Антоанета Христова:  Опасно ли е съчетаването на ГЕРБ-СДС с ПП и ДБ

Във фейсбук профила си Антоанета Христова направи анализ на ситуация, повлияла живота в България в последните година и половина: Опасно ли е съчетаването на ГЕРБ-СДС с ПП и ДБ?

Участието на Американското посолство в създаването на проекта Петков и чрез изсмукване гласоподавателите на ДБ под егидата на президента Радев е неопровержимо. Това бе опит да се съчетае неизвестното със слабото и известното и човека с най-добър рейтинг в страната.

Както съм отбелязвала системно, проектът излезе напълно неуспешен. Той опропасти много финанси на социалните инженери, психическо усилие на реализаторите и надежди на част от гласоподавателите. Най-лошото е, че остави страната в тежка многопластова криза и неясно бъдеще.

Защо беше направена грешка от хора, които би трябвало да могат да правят точни политически прогнози в съчетание с разбиране на съвременния демократичен процес? Проектът претърпя крах защото не беше оценена точно политическата ситуация в България и беше привнесен псевдо неолиберален оттенък в силно консервативно общество.

Така разбирането на революционни настроения под знамето на борбата с корупция, беше припозната само от либералните медии, хората на свободните професии с добър доход и някои българи в чужбина. Мнозинството остана отвратено, неразбиращо и безнадеждно.

Проектът претърпя крах и защото имаше лош подбор на кадри, на които липсваше опит, знания, умения, политическа култура, ценностна ориентация. И аз твърдя, че  ценностната им ориентация беше много по-насочена на изток, отколкото към НАТО и ЕС.

Само два примера – 1. Оръжията към Украйна бяха изпратени тайно, а не официално, което говори за сериозен вътрешен конфликт в процеса на взимане на решение и 2. Начинът на изгонване на руските депутати даде основа за конфликт между България и Русия, което от своя страна даде повод за реакция на руската страна (без остър обратен отговор) да препотвърди пред русофилите добронамереността си към България.

Като резултат проектът разруши основите на едва прохождащата и търсеща стабилизация демократична система, превърна част от американофилите в американофоби и препотвърди русофилските настроения. С други думи Американското посолство взе "слаба ръка" в България, като и на нас ни раздаде "слаби карти". 

И сега, има ли интерес ГЕРБ-СДС  от коалиране с този неуспешен продукт в името на проевропейското развитие на страната? Трябва да не забравяме, че към момента 1. ГЕРБ-СДС са единствената партия, която е във форма в сравнение с останалите, да управлява кризи с всичките забележки, които може да имаме и 2. Че никога 1 плюс 1 не прави 2 в политиката. Може да направи 3, но може и да стигне до 0,5.

Причините за риска от второто е , че ПП (в групата са и останалите в коалицията) осъществиха незаконни арести, инспирирани превантивни действия (репресия) по малките населени места спрямо кметове и активисти на ГЕРБ-СДС, което урони авторитета на последните, демотивира ги в политическата работа и натовари актива с реваншистки настроения.

Дали протегнатата ръка към възприемания за мъчител може да се преглътне толкова скоро? От психологична гледна точка не или евентуално след много дълго време ако ПП оцелее. В допълнение, имиджът на ПП-тата е на хора, които са некомпетентни, лаици в комбинация с агресивно-неовладени поведенчески реакции.

Тази абсурдност на образа на един политик как може да се съчетае със стремежа на ГЕРБ-СДС към справяне с огромните проблеми на управлението, което изисква вътрешна стабилност? Фокусът на всички коментари за изолацията на опозицията, здравословно трябва да са промени към въпроса има ли интерес опозицията от подаване на ръка към до сега управляващите? Май за сега не. 

"Силната ръка" към днешна дата за Американското посолство би била на власт да бъде ясно ценностно ориентираната ГЕРБ-СДС с лидер като Борисов, който е демонстрирал уменията си за преговори и способност да се учи. Разбира се всичко зависи от това какви карти ще бъдат раздадени на изборите. И от честността им.

Стабилността на България е условие за устойчивостта на партньорските ни отношения.  Когато други са готови да управляват държавата, могат да заповядат.