Българите сме за пример - сред най-скептичните сме в Европа спрямо популистките партии

Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока подкрепа за такива лидери и партии, според класацията на два мозъчни тръста

Социологическо изследване (социологическо проучване)
Социологическо изследване (социологическо проучване) Източник: Zonanews

По-малко от 20% от българите са склонни да подкрепят авторитарни популистки партии от десния или левия политически спектър на фона на 26,9% средно за Европейския съюз. И докато в Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша популистките формации имат най-висока подкрепа, либералните партии са най-силни именно в България, Словения и Естония. Това са само част от данните на Индекса на авторитарния популизъм, публикуван от мозъчните тръстове TIMBRO и EPICENTER в партньорство с Института за пазарна икономика.

 

Подкрепа за популистките партии по държави през 2023
Подкрепа за популистките партии по държави през 2023 Източник: ИПИ

Основните заключения на доклада са:

  • Средната подкрепа за леви и десни партии, които се застъпват за авторитарни популистки идеологии, възлиза на 26,9%, което е исторически връх, но без ръст от 2019 г. насам;
  • Страховете от имиграцията доведоха до нарастване на подкрепата за десния авторитаризъм и популизъм, докато радикалната левица преживява постоянен спад;
  • Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока подкрепа за популистки партии и са с висок риск от възприемане на популистки политики;
  • Малта, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Хърватия се нареждат на последните места по подкрепа за популистки партии;
  • Отношението към ЕС се различава сред популистките партии. Макар че тези партии са по- принцип по-евроскептично настроени, днес по-малко от тях се застъпват за пълно оттегляне от ЕС, отколкото през предходните години;
  • Данните сочат, че подкрепата за популистите се консолидира, но няма признаци за по-нататъшно разширяване.
Дял на гласовете за популистки партии в България
Дял на гласовете за популистки партии в България Източник: ИПИ

Унгария, управлявана от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е начело на класацията. Унгария се превърна в олицетворение на нелибералната демокрация чрез усилията на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния контрол и разделение на властите и да ограничи свободата на медиите.

 

Популистките икономически политики на Унгария доведоха до нежелани последствия: контролът върху цените не успя да се справи с инфлацията след Ковид и същевременно предизвика изкуствен недостиг на стоки от първа необходимост.

 

Лявото популистко правителство, което управляваше Гърция през целия период между 2015 г. и 2019 г. с изключение на един месец "показа липса на уважение към демокрацията и свободата на изразяване", когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се посочва в доклада.

 

Подобни опити за централизиране на властта и ограничаване на свободата на изразяване бяха характерни и за наскоро загубилото изборите дяснопопулистко правителство на Полша.

 

Индексът на авторитарния популизъм предупреждава, че популистките правителства рядко изпълняват обещанията си и често влошават проблемите, за решаването на които са избрани.

 

Средна подкрепа за авторитарния популизъм 1946-2023 г., в проценти
Средна подкрепа за авторитарния популизъм 1946-2023 г., в проценти Източник: ИПИ

Изчисленият според методологията на индекса общ дял на гласовете за авторитарни и популистки партии в България бележи значителен ръст през последното десетилетие, като в средата на миналото десетилетие достига почти 1/5 от всички гласове на парламентарни избори. През последните години възходът на Възраждане носи поредно увеличение, като според последното издание делът на популизма в страната достига 17% през 2023 г.

 

Андреас Йохансон Хайно, автор на доклада посочва:

"Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна. Популярността на тези партии често води и до захващане на политическа власт, като повечето европейски демокрации са имали популистки партии в управлението в един или друг момент.

Популистките партии по своята същност са антисистемни движения и са обединени от съпротивата си срещу политическите елити в съответните държави, но същевременно представляват много разнообразна група от партии, включително в отношението си към демокрацията. Ето защо, макар данните да показват общоевропейски тенденции, всяка партия трябва да бъде оценявана според собствените си особености.

Днес популизмът е по-ляв, отколкото преди двадесет години, особено що се отнася до икономическата политика. Това е очевидно както по по-протекционистките им позиции за търговската политика, така и по отношение на твърдата защита на голяма и щедра социална държава.

Сред популистките партии се наблюдават и тенденции към промяна на отношението към ЕС. Макар че тези партии остават чувствително по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за оттегляне от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции”.

 

Адам Барта, директор на EPICENTER, заявява:

"Индексът на авторитарния популизъм на TIMBRO е най-задълбоченият анализ на политическите тенденции в Европа през последните четири десетилетия. Индексът предоставя ключови изводи за възхода на авторитарния популизъм и дава трезва оценка за предизвикателствата пред либералните демокрации. Това не са просто данни; това е сурова оценка на здравето на нашите демокрации.

Авторитарният популизъм върна назад с години, ако не и с десетилетия, правната рамка и икономическия напредък на моята родна страна, Унгария. Ето защо е важно трезво да оценим състоянието на правовата държава и либералната демокрация в Европа, за да можем да гарантираме, че държавите – членки на ЕС, ще се придържат към пътя на икономическия напредък и ще защитават индивидуалните свободи".

Още от "Мнения и анализи"

Последни новини

Най-четени