В "Денят започва" по БНТ доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право, анализира забавянето на връчването на първия мандат от президента Радев и процесите сред политическите сили в парламента.
"Президентът категорично заяви, че няма да бъде архитект на коалиции. Партиите трябваше да осъзнаят, че президентът няма да бъде посредник. Той остави на партиите да търсят пътя един към друг. Времето, което им дава трябва да бъде оползотворено. В НС все още сме свидетели на маркиране на територия и как да се стигне до някакво мнозинство.
Партиите не могат да намерят този, който да бъде медиатор между двете спорещи страни, за да се направи отстъпка. Според мен "Български възход" е по-скоро в блока на ГЕРБ и ДПС. От другата страна са ПП, ДБ и БСП. Те са по-склонни според мен да се търси с първия и третия мандат, другия блок са за втория мандат" - разсъждава Киселова.
"Независимо в кой от трите варианта ще се стигне до форма на съгласие, политическите лидери закъсняват в едно – всяка една от страните твърди, че ако тя получи мандата, ще положи всички усилия, но усилията вече трябваше да бъдат положени" - казва тя.
Според конституционалистът, ако искаме да имаме дефицит 7.6%, то ще има последици навсякъде, а всекидневно чуваме най-разнообразни мнения. Всички искат да се увеличат пенсиите, мин заплата, тези цели трябва да има стъпки, по които да се постигнат: "Не чувам съвсем разумни подходи как да се постигне този резултат. Партиите в момента не знаят какво да правят и ако чакат ние да им кажем, това не е разумно – всеки трябва да си напише една програма".
Според доц. Киселова, когато бъде връчен мандатът, 7 дни ще изтекат много бързо. Те ще бъдат твърде малко. А ако говорим за нови избори, има 2 изхода – единият – да се бави. Другият – разпускане на НС по Ивановден 7-15 януари и оттам да се върви към избори през март: " Това е възможно и предполагам, че част от партиите разсъждават така".
"Има по-дългосрочна възможност, ГЕРБ намекнаха за нея – избори 2 в 1 през октомври догодина. Представете си сценарий, при който произвеждаме избори за НС и за кметове и това е с машини и с хартия. Да си спомнят 2011 г. и да си дадат отговор на въпроса искаме ли това да се повтори" - казва Киселова.
Според нея, за съжаление в рамките на изминалия месец НС прие решения, които или не трябваше да бъдат обективирани под формата на решения, или не са в компетентността на НС: "Решението за ядреното гориво беше взето под натиск, но това в компетентността на НС ли е? Според мен не. Да налагаш на орган, независим по своята същност – Агенцията за ядрено регулиране, това може да стане през Закон, а не през решение. Да налагаш излизането на битовите абонати на свободния пазар или компенсации за бизнеса са дейности, които трябва да станат при определен ред и от определен орган.
Всяко решение подлежи на ревизия от Конституционния съд. Тук отново сме на полето на международната политика, според мен няма да се стигне до сезиране на КС, защото ако стъпим на думите на министъра на отбраната той каза, че ще бъде консервативен".
"След като искат да се обърнат към КС да бъдат така добри депутатите да отворят процедури за формиране на ВСС и Инспектората към ВСС, да изберат двама конституционни съдии. Представете си КС година работи в намален състав. Инспекторатът – три години, ВСС – при тях е само месец и нещо, за другите органи също е важно да бъде обновенен съставът.
Стигаме до хипотеза, в която започва да се говори за конституционна криза" - съветва тя.