"Питал съм се как се чувствам спрямо Америка, където преминаха 32 години от моя живот. И без да усложнявам отговора си, той е сравнително прост. Аз и Америка сме квит". Това обобщи във "Фейсбук" д-р Любомир Канов.
"Аз не получих от Америка нито един цент даром. Никога не получих помощ в началото, нито курсове за езика, нито социални подпомагания, нито някакви улеснения или привилегии. Аз даже не се вредих да разгледат документите ми като на политически емигрант, преследван от комунистите, какъвто наистина бях. Разказваха ми за много случаи на българи, някои дори бивши милиционери, обикновени шмекери, които бяха успели да получат политическо убежище, лъжливо представяйки се за жертви на преследване, на анти-хомосексуални политики в страната си или на антиромска дискриминация. Не бях един от тях. Класирах се за гражданство в САЩ по една клауза за приемане на нови американци наречена "Exceptional". Тоест изключителни", добавя психиатърът.
"Преценката на моите достижения, образование и, което е най-интересното, спечелването на Националната Награда на Българските писатели за моята първа публикувана в България книга "Човекът кукувица" изиграха много по-голяма роля от всичко останало. Мой спонсор в началото, когато пристигнах в Канада, беше брат ми. Оказа се, по недоглеждане, че неговите доходи не са достатъчни, за да бъда приет в Канада на тази основа. Наложи се да стана сам на себе си спонсор, докато учех за своите изпити по медицина и същевременно да работя като болногледач. През цялата си практика и работа като лекар и психиатър в Америка се срещнах и лекувах стотици, а може би хиляди американски пациенти. Аз се отнасях с тях винаги с максимума човечност и професионализъм, на които бях способен, а те ми отвръщаха с благодарност и типичната за американците топлота и признателност", пише още д-р Канов.
.JPG?s=174621)
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
