Банковите приходи се свиват, а разходите нарастват

Състоянието и резултатите на банковия сектор бяха показани от Асоциацията на банките в България в нейния годишен информационен материал "Икономиката и Банковия сектор на България през 2020-а", пише Петър Илиев в News.bg. Данните в него са напълно статистически и дават възможност всеки, който може да ги чете сам, да си направи заключения за ситуацията в банковата система и за възможните посоки за нейното развитие.

Активи, пасиви и капитал

Ръстът на активите на банковия сектор през 2020г. е от 8,6% на годишна база, като те достигат 124 млрд. лв. Делът на активите на 25-те банки, опериращи в България, спрямо прогнозния БВП за 2020г. възлиза на 104,1 процента. Пазарният дял на петте най-големи банки по размер на активите се увеличава до 66,6% от 62,1%, колкото бе към края 2019 г. Банките от втора група бележат понижение на пазарния си дял до 30,4% от 34,7% преди година. Активите на клоновете на чуждестранни банки остават без промяна при 3,2% от общите активи на системата.

По отношение на процесите по консолидация - през 2020г. приключи процесът по вливане на Експресбанк - банка във втора група, в Банка ДСК, която попада в първа група, според класификацията на БНБ. Към 31 декември 2020г. делът на кредитите и вземанията от общите активи се понижава до 58,9%, в сравнение с 65,7% в края на декември 2019г. Делът на паричните средства се повишава до 21,9% от 15,9%, а този на инвестициите във финансови инструменти нараства до 14,6% от 13% преди година.

Общата сума на пасивите на банковата система възлиза на 108,65 млрд. лв., като нараства с 11,8% спрямо края на 2019г. На банките от първа група се падат 66,3% (72,07 млрд. лв.), на втора група - 30,1% (32,67 млрд. лв.), а останалите 3,6% (3,91 млрд. лв.) - на банките от трета група. Преди година дяловете им бяха 61,5%, 35% и 3,5%, съответно. Ръстът е обусловен изяло от покачването на депозитите, които формират 97,3% от общата сума на пасивите. От статията "Депозити" в отчета за финансовото състояние на системата става ясно, че тяхната стойност се повишава с 11,9% на годишна база до 105,37 млрд. лв. Преди година делът на депозитите в общата сума на пасивите бе 97,4%. Към края на 2020г. собственият капитал на банковата система нараства с 6,6% на годишна база до 15,35 млрд. лв. от 14,4 млрд. лв. в края на 2019г. През годината увеличаването на собствения капитал е повлияно основно от внесения капитал, премийните резерви, натрупания друг всеобхватен доход и печалбата на банковия сектор. Нивото на собствения капитал на банките от първа група възлиза на 10,54 млрд. лв., а на втора група - на 4,76 млрд. лв.

Печалба, приходи и разходи

През 2020г. банковият сектор реализира нетна печалба в размер на 814,6 млн. лв., в сравнение с 1,675 млрд. лв. през предходната година. Това е спад от 51,4%. Влияние върху финансовия резултат на сектора оказват извършените разходи за обезценка и начислени провизии, динамиката при кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти. Банките от първа група генерират 88% от печалбата за 2020г., втора група - около 8,9%, а трета - 3,2%. За сравнение, в края на 2019г. петте най-големи банки по размер на активите формират 69,6% от положителния финансов резултат след данъци, банките от втора група - 27,2%, а банките от трета група - 3,2%.

Към края на 2020г. размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система спада с 1,7% на годишна база до 4,162 млрд. лв., спрямо 4,232 млрд. лв. През 2020г. нетният лихвен доход на банките се понижава с 3,5% на годишна база до 2,649 млрд. лв. от 2,745 млрд. лв. в края на 2019г., на фона на по-слабата кредитна активност. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към 31 декември 2020г. приходите от лихви намаляват с 1% на годишна база до 3 млрд. лв. Разходите за лихви възлизат на 353,1 млн. лв., като те са с 23,4% повече на годишна база. В края на 2020г. нетният лихвен доход формира 63,6% от нетния общ оперативен доход на банковата система. В края на 2020г. нетният доход от такси и комисиони спада с 6,1% на годишна база (при ръст от 3,8% в края на 2019г.) до 1,039 млрд. лв., при 1,106 млрд. лв. преди година. Приходите от такси и комисиони също намаляват спрямо година по-рано - с 6,5% до 1,237 млрд. лв. Разходите за такси и комисиони се понижават с 8,2% на годишна база, като достигат 198,4 млн. лв. Нетният доход от такси и комисиони формира 25% от нетния общ оперативен доход на банковата система.

Разходи и обезценки

В края на 2020г. административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал, са с 0,8% по-високи спрямо същия период на 2019г., като достигат 1,677 млрд. лв. Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се повишават с 1,5% на годишна база до 1,961 млрд. лв. Банковият сектор прави повече обезценки, спрямо същия период на миналата година. Размерът на обезценките нараства до 879 млн. лв. от 446,8 млн. лв. година порано. Съгласно прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), чрез собствени модели банките правят прогнози за потенциалните си обезценки за бъдещи кредитни загуби, вследствие на COVID-19 и начисляват провизии предварително, преди конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит. Тези действия, в съответствие с МСФО, влияят върху размера на обезценките, извършени от банките, в хода на 2020г. Данъчните разходи, свързани с печалбата или загубата от текущи дейности на банковата система, намаляват до 86,3 млн. лв. от 165,2 млн. лв. през 2019г. Съотношението Разходи/Приходи за банковата система към края на 2020г. нараства до 47,12% от 45,66%, колкото беше в края на 2019г.

Ликвидност

Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на 2020г. са, съответно, 36,2 млрд. лв. и 13 млрд. лв., показват данните на БНБ. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 279%, в сравнение с 269,9% в края на 2019г.

Капиталова адекватност

Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност. В края на 2020г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система нараства до 21,69% от 19,04%, колкото бе в края 2019г. При банките от първа група показателят се повишава до 21,98% от 19,99%, а при втора нараства до 21,04% от 17,31%. На системно ниво съотношението на обща капиталова адекватност се покачва до 22,74% от 20,16%. Към края на 2020г. за банките от първа група нивото е 22,65%, а за втора - 22,96%, в сравнение с 20,71% и 19,16%, съответно, година по-рано. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за банките, участващи в Единния надзорен механизъм. Според БНБ, динамиката на показателите за капиталова адекватност се дължи на регулаторни промени, динамиката в общия размер на рисковите експозиции, капитала и промени, свързани с процеси на консолидация.

Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, през първото тримесечие на 2020г. беше приложено рисково тегло от 100% за българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, което доведе до увеличаване на рисково претеглените активи. Междувременно, във връзка с пандемията от COVID-19, през първото тримесечие на 2020г. БНБ обяви мерки за банковия сектор, сред които капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система за миналата година в размер на 1,6 млрд. лв. Решението на БНБ банките да не разпределят дивидент компенсира ефекта от увеличеното рисково тегло за българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, през второто тримесечие на 2020г. Съгласно решението на ЕК от април 2020г. за т.нар. "Quick fix" на Регламент (ЕС) № 575/2013, част от действията на ЕК в областта на банковия сектор, в отговор на последиците от коронавируса, българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, отново бяха приравнени на такива в местна валута, което означава приложимо рисково тегло от 0% до 2023г. Това води до намаляване на рисковите тегла на някои рисково претеглени активи на банките и съответно, до повишаване на капиталовата адекватност на ниво система.

Към тази част от информацията публикувана в информационното издание на АББ ще си позволим един коментар. Добре е да се знае каква би била капиталовата адекватност на банковата ни система, ако тези облекчения за държавните ценни книжа не съществуваха. Защото те са временни. Освен това за момента и АББ и БНБ като надзорен орган не коментират в детайли какъв е ефекта на временните, подчертаваме временните, облекчения в регулаторните изисквания по отношение на провизирането на кредитите и най-вече на кредитите в мораториум. Една такава, детайлизирана с числа по групи банки, информация би дала много важна аналитична картина на банковия сектор и би локализирала ясно бъдещите рискове пред които този сектор може да се изправи.