Българският тамплиерлък е тъжна гледка - соцбабички, пристафъчнати в прашасали дантели и със сълзлив блясък в пожълтелите очи

Всяка година по това време попадам на клипчета от бала на така наречените тамплиери. И както винаги, това е смях през сълзи. Българският тамплиерлък е тъжна гледка - соцбабички, пристафъчнати в прашасали дантели и със сълзлив блясък в пожълтелите очи. Янка Такева. Фараонът Фарингосепт XVI. Само Лили Иванова ми липсва. "Маг" Алена. И която там тетка в момента ни е вицепрезидент. Предишната също беше тамплиерка, ама сега не я канят, щото вече не е на поста. В този смисъл Янка Такева и Алена поне са нещо сами по себе си.

Наоколо - о. р. ген. Румен Ралчев от УБО, плюс някакви амбициозни момченца с фрак върху анцуг, наметнат бял чаршаф от Червения кръст и меч от магазинче за сувенири в ръка. По стените - прожектирани романтични картини на рицари и дами, рисувани през деветнайсети век. Накрая сигурно и пастичка е имало.

Оригиналният орден на тамплиерите сигурно дори не би се засмял. Онези хора са били сериозни. Белите плащове сигурно не са били чак толкова бели, мечовете сигурно са били по-рядко носени от секирите и боздуганите. Парите им тихо са се трупали под сводовете на командериите, думата "бал" не е присъствала в речника им, а сарацините не са имали поводи за особена любов към тази малобройна, но свирепа военна сила.

Освен това отдавна ги няма. Защо на сегашната групичка нафталинени парвенюта им хрумва да си правят майтап тъкмо с името на този унищожен преди седем века орден - това завинаги ще си остане тайна из психологията на постсоциалистическия човек.

Но в целия този мухлясал кич има и един лъч надежда: щом мутрамплиерският бизнесклуб е опрял чак до Янка Такева, значи нещата постепенно вървят към естествено затихване.