Експерт: Дори и едноклетъчните организми имат по-дългосрочна визия и по-правилно стратегическо мислене от Путин

Анализ на военния експерт Камен Невенкин за БНТ

Корейски гамбит

Ако следите отблизо развоя на конфликта в Украйна безспорно ще се съгласите, че изтичащата 121-ва военна седмица бе изключително пъстра както откъм събития на бойното поле, така и откъм такива от невоенен характер, най-вече свързани с голямата политика, и даже такива свързани с икономиката и спорта.

На фронта ситуацията става все по-гореща, но това в никакъв случай не е свързано с покачването на летните температури. По-скоро заради руснаците, които в момента играят ва банк предвкусвайки още по-сериозни проблеми с пристигането на новите пакети западна военна помощ за ЗСУ (украинските въоръжени сили). И докато в Донбас агресорите, сякаш по инерция, регистрираха поредното си минимално придвижване на северозапад по оста Авдеевка – Очеретино, то в Харковска област нещата за тях прескочиха фазата на унизителното поражение и направо са се насочили към военна катастрофа. Защо е така, ще разберете след малко. Но първо ще маркирам основните невоенни събития и събитийца.

Както вероятно си спомняте, през миналия уикенд в Швейцария се състоя международна конференция на високо равнище за мир в Украйна. Оценките за нея варират от такива, че тя е била провал за Зеленски до такива, че е била категоричен успех за Киев. Първите подкрепят тезите си с факта че само три от планираните десет точки намериха място в крайната декларация, която делегатите измъдриха, докато се наслаждаваха на тишината и чистият планински въздух в Алпите. Освен това ги нямаше Китай и Русия, други като Индия, Бразилия и Южна Африка присъстваха, но не подписаха, а за капак на всичко някои държави, като Ирак и Йордания, които вече бяха подписали окончателния документ, впоследствие оттеглиха подписите си. Тези, за които сбирката е успешна е заради факта, че над 80 държави са се изказали в полза на териториалната цялост на Украйна в границите й от 1991 г. Моето скромно мнение е, че от такива сбирки полза няма, още повече че те реално дублират функциите на ООН. Очевидец е опитът на някои политици да успокоят страстите у дома, че не се прави достатъчно по намирането на желаното от толкова много хора мирно решение. Ако все пак анти-путиниската коалиция е извлякла някаква полза от конференцията, това е че големите западни държави със сигурност са имали възможност да си сверят часовниците, а също да сондират почвата за това кои от колебаещите се страни от третия свят са склонни да се откъснат от политическо-икономическата преградка на Москва и Пекин.

Междувременно Путин всячески се опитваше да пренасочи вниманието на света от швейцарската конференция към себе си. Първо предложи някакъв собствен "мирен" план, който би трябвало задължително да се пише в кавички, защото освен че е арогантен, направо си звучи като ултиматум. Кремълският диктатор в частност настоя в прав текст Киев не само да се съгласи с дотук заграбеното, но и да отстъпи и такива територии, в които руски войник все още не е стъпвал. Освен това настоя за в бъдеще "победената" Украйна даже и да не си помисля да припарва до НАТО. Защо бе нужен този цирк, при условие че в Москва предварително бе наясно, че т.нар. й предложение няма да бъде прието? Най-вече за да се покаже миролюбива и следващият път когато я упрекнат, че не желае примирие да има удобно оправдание под ръка. Вторият си ход Путин направи веднага след края на мирна конференция, вероятно с идеята да засенчи швейцарските дискусии и да насочи фокуса на световните медии обратно върху себе си. Затова смятам, че краткото му далекоизточно турне е било внимателно планирано.

Първо, Путин отиде на гости на единствения човек на планетата, който го надминава по бруталност и демагогия - севернокорейският диктатор Ким Чен Ун. Ако питате мен, много добре се получи тази визита, защото цял свят вече разбра кой проси каквато и да подкрепа и е готов да изтърпи всякакви унижения, само и само да изкопчи нещичко.

Освен това, след като руските министри, начело с Лавров, бяха най-безцеремонно изгонени от залата за конференции, защото другарят Ким още не бил благоволил да влезе, стана ясно и как изглежда според Пхенян моментната йерархия в руско-севернокорейските взаимоотношения:

- Ким Чен Ин (жив полубог)

- Владимир Путин (самопровъзгласил се президент на РФ)

- Безгласен антураж (министри, секретари, преводачи и пр.)

За Путин лизането на подметки в КНДР със сигурност е било солидно възнаградено. По непотвърдени данни, до момента севернокорейците са доставили на агресора около 5 милиона снаряда плюс известно количество ракети.

Сега вероятно е уговорено още. Освен това се твърди, че московският самодържец си е направил устата и за бронирана техника и артилерия, което мен въобще не ме учудва, защото е още едно доказателство как руският военен арсенал върви към критичният си минимум. Какво са изкопчили в замяна севернокорейските другари може само да се гадае, но се предполага че вероятно е храна, както и някакви военни технологии.

Ако наистина всичко това се окаже факт, то сделката си е направо кон за кокошка. Не е тайна, че немалка част от севернокорейските снаряди използвани от руската армия в Украйна се оказаха с отвратително качество, а в някои случаи направо си експлодираха в цевите на оръдията. Вероятните причините за това са две – снарядите се некачествени или много стари. Аз не изключвам никоя от тези хипотези и нищо чудно да се окаже, че КНДР бая са се облажили пробутвайки на руснаците в безизходица руснаци неща, от които предварително са били наясно, че са негодни и трябва да се отърват. Като добавим и неособено ласкавите отзиви за ефективността на севернокорейските ракети, както от руска, така и от украинска страна, то не е трудно да предположим, кой накрая доволно е потривал ръце.

В Пхенян Путин се напъха в още един капан. Става въпрос за споразумението за оказване на незабавен военна помощ в случай, че някоя от двете страни бъде нападната. Официално наречен "Всеобхватен договор за стратегическо партньорство", пактът е в пълно противоречие на резолюциите на ООН, които даже самата Русия подкрепила. Случилото се със сигурност няма да се хареса на големия брат на двете диктаторчета Си Дзинпин, защото Китай непрекъснато се опитва да създава впечатление на държава бореща се за мир. И това не е само мое мнение, а и на Джон Кърби, координатор на Съвета за национална сигурност на САЩ за стратегически комуникации и един от най-доверените хора на Байдън, когато става въпрос за дрънкане на оръжия.

И докато Вашингтон и вероятно Пекин са леко притеснени от случилото се, на юг от 38-я паралел са стреснати не на шега. В Южна Корея нямат навика да се отнасят лекомислено към нищо изречено или написано от братята им на север, и така бе и този път. В Сеул правителството побърза да заяви, че възнамерява да преразгледа политиката си за подпомагане на Украйна и освен хуманитарна помощ има вероятност да започне да предоставя на Киев и "летална" такава. Демек оръжие. И ако се чудите какво точно произвежда южнокорейският ВПК ще ви отговоря направо – всичко.

От автомати и картечници до танкове, артилерия, ракети, амуниции, и даже кораби и самолети. При това с изключително високо качество. Нещо като "Самсунг", но смъртоносен. И още по-важно – заради съотношението цена-качество, корейските оръжия в момента са сред най-търсените в цял свят, а правителството в Сеул предвижда, че към 2027 г. страната ще е на четвърто място в света по износ на военна продукция. Една Полша, например, до момента е поръчала 1000 танка К2, 700 самоходни гаубици К9, 200 ракетни установки Чунмо и 48 бойни самолета ФА-50. На опашката са още Естония, Норвегия, Финландия и др.

Когато, вече във Виетнам, Путин е научил за намеренията на Сеул със сигурност е прехапал устни, или нещо подобно. И въпреки че побърза да заяви, че Южна Корея "няма от какво да се страхува" защото договорът между Москва и Пхенян бил "отбранителен", едва ли вътрешно е останал много спокоен. Защото побърза да вметне, че ако все пак южнокорейски оръжия се появят в зоната на бойните действия в Украйна, това щяло да бъде "голяма грешка". А също, че РФ щяла "да вземе съответните решения, които най-вероятно няма да се харесат на сегашното ръководство на Южна Корея." А вече и на децата е ясно, че Путин ръси заплахи най-вече, когато самият той се чувства стресиран и притиснат. В Сеул едва ли чак толкова са се уплашили още повече, че отдавна на всички вече е ясно колко струват заплахите на полуръстовия самодържец и къде точно минават червените му линии. Дали ЗСУ наистина ще започнат да получават южнокорейско оръжие тепърва предстои да разберем, но е факт е, че от администрацията на президента в Сеул вече са предложили на ЗСУ да бъдат дадени 155-мм снаряди, ПВО системи и друго въоръжение. Ако това стане факт, в Киев ще получат най-неочакваният подарък от 24 февруари 2022 г. насам и то без да им се е налагало да молят за него.

И така, в заключение, какви генерални изводи можем да направим от далекоизточното мини-турне на Путин?

Първо, за пореден път се убедихме, че руският диктатор е рядко недалновиден човек. След като през последните две години си навлече всевъзможни санкции и постигна немислимото, принуждавайки традиционно неутралните Финландия и Швеция да влязат в НАТО, сега за нула време успя да настрои срещу себе си един от най-големите производители на оръжие в света и то в момент, когато страната му е затънала до гуша в кървава и разрушителна война и е принудена да изгребва боклуците на някакъв си севернокорейски тарикат. А до момента южнокорейците гледаха да го дават кротко и сякаш се стремяха да стоят настрана от патакламата. Освен това едва ли в Пекин, които се стремят да са добре с всички, за да им върви търговията, са се почуствали особено въодушевени от нововъзникналия военен алианс. И всичко това само месец след като с безумната си авантюра в района на Харков Путин даде основание на западните партньори на Киев да разрешат на ЗСУ да нанася удари с тяхно оръжие по цели на руска територия. Дори и едноклетъчните организми имат по-дългосрочна визия и по-правилно стратегическо мислене, отколкото човекът, който дърпа конците в Кремъл.

Второ, влизайки в съюз с Ким Чен Ун, Путин погази решения на ООН, включително такива които сам е подписал, за поред път показвайки че неговата дума не струва дори и пукната пара. Как тогава да му се вярва, че ако подпише мирен договор с Украйна ще го спази? Ами никак. Освен това Кремълският дикатор за пореден път погази международното право, подарявайки луксозна лимузина на Ким Чен Ун (в нарушение на приета резолюция на ООН налагаща ембарго на вноса на луксозни стоки в КНДР) и обещавайки високоточни оръжия на Пхенян.

Трето, съгласявайки се да изтърпи всякакви унижения, Путин нагледно доказа, че нещата за него напоследък се развиват в много неблагоприятна посока. В шахмата гамбит се нарича един от възможните дебюти, при който една от страните предлага жертва на пешка, за да постигне по-изгодна позиция в дългосрочен план. Другата страна може да я приеме, а може и да я откаже. В Пхенян Путин предложи единствената му останала "пешка" – собственото си достойнство. Ким Чен Ин я прие без много-много да му мисли. Но случилото се може да има и друго тълкувание – кремълският диктатор си знае, че е дотолкова затънал и няма връщане назад, че вече просто се движи по инерция без да има нереалистични очаквания за измъкване от кашата, която сам е забъркал.

Отмъщение за Азовстал

И докато светът се беше отплеснал по дипломатическите интриги и префиненото нищоговорене, малцина изглежда забелязаха как се обърна посоката на офанзивата в района на Харков. Там ЗСУ, след като по-рано през месеца окончателно спряха напора на нашествениците, на свой ред премина в настъпление. Не е ясно колко време ще продължи то и до какво в края на краищата ще доведе, но засега ми се струва че шансовете на украинците да изтикат агресорите зад граничната бразда са по-големи отколкото на руснаците да се задържат на неотдавна овладяната територия.

От няколко месечните сражения в този район засега могат да се направят няколко извода. Първо, руските войски край Харков изглеждат доста неподготвени и най-вече неопитни и направо мрат като мухи. Второ, самото руско настъпление очевидно е много зле планирано и направлявано. Трето, агресорите се оказаха абсолютно неподготвени за разрешението на западните партньори на Зеленски да нанася удари с тяхно оръжие по международно призната територия на РФ. Така беше нарушено снабдяването на силите на РФ, бе подкопана ударната им мощ, бяха унищожени радарни инсталации и ПВО системи.

И не последно място, украинците са наясно, че по никакъв начин не трябва да позволяват на руснаците да се закрепят на завзетата територия и затова при всяка възможност атакуват и унищожават багери, ескаватори и всякаква друга земекопна техника. Както преди време вече писах, миналият месец руснаците пресякоха границата с две ударни групировки. Едната се устреми към Харков, но бе спряна след около 10 км от украинската отбрана в района на село Липци. От северните покрайнини на втория по големина украински град ги деляха някакви си двайсетина километра, но те просто се оказаха мисия невъзможна за нашествениците. Сега ЗСУ постепенно ги изтласкват на север от Липци, но напредването им все още е много бавно и незначително за да си проличи по-явно на ситуационните карти.

Доста по-драматично се развиват събитията на изток, където втората руска ударна групировка проникна в неголемия промишлен град Волчанск и не след дълго овладя северната му половина. Първоначално изглеждаше, че украинците ще преминат към глуха отбрана в южната половина на града, разчитайки най-вече и на реката която тече през него. Постепенно те получиха подкрепления, окопитиха се и на свой ред преминаха в контранастъпление. На северния бряг на реката се разгоряха изключително ожесточени улични боеве, като се появи информация, най-вероятно достоверна, че на много места противоборстващите страни ги делят буквално метри, а в някои сгради владението на етажите е поделено и са се образували своеобразни "сандвичи".

Любопитното е че заради пълното господство на дроновете във въздуха, по улиците и между руините почти не могат да се видят танкове или други бронирани машини, или поне няма руски такива. Затова пък значителна роля играе авиацията на двете страни, която засипва позициите на съответния противник с управляеми бомби пускани от далечно разстояние. В близкия бой пък победителят се определя от всичко, което многократно сте виждали по филмите – картечници, автомати, пистолети, ръчни гранати, даже и ножове.

Ситуацията определено намирисваше на поредната позиционна касапница в стил Бахмут, когато в началото на седмицата се появи информация за която първоначално се усъмних – ЗСУ са успели да блокират в района на агрегатния завод голяма руска група наброяваща около 400 човека. По-късно информацията се потвърди и така първото пълно обкръжаване на руски части в настоящата война е вече факт. И като се има предвид, че е постигнато в привидно равностойно сражение, показва високото ниво на подготовката на украинските войски в този район и уменията на тяхното командване.

През последните дни ЗСУ методично и последователно унищожават блокираните руснаци, използвайки най-вече прецизни френски управляеми авиобомби Хамър и GBU 39, с тегло съответно 250 и 100 кг. Руснаците, на свой ред, се опитват да снабдяват обкръжените си другари с дронове, но твърде малко от тях успяват да ги достигнат с някакви муниции, медикаменти, храна и вода, защото украинците успяват да свалят почти всичко. Опитите на основните сили на руснаците да деблокират обкръжения завод отвън също не се увенчават с успех, въпреки че от него ги делят някакви си няколкостотин метра. Всичките руски атаки неизменно попадат под кръстосания украински картечен огън и убийствените атаки на дроновете. В отчаян опит да достигнат прокълнатия завод руснаците докараха цял батальон чеченски специални части, но и кавказците постепенно станаха курбан сред димящите развалини докато Путин си хапваше деликатеси и даваше пресконференции в Далечния Изток. За капак на всичко, ситуационните карти показват, че руските деблокиращи сили също са заплашени от пълно обкръжаване и споделяне на съдбата на блокираните в агрегатния завод.

От тук насетне пред обкръжените има три възможности: 1) пробиват си път през украинската блокада и достигат най-близката руска позиция; 2) капитулират и се превръщат в сензационна международна новина, защото украинците ще ги показват навсякъде като трофеи; 3) биват унищожени до крак. Каквото и да се случи, ми се струва, че ЗСУ са на път да вземат да вземат своя дългоочакван реванш за Мариупол и епичната зашита на "Азовстал".