Д-р Георги Боздуганов:  Лакомията на стръвната кремълска мечка e заразно зло с вековни традиции

Д-р Георги Боздуганов: 

Лакомията на стръвната кремълска мечка e заразно зло с вековни традиции. Руският император започва Първата световна война, събира огромна армия и се втурва да завладява Европа. През тези августовски дни преди 108 години, край неизвестното градче Таненберг в германска Източна Прусия, имперските му войски търпят най-голямото поражение за най-кратко време, в новата руска история.

За няколко дни в ожесточената битка неговата 2-ра армия е практически анихилирана — 78 000 убити и ранени, 92 000 пленени, и 12 000 успели да избягат. Командващият генерал Самсонов се самоубива, а началникът на британския генерален щаб сър Айрънсайд определя разгрома с думите: "най-голямото поражение, претърпяно от някой от воюващите по време на войната".

След нови военни катастрофи и две революции, царят губи главата си и новите комунистически управници капитулират на 3 март 1918 г. пред България, Германия, Австро-Унгария и Османската държава. След още 23 години започва  междусъюзническата германско-съветска война. Армиите на Вермахта раздират съветската територия и Чърчил прогнозира, че войната на Източния фронт ще приключи до края на 1942 г. Вероятно неговата прогноза щеше да бъде вярна ако международната коалиция, водена от Съединените щати, не бе оказала колосална помощ за съветския прелом.

През Северно море, Тихия океан и Иран вървят безкрайни конвои с всичко необходимо за боеспособността на войските и оцеляване на населението. Списъкът с доставките на оръжие, суровини и храна е огромен, но поне един пример ясно показва тяхната значимост. От САЩ са изпратени 15 млн. чифта войнишки обувки заедно с 400 хил. камиона и джипове, които са достатъчни за придвижване на поне 7 млн. души. Без тях червноармейците биха вървели към Берлин боси и пеша.

Същевременно Западните съюзници унищожават с бомбени килими германската индустрия и откриват нови фронтове в Италия и Франция. Хитлеровият Райх е унищожен. Съветските хора спасяват земята си, а сталиновите армии окупират източноевропейските страни с обещание за провеждане на свободни избори и установяване на демократично управление. Обзет от пожелателно мислене, тежко болният американски президент Рузвелт наивно приема, че с червения терор е свършено и източноевропейците ще "облагородят" комунистическия манталитет.

Президентът умира и не успява да види колко е сбъркал. Без никаква благодарност за оказаната спасителна помощ, в кремълските коридори висши партийни и военни дейци споделят следния сравнителен наратив за Съединените щати: "- тяхната икономика е в огромен небивал подем, докато нашата е потънала в разруха - окаяна железопътна мрежа и пътища, малък брой съхранени заводи, които работят с техни машини и суровини, опожарени села и поля, хляб с американско зърно и вносни консерви (тоталният "трофеен" грабеж не покрива нуждите - б.а.) - те имат огромна, почти непокътната армия, а нашата е смазана от изтощение, с цели полкове от инвалиди - едноръки и язваджии - те имат атомна бомба — ние нямаме те имат стратегически бомбардировачи — ние нямаме те имат огромен, свръхмощен флот - при нас са оцелели шепа черу Питаме  какв чакат. Ех, ако бяхме на тяхно място къде щяхме да стигнем…".

Това е илюстрация на кремълската неизкоренима парадигма на агресията  и за разлика от Рузвелт, колоритният американски генерал Патън има вярна преценка : "… руснаците не уважават човешкия живот, те са кучи синове, варвари и хронични алкохолици" и добавя : "Само ми наредете и ще изхвърля руснаците зад Вис".

Патън не получава такава заповед и в източноевропейските страни е наложен репресивен комунистически режим, продължил д рухването на кремълската метрополия. Всеки опит за демократични промени незабавно е санкциониран: първо, със заклинанието за колективна вина и геройската мъртва маса: "Вие забравихте ли колко милиона съветски войни загинаха за вашето освобождение?"(перифразирано от Хитлер) - второ, със заклинания за социалистическа солидарност, която води по светлия път към комунизма - трето, с нахлуващи танкове, които съкрушават стремежа за демократични промени и налагат поредно марионетно управление.

В КГБ не учат история, тя е заместена от военните митове за "легендарная", "могучая" и "непобедимая", а по оперативна линия  изучават опита на Андропов в смазването на революциите в Унгария и Чехословакия. "Империята на злото" рухна, но демократичните промени постепенно станаха илюзия и от централата в "Лубянка" изгря звездата на Путин.

Въведеният див олигархичен капитализъм обаче не се оказа цел за ново държавно устройство с гражданско общество, а средство за издигане на нов владетел с претенции за значимостта на Сталин и царското величие на Романови. С любезното съдействие на канцлерите Шрьодер и Меркел, владетелят постигна две неща: - направи Европейския съюз зависим от руските доставки на горива и суровини, - отделя част от всяко получено евро или долар за производство на оръжие.

За вътрешна консумация актуализира старите идеологически прийоми: - възроди заклинанието за мъртвата маса, като обяви украинците за нацисти. Това бе основен аргумент за нахлуването в Украйна, с подклаждане на ненавист в обикновените руснаци, всеки от които има поне един дядо, загинал във войната срещу Хитлер.

(Народ от нацисти, дал милиони жертви в същата война, който избра за президент евреина Зеленски със 73 % от подадените гласове?!). - старата комунистическа догма е несъвместима с придобиването на свръх скъпи имоти от прислужните му олигарси и е заместена с православието. Обстоятелството, че той и патриархът Гундяев са офицери от КГБ, на които и през ум не е минавало да повярват в Христос, е досадна подробност, умело избягвана от послушните медии. - танковата заплаха е заменена с по-модерна - хиперзвукови  ракети прицелени срещу европейските градове.

Днес Путин е сам — вместо могъщи съюзници има могъщи противници и заплахите няма да му помогнат. Изживява се за цар, но не е учил за безумната авантюра на император Николай II, през 1914 г., за да си вземе поука. За да продължи с опустошаването на Украйна му трябват пари, много пари, газови пари.

Трябва да възстановява понесените загуби и да издържа още 130 000 войника на току-що създадената нова армия. Главният въпрос е доколко нашият цивилизован свят ще бъде обединен и решителен за да каже "НЕ"!  Да не се поддава на газов рекет и да приеме, че вероятно Европа ще трябва да преживее една студена зима. Години наред западноевропейският бизнес бе обилно захранван с евтино "сирене в капана за мишки"(по М. Тачър), а лекомислието винаги има цена.

Научиха го по трудния начин и фирми като БМВ и Мерцедес е добре да обмислят производството на тенекиени печки — ще трябват на тези, които ще цепят дърва на двора и ще се запасяват с кюмюр. България е най-слабо засегната - консумацията на газ е малка и в хазната има достатъчно средства за компенсиране на домакинствата и дребния бизнес, дори газът да се внася от Марс.

Назначеното от Радев правителство на "Газпром" плещи лъжи от телевизора, но е длъжно да си дава сметка, че с всяка дадена пара за газ Путин произвежда оръжие, с което утре ще иска да ни завладява и убива Всеки, който се съмнява, да прочете още веднъж написаното за кремълския манталитет и традиции, и да гледа новините за Украйна. Защото Украйна не е земя някъде там.

Тя е границата, от която не можем да отстъпим. Границата, на която се сражават нашите момчета и момичета. Полският президент Анджей Дуда е достатъчно категоричен: "Украйна воюва не само за своята свобода и независимост, а и за цяла Европа, която е длъжна да й помага с всичко". А, "всичко" означава оръжие, оръжие и още модерно оръжие. До победата!