Девалвиралото висше в България – резултат от възпроизводство на академична некадърност

 Доц. д-р Вилиян Кръстев, Икономически университет – Варна, "Труд"

Гнилото във висшето образование в България е навсякъде, а сред отделни представляващи го субекти е засвидетелствано от некадърност, безсрамие и наглост. За срива и девалвацията на висшето у нас се говори отдавна, включително на най-високо равнище – в анализи и оценки на няколко поредни министри на образованието. Преобладаващите в повечето случаи оправдания обаче, засягат "дежурни" клишета: превръщането на вузовете в търговски дружества; слабата приоритетност от страна на държавната политика; ниската мотивация за работа; некачествения студентски материал и т.н. 

Почти незасегнат остава въпросът за подбора и критериите за развитие на академичния състав, откъдето води начало си ниската подготовка и ограничената компетентност на отделни представители и даже цели колективи от първични звена в българските вузове. Този проблем произтича преди всичко от безотговорното поведение на част от самата академична общност, която се възпроизвежда непочтено, стимулирайки впоследствие повсеместна девалвация на образователната подготовка и резултатът от нея – осакатените млади специалисти с дипломи.

Ширещата се зловредна практика е с трудно поправими, даже в дългосрочен план, последствия и сама по себе си създава пародиен образ на голяма част от съсловието.  Леснопостижимото днес академично израстване води до смущаващи и даже плашещи измерения на девалвация на висшето образование. Наложилият се тренд развива условия на задълбочаване на некомпетентността и професионалната бездарност на научния и преподавателския състав, който от своя страна "люпи" бъдещите кадри по професионални области.

Последните, внедрили се в практиката, ускоряват дефектирането на и без друго разнебитените социални, стопанска и политическа системи от родната действителност. Причините за този порочен кръг на рецидивираща образователна система са много, но сред главните следва да посочат: "пробойните" в новия Закон за развитие на академичния състав, създаващи условия за "приятелски клики" по научните конкурси; пределно широката автономия на висшите училища, израждаща се във форма на феодализъм в управлението (особено за провинциалните вузове) и шуробаджанащина в подбора на академичния състав; ширещата се посредственост с избиване на комплекс за бързо (и в повечето случаи неоправдано) кариерно израстване. 

С установяване на новия Закон за развитие на академичния състав (ЗРАСРБ) вече повече от десетилетие се разиграват циркови постановки в академичните конкурси. Израснали довчера с къртовски усилия под "шапката" на Висшата атестационна комисия и специализираните научни съвети, днес новият закон отприщва даже не бленувани дотогава възможности за автономията на вузовете. Главни асистенти на преклонна възраст се окичват с докторска степен (дотогава само сънувана!), а доценти пред пенсия бързат да станат професори с "асфалтни" научни трудове, които при доскорошната система биха ги държали само на чернова.

Веднъж вкусили с охота подарената им свобода на автономно академично израстване обаче, настъпва "златно време" за процъфтяване на цели професионални колективи от първичните звена (катедри и институти) във вузовете. В някои от тях, на базата на поддържани приятелски отношения с институции от тяхната черга, които по силата на обстоятелствата не получават акредитация по докторски програми, настъпва истински харман в отреденото им академично преимущество. В акредитираните звена на някои вузове се разгръща едва ли не "конвейер" за присъждане на научни степени на други, още по-големи некадърници, които при предишните изисквания биха си останали до живот в академичната йерархия старши и главни асистенти.

Поканени обаче от своите близки авери, които си присвояват функции на техни ментори (сиреч научни ръководители), защитите им преминават пред "проверен състав" на стабилни членове по научните конкурси. А за посредствения характер на защитаваните научни творения и плагиатството "на килограм" в тях е нужна тема на отделна дискусия. Славата върви, бизнесът върху наука – още повече!

Аналогично протича провеждането и на процедури по хабилитация (заемане на длъжностите "доцент" и "професор"). Събирането и гастролирането на "приятелски клики" се е превърнало в масова практика, в която услужването на нечии интереси, вземането на отредения за тази цел хонорар и изкарването на поредния банкет (който е задължителен след положителния вот на членовете по конкурса) се е установило като основен повод за изборно участие. На жаргонен език тази практика е известна в академичните среди като курбанджийство – да удовлетвориш някого с преценката си, за което ти се плаща и се наплюскваш на воля в приятелска компания.

Погледнати отстрани подобни процедури по придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности са живи карикатури. Те потискат и изхвърлят всяка година от академичната общност достойните и читавите нейни представители, които се трудят съвестно и не могат да приемат за нормално роенето на некадърни и неграмотни в техните професионални колегии. 

Скорошен случай на опорочен конкурс за заемане на академична длъжност "професор",  огласен в медийното пространство, сигнализира, че раздуването на "курбанджийския балон" може да доведе и до спукването му. Ситуацията се разиграва в края на 2022 г. в Шуменския университет, където при съзнателно неспазване на редица изисквания по процедурата (от кандидата и от членовете на научното жури) – срокове за академично израстване; плагиатство на основния труд; конфликт на интереси с част от участниците в журито, конкурсът се провежда.

Рецензиите и становищата, разбира се, са твърдо позитивни, повечето от които дори без критични бележки, но със задължителното уверение, че се надхвърля изискуемият минимум за професорска длъжност. Възмутени от наглостта на кандидата за професор и от безсрамието на членовете на научното жури, значителна част от колегията в съответната област, обединена в браншови организации, подава сигнал до МОН със задействане на Комисията по академична етика, която проваля процедурата. От една страна, ситуацията прокрадва чувство за справедливост у добросъвестните в съсловието. От друга страна, обаче дори само конкретният случай на разобличена нередност в академичното израстване показва колко дефектирала е в ядрото системата на родното висше. 

По обясними причини от обстоятелствен характер особено разпространена е девалвацията на научна компетентност в областите на т.нар. "меки специалности" – мениджмънт, маркетинг, публична администрация, туризъм и др. Причината – сравнително по-широкото внедряване на "академична баластра", заради поднасяне на знанието под формата на фрагменти от науките, имащи отношение към съответните професионални области. Авторът, ангажиран в подготовка на кадри в сферата на туризма, принадлежи към академично съсловие, представено в 22 първични звена в българските висши училища. За сравнение до 1990 г. те са били само четири, а проблем с кадрите, дори и да е имало, не се е проявявал толкова болезнено, колкото сега.

Количеството, разбира се, само по себе си не е проблем, но липсата на качество сред академичния състав е проблем за българското висше и българския туризъм отвсякъде. И никакви учебни планове, авангардни учебни програми по отделни дисциплини и новаторски методики на преподаване не могат да компенсират нямащия подготовката, некомпетентния и неграмотния академичен работник. Никой обаче не си дава сметка (не и гласно), че този проблем е основна причина новоизлюпените кадри да мултиплицират некадърността на своите преподаватели от университета – в практиката, а българската икономика да продължава да "буксува" в периферията на Европа.