Антон Тодоров
Навършиха се 165 години от рождението на Димитър Благоев. Захари Стоянов е един от първите проницателни българи, който разпознава в неговото лице националния предател. Това се случва, след като Димитър Благоев застава много настоятелно срещу Съединението на България и твърди, че едно разширено Княжество България ще доведе до укрепване на монархията, което според него е нещо реакционно. Според Благоев, Органическият устав на Източна Румелия "в множество отношения ни представлява нещо много по-прогресивно" (Д. Благоев, "Съчинения", т. I, С., Изд. БКП, 1957, с. 248). Но това е нищо в сравнение със следващото заявление на Благоев:
Навършиха се 165 години от рождението на Димитър Благоев. Захари Стоянов е един от първите проницателни българи, който разпознава в неговото лице националния предател. Това се случва, след като Димитър Благоев застава много настоятелно срещу Съединението на България и твърди, че едно разширено Княжество България ще доведе до укрепване на монархията, което според него е нещо реакционно. Според Благоев, Органическият устав на Източна Румелия "в множество отношения ни представлява нещо много по-прогресивно" (Д. Благоев, "Съчинения", т. I, С., Изд. БКП, 1957, с. 248). Но това е нищо в сравнение със следващото заявление на Благоев:
"6-й септемврия е дело, направено против интересите на българския народ" (Пак там, с. 272).
Захари Стоянов не се колебае да каже, че такива като Димитър Благоев са проводници на руските имперски амбиции за завладяването на България и ликвидирането на нейната независимост. Затова и ще напише през 1886 г. своя култов фейлетон "Демократ с камбана на главата и самовар в ръцете" (в. "Независимост", 15 март 1986 г.). Димитър Благоев отговаря на основателните критики и подозрения на Захари Стоянов като истински небългарски социалист, лишен от елементарна достопочтеност и уважение към един от националните ни герои:
"Неговите "Записки" носят характер публицистически, а като таквиз в тях отсъствува душа. Той, както се види от предисловието му, искал да им придаде възпитателен характер, като си помислил, че не пише "ни рапорт, ни статистически данни"; но предава не само фактове, а и нещо друго. Какво друго? Питайте за това г. З. Стоянова. Но това, което ни дават "Записките", е, че те против желанието на г. З. Стоянова именно представляват фактове (с някои само изключения), съвсем необяснени. Самият най-главният факт, че революционната партия у нас се захваща от Л. Каравелова и Хр. Ботева, е гол факт. И въобще целите "Записки" са само изложение на фактичната част на работата. В това отношение тези "Записки" ни представляват онова, което ни представляват и много официални истории, които тъй също разказват фактовете, като напр. как цар Симеон Великий събра войска, въоръжи и се упъти против гърците, отиде пред стените на Цариград и накара гръцкия цар да се предаде и да пусне Симеон в Цариград и т.н. А какво възпитателно значение има такваз история? Наистина такваз история може би да развива патриотизъм и национално пехливанство; но полезно ли е таквоз възпитание това е въпрос. Ама ще ми кажете, г. З. Стоянов е писал лични въспоминания (така е в текста, бел.ред). Добре, съгласен съм! Но когато човек пише лични въспоминания по такъв важен въпрос, с претенции при това да подействува възпитателно, за което изявява, че ще осветлява фактовете, то тогава много е важна изходната точка, от която излиза, или ъгълът, с който измеря фактовете. Между това ние виждаме, че един от най-важните фактове, единствената изходна точка, той остави настрана и се зае само с изложението на фактове. А нашите малоразвити читатели не са в състояние да се за доволяват само с голи фактове, на които са научени само американците и англичаните" (Д. Благоев, "Нашите апостоли", Разбира ли г. З. Стоянов идеите на нашите революционери", стр. 67, http://ebook.mtel.bg/Nashite_apostoli_Dimitar%20Blagoev.pdf).
"При такива обстоятелства Русия наглед имаше всички шансове да изпълни своя завоевателен план на Балканския Полуостров. И действително, след едногодишна война, пълна с поражения за руските войски и напразни жертви, свидетелство за гнилостта на абсолютисткия руски строй, ней-сетне руските войски стигнаха до Сан Стефано, близо до Цариград. Но тъкмо, когато си мислеше, че Русия е близо до целта си и че твърдо се установява на Балканския полуостров, тя трябваше да спре войната и в най-близко бъдеще да напусне завоюваните от нея области. Тя побърза да сключи мирен договор с Турция, така нареченият Санстефански договор, според който, между другото, Турция признаваше за свободна Санстефанска България. Последното бе една доста хитра дипломатическа игра от страна на Русия. Като предвиждаше, че надеждите, които възлагаше върху руско-турската война, ще бъдат осуетени от Берлинския конгрес, от събранието на дипломатите в Берлин, Русия очевидно мислеше да убеди българите още повече в нейните безкористни намерения спрямо България...Идеалът за Санстефанска България, тъй тържествено признат от русия чрез Санстефанския договор, трябваше, от една страна, да премахне подозренията на българите в частност и на народностите на Балканския полуостров спрумо тайните намерения на руската дипломация и, от друга, - да привърже към нейната политика българите, да увеличи суеверието в масата на българския народ за "освободителната мисия" на Русия в света. Руският царизъм имаше твърде голяма нужда да поддържа това суеверие...На Берлинския конгрес руската дипломация имаше да защитава само руските интереси. В тях влизаше, без съмнение, да окупира Северна и Южна България, както Австрия окупира Босна и Херцеговина. Но щом руската дипломация се убеди, че окупирането на двете освободени части е невъзможно, то разделянето им от Берлинския конгрес не само не се явяваше против интересите на Русия, но, напротив, тъкмо отговаряше на бъдещите планове на Балканския полуостров. Една Санстефанска България, една голяма България - това не беше в нейн интерес. Преди всичко, една разпокъсана, следователно, слаба България означаваше за руската дипломация ощо по-голямо привързване на масата от българския народ към Русия, още по-голямо подхранване на русофилството в България, на суеверието за "освободителната мисия" на руския царизъм на Балканския полуостров, особено спрямо българите. От друга страна, една турска област, макар и автономна, каквато се явяваше Южна България, представляваше за Русия в бъдещата й дейност против Турция една точка, населена с едно признателно към "освободителката", следователно, с приятелско население, която тя може да обърне в една много сгодна база за прехвърляне военни сили и упътването им към Цариград. Поради това руската дипломация не само не можеше да бъде против плана на Берлинския конгрес за разделението на България на две независими една от друга части с различно политическо положение, но тя възставаше и против протестите на населението им за това разделение. Така че освобождението на Северна и Южна България не беше всъщност плод на "освободителната мисия" на руския царизъм, а плод на неговата завоевателна политика и на противодействието на другите европейски сили. Ако го нямаше последното, сигурно "освобождението" щеше да се свърши с покоряването на двете части от България под руския деспотизъм" (Д. Благоев, "Принос към историята на социализма в България", С., Изд. Партийна социалистическа книжарница, 1906, с. 53-55).
Историкът Александър Долев е прав, когато настоява, че "още Благоевската БРСДП (тесни социалисти) по време на войните за обединение на Отечеството (І и ІІ Балканска и І световна- 1912-1918г.) застъпва грешната и антибългарска позиция, че войните били завоевателни за всички балкански буржоазии вкл. българската. Това е още по-жалко, защото Димитър Благоев е македонски българин от китното село Загоричане, Костурско в Егейска Македония. Решението на българския национален въпрос БРСДП (т.с) (преименувана през 1919г. в БКП) вижда в Балканската федерация, защото според тях обединението на една балканска страна щяло да доведе до националното разпокъсване на други балкански народи.Затова всички трябвало да се обединят в една държава" (А. Долев, "Националното предателство на БКП 1919 - 1941 г. БКП и националния въпрос", 18 април 2013 г., http://rodolubez.blogspot.com/2013/04/1919-1941.html). Не може да не се съгласим и с тезата му, че :
"Абсурдно звучи предлаганото от комунистите разрешение на националните проблеми на Балканските народи. Те смятат, че балканските буржоазии трябва да бъдат притискани от народните маси да направят Балканска федерация, а в същото време критикуват, същите тези буржоазии, че водели хегемонистична политика. При това поставят на една плоскост справедливите искания за национално обединение на българския народ със завоевателните амбиции на гърци, сърби и румънци, които искат да заграбват (и го постигат) български земи. Следователно още в периода 1912-1918г. партията издига погрешни и дори абсурдни тези по българския национален въпрос, върху която благодатна почва поникват отровните цветя на нихилизма и националното предателство по-късно".
На Базелския конгрес на Втория интернационал, представителят на БРСДП (т.с.) Христо Кабакчиев, който ще играе впоследствие основна роля в болшевизацията на тази партия, заявява, че:
"Балканската война е война, която господстващите класи и династии водят за териториални завоевания и за достигането на капиталистическите и монархически интереси…Съзнателният български пролетариат се бори и ще се бори за национално обединение и независимостта на балканските народи", осъществимо единствено в рамките на Балканската федеративна република" (Г. Първанов, "Българската социалдемокрация и македонския въпрос от края на XIX век до 1918 г.", С., Изд. Графимакс ООД, 1997, с. 204). На Двадесет и втория конгрес на БРСДП (т.с.), който е и Първи конгрес на БКП (т.с.), проведен на 25-27 май 1919 се издига отново тезата за Балканска федеративна съветска социалистическа република в чийто състав да се включат и Македония, Тракия и Добруджа – вече като съветски републики.
Много са примерите за последователните антибългарски разбирания и практики, които следва Димитър Благоев и неговата партия през годините. Един от най-отблъскващите примери е отказът му от българските корени. Димитър Благоев прави това от трибуната на XVII народно събрание като заявява: "Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин". Според него българското племе е било една шепа, но понеже е добре организирано, с идването си на Балканския полуостров открива едно мирно славянско племе: "…още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе".
Това може да се прочете в Стенографски дневници на XVII-то обикновено народно събрание, сесия I-III, 1914-1919.
"Не забравяйте, че бяха колония на Византия и нейни подчинени", апострофира го широкият социалист Янко Сакъзов. Дори той се възмущава от безродничеството на Благоев. "Коя история? Тази ли, която я фалшифицирате? Такава история ние не признаваме, ние гледаме какво е в действителност. Фактът, господа народни представители, е този, че е имало голяма борба между българите и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори господин Сакъзов и който поддържат и други, този процес не е за обединението на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров. И затова ние виждаме изтикване на славянските племена от Балканския полуостров, като се преселват масово във Византия и Мала Азия, и от друга страна, отиват на юг към Македония и в Македония именно се запазва дълго време славянското племе" (Димитър Благоев обявява, че не е българин, а македонски славянин, в. 24 часа, 24 октомври 2013 г., http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2390334).
"Ами вие сте родом от Загоричане", вметва демократът Георги Данаилов, по-късно министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов. И тогава безродникът Димитър Благоев казва следното: "Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление". "Какво търсиш в България тогава?" задава най-резонния въпрос депутат от десницата. Точно така, какво търсят в България тези хора, които винаги са доказвали само едно – че те не се чувстват българи, съдбата на България и българската нация не им е мила и скъпа и винаги са най-последователно в обслужването на чужди интереси, в случая винаги московските интереси.
Веднъж национален предател, завинаги национален предател. Тази максима намира своето потвърждение във факта, че когато на първия конгрес на БКП (т.с.), проведен на 25-27 май 1919 г. се поставя началото на болшевизацията на тази партия и пълното и подчинение на терористичната политика на Коминтерна, в нейното ръководство откриваме и Димитър Благоев. Георги Първанов ще каже през 2006 г., че:
"Димитър Благоев не е някакъв изключителен, голям теоретик, както дълго време ни убеждаваха някои историци на социалдемократическото движение. Даже трябва да кажем, че той има по-скоро догматично отношение към марксистката теория...При Благоев и при неговите съратници по-скоро се наблюдава едно откъсване на теорията от практиката. Но това е повече за полза, отколкото за вреда." Прав е, макар и доста закъснял в прозрението си (Изказване на Георги Първанов на кръгла маса на тема "Политик с поглед в бъдещето - идеите на Димитър Благоев и европейските перспективи на балканското сътрудничество", 2006 г., цитирано от Ив. Ангелов, "Притча за пшеничното зърно", С., Изд. Фльорир, 2011, с. 182-183).
.JPG?s=174621)
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
