Депутатът от ГЕРБ Младен Шишков: Чух младеж да иска промяна. Преди 4 години точно младежите получиха промяна и тя си има имена - Румен Радев и ПП. Такава ли промяна иска младежът?

Не смятах да взимам отношение по темата, защото да използваш човешката трагедия и смъртта на едно невинно дете за пропагандни цели е най-малко далеч от общоприетите човешки ценности и морал.

Но тъй като хорът на "моралистите” вече набъбна до най-високото държавното ниво, ще си позволя няколко думи по темата, макар и със свито сърце и просълзени очи.

Така се чувствам от няколко дни, гледайки всички репортажи и най-вече изповедите на един почернен баща, чиято болка и мъка някой медии използват пък за личен рейтинг. Не по-малко неморално от поведението на някои политици.

В тази връзка, преди всичко бих искал да изразя най-искрените си съболезнования към семейството на малкото ангелче!

Всъщност ще бъда честен. Думите няма да бъдат няколко, а ще бъдат много. Защото цялата тази абсурдност не може да бъде описана с две изречения. А вярвам, че който се интересува, ще прочете текста и ще изгледа видеото.

Корупция. Най-често използваната дума през последните дни. Прозвуча и от парламентарната трибуна, от речта на премиера. Този бич, който не е нито само български, нито само балкански, нито само европейски, а световен феномен, все по-често се използва като универсалното обяснение, за всичко което не можем да си обясним.

Но е добре, преди корупцията, да разгледаме без емоция, доколкото е възможно, всички факти и обстоятелства, съпътстващи определено събитие. Дали няма технически проблем в превозните средства, дали няма човешка грешка – волна или неволна, дали няма намеса на трети участник, и т. н.

И не, в никакъв случай не отричам, че има корупция. На всички нива. Ако нямаше такава, нямаше ред без ред да приемаме и изменяме законите за противодействие на корупцията, както и органите, които се борят с нея. Всичко щеше да бъде цветя и рози.

Но и ние, всички ние, българските граждани носим своята пряка или косвена вина. Както се казва – всеки има своя по-голям или по-малък отпечатък. Като започнем от отказа да гласуваме, "защото няма за кой”, като преминем през подкрепата за уж нещо ново, което се оказва много по-лошо от старото, и приключим с пъхането на петдесетачката в папката на проверяващия полицай, несигнализирането за очевидни нередности, защото не ни се занимава, всеки или почти всеки от нас дава своя принос към ситуацията.

Разбира се, че политиците носят най-голяма вина. Ще стигнем и до там.

В един от репортажите чух младеж да иска промяна. Останах озадачен. Защото само преди 4 години, точно младежите получиха промяна. И промяната си име име. По-скоро имена. И ще ги назова директно – това са Румен Радев и Продължаваме промяната.

Запитах се - такава ли промяна иска младежът? Защото тази промяна ще дойде ако се свали сегашното управление. Каквито гласове се чуват вече. Подклаждани от някои медии, разбира се. Сегашното управление със сигурност не е най-прекрасното, но на фона на последните 4 години е огромна крачка напред. Така, че хубаво я иска промяната младежът, но ние вече я видяхме във всичките и форми. Във всичките и уродливи метастази. И точно тази промяна ни доведе до настоящото състояние. Затова някак странно ми звучи от устата на протестиращите да искат повече от нея. Мазохистично дори.

Ще ме попитате как пък тази промяна ни довете до настоящото състояние. Ще ви дам няколко примера.

Лично аз, пътувам по магистрала Тракия от студентските си години. Това прави точно 30 години. Винаги, по всяко време, във всеки един момент пътувайки от Пловдив до София и обратно, на различни участъци е имало разположена строителна техника. Сещате се – валяци, багери, асфалтополагачи, самосвали. Техника, която поддържа магистралата.

Е, през последните години един валяк не се мярка вече. Ей така, за цвят. Помните ли какво направи първо като се появи на бял свят промяната за която говори младежът? Вероятно сте забравили, затова ще ви припомня. Обявиха договорите за ремонт и поддръжка за пътищата за "незаконни”. И ги спряха. Първи грях. Да всички политици носят някаква вина, дори и тези в опозиция, но има едни които са особено виновни, защото действията им са целенасочени. Целенасочено деградивни. Спомняте си, то бяха брифинги, пресконфереции, изказвания в зала за тези ремонти. И въпреки, че няколко пъти ги предупредихме, че сами се вкарват в капан, те не ни послушаха. И попаднаха в капана. Ето го резултатът – четири години не могат да възобновят ремонтите. Да рестартират онова, което сами спряха. Само и само да намерят някаква вина в нас. Детинско, недалновидно, безумно поведение. Поведение, което взима жертви. И до ден днешен.

Но това далеч не е всичко, както сами се досещате.

Вчера един бивш водещ, понастоящем подвизаващ се в едно шоу предаване, използва трагедията, за да призове за бунт към настоящото правителство. До кога ще търпим, казва, случващото се през последните 15-20 години. А човекът не е първа младост. Би трябвало да си спомня, че преди последните 15-20 години е имало и други години.

Нека да му припомня. Преди тези 15-20 години до морето се ходеше за 6-7 часа. Сега се ходи за два. Измервайки от моя регион. До Одрин се ходеше за 4-5 часа. Сега се ходи за час, час и половина. Магистрала Струма беше едва забележима на картата, Марица също. Метрото в София едва кандилееше, сега имаме една от най-добрите в цяла Европа. Първокласните пътища бяха осеяни с дупки – всички шофьори бяха рали състезатели. Второкласните пътища никога не бяха ремонтирани, а по третокласните почти не се различаваше по асфалт или по камъни се движиш. За тези години бяха изградени над 500 километра магистрали, скоростни пътища и други обекти на републиканската мрежа. Ремонтирани бяха над 4000 км републикански пътища. Оставени бяха проекти за нови над 900 километра пътища.

И това съвсем наедро. И сега критиците веднага ще кажат – ами защо тогава са в такова състояние пътищата? Защо загиват деца по тях?

Защото уважаеми, пътната мрежа в страната е приблизително 20 000 километра. Републиканската. И още толкова общинска. И след като десетилетия никой не беше правил нищо по нея, напълно логично е, че за няколко години нито може да бъде ремонтирана, нито може да бъде изградена наново. Цялата. А дори и новоизградената след 5-7-10 години има нужда от ремонт. Така както е във всички европейски държави. Асфалта не се яде, но без него не може. Но не е и вечен. И дума няма да отварям за претоварването на тежкотоварните коли, които впрочем са проблем за цяла Европа. А и за Турция вече. Наскоро пътувах до Истанбул. Често дават за пример тази магистрала. Да, трилентова е, но въпреки това и там имаше затворени участъци за ремонт. И там в активните ленти не се търпи и всеки търси изпреварващата. Така е в цяла Европа, тираджиите знаят по-добре от мен.

И това, което се случи през последните 15-20 години далеч не е всичко. Санирани бяха над 2000 сгради. И тях спряха. И тази програма обявиха за порочна.

Във ВиК сектора също се направи немалко. Само в първите два програмни периода бяха рехабилитирани и новоизградени близо 2500 км ВиК мрежа. Близо 60 нови пречиствателни станции за отпадни води. За първи път от началото на прехода беше построен и пуснат в експлоатация язовир за питейни нужди. Почти готов е и вторият. Само трябваше една тръба да пуснат до него, но и това не направиха.

Сега ще питате, защо има безводие. Защото по аналогия на пътищата, ВиК мрежата е 90 000 километра. И вместо да продължат да изграждат с темпа, който ние започнахме, дори да го ускорят, и във ВиК сектора всичко беше стопирано.

Но и това не е всичко. Нови спортни зали, училища, детски градини, стадиони, читалища, театри, площади, паркове …

Неизброимо е.

Не обвинявам никой. Поне не и тези, които са управлявали преди нас. Вероятно всеки е направил максималното според възможностите, които е имала държавата към дадения момент. Но това, което се случи след нас е престъпление. Нали уж щяха да пестят, уж откраднати пари. Къде са? Къде са им мостовете, къде са им тунелите, къде са им магистрали, които щяха да правят на година? Нали си спомняте, че точно с такива приказки подлъгаха хората. И продължават да ги лъжат.

Но да се върнем на темата за катастрофите. Най-точният критерий за това какво прави или не прави държавата в борбата срещу жертвите на пътя са броя на загиналите. А какво казва този критерий? Преди тези 15-20 години, например през 2008-ма година жертвите са били 1061 души. През 2021-ва след управлението на ГЕРБ жертвите намаляват значително, повече от половината – 561 души. Дори през 2020-та са били още по-малко – 463. За съжаление от 2021 до 2024 няма почти никаква промяна. През 2024 са загинали 478 души. Данните са ясни и красноречиви. И говорят много за това кой какво е направил през годините.

Толкова за тези 15-20 години и призивите на някои бивши и настоящи водещи на шоу програми.

Да, видеото което прилагам се отнася за безводието, но то е валидно за всичко останало в държавата. И не касае само Севлиево, а всички български градове. Защото промяната, която иска младежът спря всичко започнато. Всичко. И четири години не може да го рестартира. А най-лошото е, че дори не разбраха какво спряха.

Само някои примери.

В пътния сектор. Първото грандиозно разкритие беше "незаконната” магистрала. Нали си спомняте, то не бяха репортажи, то не беше чудо. Е, съдът опроверга всички щуротии изречени тогава, но нито една медия не мъцна нищо по темата. Но за сметка на това, една бивша министърка продължава да чопли. Какво чопли и тя не знае. Но това не може да отмени фактът, че спря най-важния за страната обект. И не само го спряха, но похарчиха и заделените за него средства. И сега ние питаме – къде са близо 1 млрд лева заделени за Хемус? Къде са парите, къде е магистралата? Защото досега щеше да бъде готова, ако не беше промяната.

Къде са парите за Видин-Ботевград? Защо не е готов този участък? Къде са парите за Велико Търново-Русе? Какво се направи за 4 години по тях?

Какво се случи със Струма? Четири години не могат да се разберат кой ще показва пътя на костенурките. Да, не се шегувам – заради това я спряха.

ВиК холдинга. Къде са 1 млрд, които оставихме в него за довеждащи водопроводи и пречиствателни станции за питейни води? За да имат наглостта днес на всяко заседание да говорят за довеждащите водопроводи?

Язовирите. Прословутите 500 милиона. Които на последък ги говорят, че били 600, а съвсем напоследък станаха 800. А истината е, че от тях са ползвани са използвани около 40 милиона. Такава официална информация получихме в комисията по безводието. Питам – къде са останалите 450, 550, или 750 милиона – колкото там си решат да кажат?

Ами детската болница? Нали си спомняте за сградата-скелет, с която ни надуваха главите от сутрин до вечер? За мен това е най-големият им грях. Да, имаше нормативни пречки, но те можеха да се решат с изменение на закона. Вместо това спряха всичко. А досега щеше да е готова. А тя дори не е започната към момента.

И така мога да продължа безкрайно да питам. Но и без това се получи прекалено дълго. Нямаше как да е иначе.

В заключение ще цитирам днешната публикация на един журналист, която много ми хареса.

"Разстоянието между Радомирци и Телиш е 10 км. 1 км струва 1 млн. На ден за Боташ плащаме 1 млн. Цената за 10 дни за Боташ е цената на черната отсечка. Нещо за това?”

Да, Радев отговори на този въпрос, защото някой журналист намери сили да го попита. И знаете ли какъв беше отговора: Бойко Борисов и Делян Пеевски. Типично по пепейски. Сякаш на едно място се обучават.

И впрочем, цената на природния газ никак не се намали след Боташ – напротив увеличи се.

Каквото си надробим това ще сърбаме.

Дробихме омраза, сърбаме лицемерие.

И сега се напъваме за повече от същото. Ами хак да ни е!