

Ако Европа не харесва сделката, която Тръмп има предвид, всичко, което трябва да направи, е да обяви, че ще компенсира недостига на пари и оръжия и да се вслуша в искането на американския президент да увеличи военните разходи от 2 на 5% от БВП. Това ще даде възможност на Украйна да пр одължи военните действия, а на преговарящите от ЕС възможност да сключат споразумение с Русия, каквото предпочитат. Но това е малко вероятно, тъй като в такава ситуация европейските страни ще трябва да ограничат общия си просперитет, а те не са готови да направят това и дори не правят никакви намеци за такава готовност. По-вероятно е страните от ЕС да продължат да внасят почти 20% от газа, който консумират от Русия, а някои страни от ЕС ще продължат да купуват и руски петрол. Не Тръмп капитулира пред Путин, а Европа, която има достатъчно ресурси, за да гарантира, че Украйна ще продължи да се бори, докато не бъде удовлетворена от условията, предложени от Кремъл.

Тръмп, който угажда на Путин

Германският министър на отбраната Борис Писториус обвинява американския лидер, че угажда на Путин и не разбира тактиката на преговорите, която е част от изкуството за сключването на сделки. Разузнавателните служби на НАТО докладват на командването на Алианса, че Москва ще бъде готова да превземе Западна Европа за 6 месеца без САЩ. Същата Европа, за която Киър Джайлс от Chatham House казва, че е "напълно неподготвена", защото нейните войски са "отслабени от години на зависимост от САЩ, разчитащи на Вашингтон за защита". 

Европа няма повече успех във вътрешната политика. В нашия взаимосвързан свят вътрешната политика вече не е само вътрешна. Този месец представители от 30 европейски страни се събраха в Париж под ръководството на Еманюел Макрон и Нарендра Моди, за да начертаят пътя за изкуствения интелект и други иновации, базирани на европейския модел на високи данъци и стриктно регулиране. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обясни, че САЩ предпочитат собствен модел с ниски данъци и по-малко регулации и отказа да подпише окончателното комюнике.

Британският министър на науката, иновациите и технологиите Питър Кайл направи същото

За съжаление на европейците това не е област, в която вътрешната политика може да бъде отделена от външната. Американският модел роди "Великолепната седморка", както я нарекоха борсовите търговци: Apple, Amazon, Alphabet (Google), Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla. Неговият БВП на глава от населението е два пъти по-висок от този на ЕС.

Европейският модел генерира регулации, правила и данъци, насочени към американските технологични компании, както и антитръстови дела и огромни глоби. Както казва бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, не може да се позволи на европейските правила да "спрат инерцията на иновациите", която позволява на Вашингтон да запази лидерството си в надпреварата с Пекин в областта на изкуствения интелект и други технологии. 

Европа трябва да избира
Сега Европа е изправена пред избор между икономическия модел, който направи Америка велика много преди Тръмп да дойде на сцената, и нейния собствен модел, който намалява ресурсите, необходими за противодействие на Путин. Бившият управител на Европейската централна банка Марио Драги твърди в доклада си за европейското бъдеще, цитиран от Financial Times, че "високите вътрешни бариери и регулаторни препятствия на ЕС са еквивалентни на 45% данък върху производството и 110% върху услугите, като техните вредни ефекти само се влошават с времето".

Разходите, свързани с европейските данъци и съдебни дела, вероятно ще бъдат разглеждани от администрацията на Тръмп като скъпо струваща търговска бариера за американските фирми, която увеличава търговския дефицит и следователно трябва да бъде включена в бъдещите тарифи. 

И накрая е Китай, целта на американската политика. Политиката на президента на САЩ включва издигане на митническа бариера, за да отслаби и без това закъсалата китайска икономика. Според Вашингтон Америка допринася за защитата на европейските съюзници срещу Русия, лишавайки Си Дзинпин от възможността да помогне на Путин. Така ли е, след като Пекин купува около половината от петролния износ на Русия, добавяйки 60 милиарда долара годишно към военния бюджет на Путин? Според една оценка това е достатъчно, за да може Русия да се бие с Украйна в продължение на четири месеца. САЩ говорят и, че са готови да отслабят Кремъл, лишавайки Русия от доминиращата ѝ позиция в Арктика. За тези цели те възнамеряват да придобият Гренландия, която заема важна стратегическа позиция, пише още Spectator.

Тръмп, Ванс и Хегсет виждат британския министър на финансите Рейчъл Рийвс да бърза за Пекин в отговор на усилията на САЩ да отслабят Путин, докато той подготвя следващите си ходове, надявайки се да "намери възможности за сигурна търговия и инвестиции". Рийвс изчислява, че подобни "възможности" вече са донесли 1 милиард паунда ползи за икономиката на Обединеното кралство, като основните бенефициенти са секторите на финансовите услуги и селското стопанство. Германия също така улеснява Си да се съпротивлява на Америка, като остава най-големият търговски партньор на Китай в Европа.

През 1959 г. президентът Айзенхауер предупреди, че европейците са на път да "направят чичо Сам на глупак", като отказват да "направят повече", за да се защитят. Президентът Тръмп също счита, че Европа е успяла да направи на глупак Чичо Сам. Но тези дни свършиха. Америка повече няма да пилее ресурсите си, правейки за Европа това, което тя отказва да направи за себе си.