Джо Байдън е на първото си посещение в Близкия изток - какви са предизвикателствата

Президентът Джо Байдън ще се изправи пред калейдоскоп от предизвикателства, когато отиде в Близкия изток тази седмица - първото му пътуване дотам, откакто е встъпил в длъжност. След като американските войни в Ирак и Афганистан вече са в огледалото за обратно виждане, Съединените щати преоценяват ролята си в региона в момент, когато фокусът им се е изместил към Европа и Азия.

Ето някои от основните въпроси, които ще бъдат засегнати по време на пътуването на Байдън.

Израелско-арабско сътрудничество

Байдън ще стане първият президент на САЩ, който ще пътува директно от Израел, първата му дестинация, до Саудитска Арабия, последната му спирка преди да се върне във Вашингтон. Маршрутът е отражение на по-приятелските отношения между Израел и арабските му съседи - тектонична промяна, която преоформя  политиката в региона.

При управлението на президента Доналд Тръмп Израел нормализира отношенията си с държави като Обединените арабски емирства чрез Авраамовите споразумения. Въпреки че никой не очаква Израел и Саудитска Арабия да обявят официални дипломатически връзки по време на пътуването на Байдън, могат да бъдат предприети по-постепенни стъпки, като например разрешаване на израелски търговски полети да преминават над кралството на път за други близки държави.

Освен това вече се наблюдава рязко увеличаване на сътрудничеството в областта на сигурността, ръководено от Централното командване на въоръжените сили на САЩ, което контролира операциите в региона. Джон Кърби, говорител на Белия дом по въпросите на националната сигурност, заяви, че зараждащото се военно партньорство има за цел да насърчи създаването на регионална система за противовъздушна отбрана, която би могла да предпазва от ирански балистични ракети и безпилотни самолети.

Иранската ядрена сделка

Заплахата от Иран е един от основните стимули за Израел и арабските страни да работят в по-тясно сътрудничество и този въпрос вероятно ще бъде основен акцент в срещите на Байдън. Израел разглежда Иран като най-голямата заплаха за себе си, а сунитските арабски държави смятат шиитски Иран за опасен конкурент за регионална власт.

Ключов въпрос е намирането на най-добрия начин да се попречи на Иран да разработи ядрено оръжие. Смята се, че Техеран е по-близо от всякога до постигането на тази цел. Байдън иска да съживи ядреното споразумение, постигнато от президента Барак Обама през 2015 г. и изоставено от Тръмп през 2018 г., но преговорите изглежда са в застой.

Израел, за който мнозина смятат, че е единствената ядрена държава в региона, макар да не признава, че разполага с такива оръжия, се противопостави на сделката. На него не му хареса, че споразумението ограничава обогатяването на уран от Иран само за определен период от време и не засяга програмата за балистични ракети на Иран или други военни дейности в региона. Сега Израел призовава за увеличаване на санкциите, за да се окаже натиск върху Техеран да се съгласи на по-всеобхватно споразумение.

Очаква се Байдън да посети една от израелските инсталации за противоракетна отбрана, като се опита да увери израелците, че САЩ са ангажирани със защитата на страната.

Израелско-палестинският конфликт

Въпреки че Израел изгражда по-тесни връзки с арабските страни, не се забелязва напредък в разрешаването на продължаващия от десетилетия конфликт с палестинците.

Всъщност някои палестинци се чувстват изоставени от арабските лидери, които са постигнали свои собствени договорености с Израел чрез Авраамовите споразумения. Това стана, без да се осигури напредък към целта на палестинците за независима държава в анексирания от Израел Източен Ерусалим, окупирания Западен бряг и Газа - земи, които Израел завзема през войната в Близкия изток през 1967 г.

Нарастват и съмненията, че на този етап изобщо е възможно да се постигне решение с две държави, тъй като Израел прекара десетилетия в разширяване на селищата, в които сега живеят стотици хиляди еврейски заселници. Израел обвинява за продължаващия конфликт палестинското насилие и отказа на палестинските лидери да приемат предишни предложения, които според Израел биха им осигурили държава.

По време на пътуването си Байдън планира да посети във Витлеем Махмуд Абас, ръководителя на Палестинската автономия. Но е малко вероятно да има възможност да подтикне него или израелския премиер Яир Лапид към подновяване на преговорите. Палестинската автономия, която управлява части от окупирания Западен бряг, става все по-непопулярна и автократична през последните години. Лапид е служебен министър-председател, докато Израел се подготвя за нов кръг избори по-късно тази година.

Човешки права

Байдън вероятно ще се сблъска с още по-сериозни последици от смъртта на палестинско-американската журналистка Ширин Абу Акле, която беше убита преди два месеца. Анализът, извършен под наблюдението на САЩ, предполага, че тя е била застреляна от израелски войници, които са извършвали обиск наблизо, но не дава окончателно заключение. Неясният резултат доведе до повече гняв, отколкото яснота.

Отношението към журналистите също ще бъде в центъра на вниманието при посещението на Байдън в Саудитска Арабия. Американското разузнаване смята, че престолонаследникът на кралството Мохамед бин Салман вероятно е одобрил убийството на Джамал Хашоги, живеещ в САЩ коментатор на "Вашингтон пост", който критикуваше режима. Убийството беше извършено през 2018 г. от агенти, работещи за престолонаследника, в саудитското консулство в Истанбул.

Десетки активисти, писатели, умерени духовници и икономисти продължават да са в затвора заради критиките си към Мохамед бин Салман. Малцината, които бяха освободени, като блогъра Раиф Бадауи и защитничката на правата на жените Луджаин ал Хатлул, са изправени пред дългогодишни забрани за пътуване и не могат да говорят свободно. Някои високопоставени членове на кралското семейство бяха арестувани или активите им бяха конфискувани, а други бяха принудени да отидат в изгнание.

Въпреки репресиите, престолонаследникът се смята за движеща сила за реформите. Саудитска Арабия изглежда и е възприемана по съвсем различен начин в сравнение с отпреди само пет години, когато религиозната полиция все още обикаляше по улиците и наказваше жените за носенето на ярък лак за нокти в моловете, налагаше полова сегрегация на обществени места и нареждаше на ресторантите да изключват фоновата музика.

Жените вече могат да шофират, да пътуват в чужбина без разрешението на роднини мъже и да посещават спортни събития на стадиони, които някога са били предназначени само за мъже. Киносалоните и концертите, включително този с участието на поп звездата Джъстин Бийбър, имат подкрепата на правителството - сериозна промяна след десетилетия на ултраконсервативно уахабитско влияние.

Производство на петрол

Байдън вероятно ще се изправи пред натиск да смекчи критиките си към състоянието на човешките права в Саудитска Арабия, за да убеди кралството и неговите съседи да добиват повече петрол, за да се стигне до облекчение след месеците на високи цени на бензиностанциите.

Анализатори в енергийния сектор казват, че шофьорите не трябва да се надяват на това. "Ако след това пътуване гражданите очакват по-ниски цени на бензина, мисля, че ще бъдат разочаровани", казва Саманта Грос, директор на инициативата за енергийна сигурност и климат в института "Брукингс".

Саудитците, които са сред най-големите производители на енергоизточници в света, вече произвеждат близо до пълния си капацитет от 11 млн. барела петрол на ден. А членовете на ОПЕК+, включително саудитците, вероятно ще бъдат предпазливи, когато става въпрос за искания от страна на САЩ.

През 2020 г., когато пандемията от коронавирус сериозно ограничи пътуванията, Тръмп призова ОПЕК+ да намали производството, тъй като петролната индустрия на САЩ се разклати. Сега, когато руската инвазия в Украйна повиши цените, Байдън иска ОПЕК+ да произвежда повече, въпреки че има опасения за надвиснала глобална рецесия.

Повишените цени на петрола са просто добре дошли за саудитците, които са фактическият лидер на ОПЕК+. Кралството съобщи, че стойността на износа му на суров петрол е била около 1 млрд. долара на ден през март и април, което представлява 123-процентно увеличение в сравнение със същия период на 2021 г.

Индия

Докато Байдън пътува в Близкия изток, се оформя и друго партньорство. Той ще свика виртуална среща на върха с лидерите на Израел, Индия и Обединените арабски емирства под ново наименование - I2U2.

Това може да изглежда като малко вероятен сбор от държави, но има надежди от него да произлезе продуктивно сътрудничество. Навдип Сури, бивш посланик на Индия в ОАЕ, заяви, че инициативата цели обединяване на израелски технологии, капитал от ОАЕ и индийски умения.

"Наблюдаваме раздвижване в региона и за Индия е по-добре да бъде на масата, отколкото да не е", добави той.

Нед Прайс, говорител на Държавния департамент на САЩ, заяви, че има много възможности за задълбочаване на отношенията.

"Има редица области, в които тези страни могат да работят заедно, независимо дали става въпрос за технологии, търговия, климат, КОВИД, а потенциално дори и в сферата на сигурността", каза той.

Талмиз Ахмед, бивш посланик на Индия в Саудитска Арабия, предположи, че сътрудничеството в областта на сигурността ще има граници, и е скептично настроен към новата инициатива.

Ахмед отбеляза, че Израел е "казал, че е против Иран. Няма как Индия да се присъедини към съюз срещу Иран".

Източник: БТА