Експерт: Руснаците дават по 1200 до 1500 жертви за всеки превзет квадратен километър в Украйна от октомври насам

Камен Невенкин, военен експерт, БНТ

Гори, гори, огънче

Тридневна специална военна операция. Ден 751-ви. Прогрес на руските "освободителни" сили на фронтовата линия в Донбас през последните седем дни? Между 0 и 1 км. Напредък в приграничните райони на Курска и Белгородска област? Отрицателен, защото се намесиха едни други освободителни сили, за които мнозина в Русия вече не се притесняват да говорят и даже да пишат без кавички. Загубите на агресора за послената седмица по данни на украинския генерален щаб - повече от 6000, което прави някъде към 1200 до 1500 души за всеки превзет квадратен километър от октомври насам.

Само човек с голям трудов стаж в гробищен парк може да каже дали е целесъобразно толкова много хора да бъдат погребвани на такава малка площ. Но едва ли ще може да се произнесе компетентно дали завоюването на въпросния квадратен километър си е струвало една толкова висока цена. Това пък може да го каже единствено човекът, който се мисли едновременно за Рюрик, Петър Първи, Сталин и Бог. На него през уикенда му предстои пета коронация, всички трезвомислещи хора по света се надяваме да му е последна и този път управлението му да не изкара до края на предвидения конституционен срок.

За съжаление това не е единственият клиничен случай в голямата политика. Имаме, например, един, който иска да направи Америка отново велика, както и друг който си е въобразил, че е Атила Завоевателя и може да диктува каква да бъде съдбата на съседни държави. Пък и у нас джобни фюрери не липсват. Но в края на краищата без тях животът ни щеше да е по-скучен, нали?

Събитието на седмицата? "Русия в пламъци" звучи малко медийно драматично, но определено ще стои добре като заглавие. Но най-вече ще отговаря на действителността. Защото човек като чете или гледа новините, идващи оттам, остава с впечатление, че в най-голямата по площ държава в света май наистина навсякъде всичко е обхванато в пламъци. Горят най-вече предприятия свързани с преработката на нефт, но в петък, първия ден на т.нар. президентски избори, отчаяна московчанка подпали една от урните с коктейл "Молотов".

Пламъци имаше и високо в небето. Във вторник в района на Иваново, на около 300 км североизточно от Москва, отрицателно се е приземил цял Ил-76, кадрите от чийто последен полет бяха заснети от немалко кандидати за краткотрайна медийна слава от земята. От публикуваните видеоклипове става ясно, че отправилият се със страшна сила към местните гробища (не се шегувам!) самолет е с горящ двигател. Което пък, от своя страна, вдигна на крак цялото войнство на интернет-конспиролозите.

Дали пак украинците имат пръст в това? Или пък е станал жертва на "приятелския" огън на руската ПВО, която напоследък е направо разногледа от летящите насам-натам украински дронове и вече първо стреля, а после разсъждава? Или може би е било най-банална човешка грешка? Аз няма как да знам, но у мен се заражда смътното усещане, че тайното оръжие, поразило злощастния самолет, се нарича "санкции". И тепърва ще ставаме свидетели на още такива "вечни" полети.

Защото, в случай че не знаете, в прословутата руска авиационна индустрия отдавна изконно руски са само местоположението на завода и конструкторското бюро, както и гражданството на работниците, сглобили летателния апарат. Почти всички останали компоненти са вносни, някои от тях могат да пристигат само от т.нар. "неприятелски" държави, които вече са и санкционно недостъпни. А от доста време се говори, че руските авиопревозвачи изпитват сериозни затруднения с поддържането в изправност не само на чуждестранните марки самолети, но и на тези домашно производство.

И че някои машини просто са или ще бъдат "канибализирани" за резервни части. А при някои от тях вече и това дори не работи – тази седмица хлопна кепенците най-голямата руска компания за товарни въздушни превози AirBridgeCargo, която до войната владееше 43% от тамошния пазар. Вас обаче едва ли ви вълнуват толкова руските самолетни неволи, а какво се случва на фронта и най-вече какво предстои да се случи.

На бойното поле – в очакване на лятото

Конкретно на фронта не очаквам големи, драматични промени през идните два месеца. Първо, защото ще бъде доста кално и второ, защото двете страни ще използват спадането на темпото, за да възстановят силите си. Това обаче не означава, че в Източна Украйна ще настъпи тишина, даже напротив. Със сигурност атаките на руснаците ще продължат с досегашната или близка до нея интензивност, дори с цел само да изтощават ЗСУ (въоръжените сили на Украйна), да не им дават възможност да си поемат дъх и да ги притискат.

И понеже нищо не подсказва, че руснаците по някакъв начин ще успеят да променят безумната тактика, която използват до момента (т.е. начина, по който воюват), то по всичко личи, че ще продължаваме да ставаме свидетели на сцени като досегашните – разхвърляни по полетата тела и горящи бронирани машини, и тук-таме известен напредък от един-два километра. Украинците ще контраатакуват от време на време, но едва ли някъде ще успеят да направят голям пробив. По-скоро ще се стремят да убиват темпото на руските атаки, просто за повече няма да имат сили, за сега. Ще прилича на брутална, но бавна схватка по сумо, в която двамата борци напрягат мускулите си до краен предел, но почти не могат да се помръднат от място.

Кое е новото и в кое се забелязва известен прогрес при руснаците? Преди всичко във въздуха и в координацията на действията там. През последните няколко седмици те нанесоха редица болезнени удари на ЗСУ "отгоре", като най-сериозният от тях беше унищожаването на почти цяла батарея за противовъздушна отбрана "Пейтриът" (две пускови установки накуп). Също така бе поразена една система "Хаймарс", изстрелваща управляеми ракети, както и вероятно две пускови ПВО системи NASAMS. Сред поразените украински наземни цели имаше и "по-дребни" оръжейни системи като два хеликоптера, шведска самоходна гаубица Арчър, някой друг танк и т.н. Всичко изброено дотук говори най-вече за тенденция, т.е. че руснаците са напипали слабо звено в украинската защита и сега го използват максимално.

Въпросните цели биват поразявани по добре отработена схема – първо ги открива руското въздушно наблюдение, а след това по тях биват изстрелвани или ударни дронове "Ланцет" (ако са по-малки, да речем, танк) или балистични ракети (какъвто бе случаят с батареята "Пейтриът"). Конкретното оръжие обаче е по-скоро техническа подробност. По-същественото е, че във всички случаи руснаците получават предварителна информация от високо летящи дронове, проникнали безпрепятствено на 30-40 км навътре в украинска територия и предаващи оттам видео картина в реално време.

Именно на тези руски разузнавателни дронове в момента в ЗСУ нямат адекватен отговор, но, убеден съм, упорито търсят някакво противодействие. Единственото, което за момента работи като защита, е честата смяна на позициите, за да не могат украинските системи да бъдат лесно засичани от руското въздушно разузнаване. Иначе казано – закарваш установката си на позиция, изстрелваш по руснаците определеното количество снаряди или ракети и после моментално изчезваш оттам, защото забавиш ли се малко ще ти долети смъртоносен отговор.

Другото, което работи добре в армията на Путин, са планиращите бомби. Това са класически авиационни бомби които, убеден съм, всички вие сте виждали в разни филми и хроники как ги пускат вертикално отгоре по наземни обекти, само че с добавени крилца и неголям двигател. Което пък ги прави принципно съвсем ново оръжие, което вече не в толкова подвластно на земното притегляне, за да пада неконтролируемо надолу, а по-скоро лети като ракета, изминавайки няколко десетки километра до целта. Не бих ви занимавал с въпросните бомби, ако не беше изключителната им разрушителна мощ – в момента руснаците изстрелват модели, чието тегло варира от 500 кг до тон и половина, което означава от 100 кг до един тон чист експлозив.

Другите неприятни за украинците характеристики на това оръжие са неговата прецизност и количествата, в които се използва ежедневно – до няколко десетки бройки. Именно масираното използване на планиращи бомби в заключителната фаза на сражението за Авдеевка бе една от причините, принудили украинците да се изтеглят от града, включително от почти непристъпния коксохимически комбинат. Какви са възможностите да се противодейства на едно толкова прецизно и страховито оръжие, което образува огромни кратери и срива цели сгради? Всичко е въпрос на математика.

Изстрелването на планираща бомба се извършва от самолет, в повечето случаи изтребител-бомбардировач Су-34, намиращ приблизително на 70 км в руската зона. За да бъде улучен, е нужно оръжие, което да го достигне. То пък се намира приблизително толкова навътре в контролираната от ЗСУ територия, за да е на безопасно разстояние от повечето руски средства за поразяване. Това прави общо някъде около 140 км. Единственото средство за противовъздушна отбрана на въоръжение на украинците способно да прелети такава дистанция са ракетите на системите "Пейтриът".

Те ги ползват, или по-скоро ги ползваха, със забележителен успех. Вероятно някои от вас ще си припомнят, че за един период от време от около две седмици, до към началото на март, ЗСУ успяха да свалят цели 15 руски самолета, 12 от които бяха именно въпросните Су-34. Стигна се дотам, че имаше дни в които руската авиация въобще бе престанала да лети в района на Донбас. След изваждането от строя на батареята "Пейтриът", ситуацията във въздуха се промени обратно в полза на нашествениците и те отново си позволяват висока активност с нанасяне на десетки бомбови удари на ден.

Как ЗСУ могат да наклонят везните пак в своя полза? Единият вариант е отново с "Пейтриът"

Това обаче едва ли ще се случи. Доскоро те имаха три батареи – една на позиции край Киев, една край Одеса и една, която е използвана в близост до фронтовата линия. След като третата вече очевидно е извън строя, то наземните войски сега нямат толкова надеждно прикритие. Главното командване в Киев едва ли ще реши да оголи защитата на столицата или на Одеса, изпращайки в близост до бойното поле една от най-ценните си оръжейни системи, като рискува и тя в един момент да бъде загубена.

А че "Пейтриът" са безценни за Украйна, няма никакво съмнение – те са единствените системи, които с голям успех могат да свалят високоскоростните смъртоносни балистични ракети, както и самолети на значително разстояние. Да не говорим, че стойността им е баснословна – над 1 милиард долара. Украинското ръководство с кански мъки успя да изпроси от партньорите си три такива батареи (третата пристигна от Германия) и е трудно да се разчита, че загубените установки веднага ще бъдат заменени с нови. Най-голяма загуба като че ли се очертават да бъдат деветимата загинали оператори – обучението им е продължително, а опитът им е придобит постепенно, след десетки изпълнени реални бойни задачи и на практика няма цена.

Другият вариант се нарича Ф-16

Подготовката на украинските пилоти селекционирани да управляват дарените от няколко държави многоцелеви американски изтребители върви интензивно и по план. Първата ескадрила (примерно 12 самолета) се очаква да пристигне на фронта през лятото и ние несъмнено веднага ще разберем за това, когато отново в новините се появи информация за свалени руски самолети. Това ще стане най-вече благодарение на ракетите с голям обсег, с които се очаква да бъдат въоръжени така дълго чаканите Ф-16. Руснаците, убеден съм, също съзнават, че в близко бъдеще ще си имат пак проблеми и затова през следващите няколко месеца, до пристигането на Ф-16, ще се стремят да нанесат максимално големи щети на украинците със своите страховити планиращи бомби.

Някой би попитал защо след като руснаците имат толкова страховити и ефективни оръжия и такава добре координирана работа на военновъздушните сили, се сблъскват с такива колосални проблеми на бойното поле? Защото армията им като цяло е изключително небалансирана. В момента тя прилича на онези национални отбори по футбол, които никога не успяват да се класират за световно първенство. Примери за последното – колкото щеш. Две-три звезди от световна величина, играещи в отбори от най-висок ранг, а останалите – аматьори и полуаматьори, подритващи в трето ниво някъде в Европа или Азия, работещи през деня в банка и трениращи вечер за удоволствие.

Защото руската наземна армия в момента определено прилича на някаква сбирщина – има великолепно подготвени и отлично екипирани елитни части (включително по отношение на такива "дребни" детайли като облекло, каски, бронежилетки, обувки и ръкавици), но има и такива които изглеждат буквално като клошари. И обикновено те са преобладаващото число. Разлики, и то драстични, има и по отношение на организацията, и във въоръжението, и в поведението на бойното поле.

В организационно отношение, например, руската армия прилича на някаква войска от времето на Тридесетгодишната война сринала половин Европа между 1618 и 1648 г.

Освен редовните части има също и такива от затворници (отрядите "Щорм Z"), някакви нацисти като батальона "Русич", някакви момци, ходещи с казашки шапки, чеченски подразделения, "опълченци" от ЛНР и ДНР, псевдо частни военни компании като "Редут" и "Патриот", както и етнически пъстра диаспора на граждани на почти всички държави от т.нар. Трети свят, които общуват с командирите си посредством гласовите преводачи на телефоните си. И въпреки че формалните мотиви да бъде на фронта при всеки участник в украинската касапница са различни, знаменателят в повечето случаи е един – пари.

За въоръжението на руските части като че ли отдавна е казано доста, а и аз съм писал неведнъж. Достатъчно е само да се посочи, че редом със сравнително модерните танкове Т-90 често се появяват даже и Т-54, чийто първи прототип се е пръкнал на бял свят през "победната" 1945-та. Армейските подразделения в близост до фронтовата линия масово използват колички за голф китайско производство, които даже нямат врати, а какво да говорим за елементарна защита срещу куршуми и шрапнели. И това е само един от многото примери.

Засега тежките руски материални загуби в Донбас и Запорожието се компенсират отчасти от ново производство, но в не малка степен и благодарение на разконсервиране и рециклирани запаси стара бойна техника, произведена още по времето на СССР. Но и това няма как да трае вечно, защото местата за съхранение на такива оръжия обикновено са на открито, постоянно се следят от спътници, а от разпространените снимки с просто око се виждат как наличностите намаляват, а на някои места даже са се изчерпали.

Може би никак не е случайна прогнозата на литовското разузнаване, че Русия ще бъде в състояние да воюва със същото темпо още около две години. Умишлено не добавям "само", защото 24 месеца руски атаки с подобна интензивност както досегашната ще ви се сторят цяла вечност, а и няма гаранции, че прогнозата е вярна. И все пак, какво ще стане, когато старите запаси съветски оръжия се поизчерпят? Аз лично очаквам емисарите на Путин отново да плъзнат по света, но този път ще врънкат разни диктатори не само да им доставят снаряди, а да им продават обратно разни танкове и оръдия, които преди това са им изпращали Елцин, Брежнев и даже Хрушчов.

Украинската армия продължава да се противопоставя на агресора не само заради високия си боен дух и приличната подготовка, но в немалка степен и благодарение на това, че е изключително добре балансирана като формация. Ако прибегнем отново до футболния език, то отборът на ЗСУ е много по-балансиран на терена, в него няма звезди, но пък и няма такива, които не са в състояние да улучат топката. Заради очевидните проблеми с доставката на въоръжение и муниции би било нереалистично да счита, че украинската армия ще е в състояние да предприеме нова голяма офанзива в близките месеци и за това не е трудно се прогнозира, че тя ще остане в дефанзивно положение. Доказателство за това са и много километровите дълбоко ешелонирани отбранителни позиции, които активно се изграждат в тиловата зона по цялата дължина на фронта.

Но пък това не значи, че няма и да атакува, най-вече асиметрично. След като методично и последователно унищожи част от руския Черноморски флот, а останалото от него "паркира" в кавказките пристанища, сега Управлението за специални операции на Киев се заело сериозно с извеждане в медикаментозна кома на най-ключовия отрасъл на руската икономика. Първите резултати са вече налице – над 10% от нефтопреработващата промишленост на Руската федерация е спряла работа за неопределено време, а Москва въведе дългосрочна забрана за експорт на бензин. Сега се чака военният отговор на Путин. Той е свил юмруци, стиска зъби и пести ракети за лятото, когато ще се опита с масирани удари да съсипе украинския зърнен експорт. На война като на война. Само дето краят ѝ не се вижда.