Евродепутатът Александър Йорданов: Отвратително бе това, което наблюдавах вчера на връх Шипка - отново се развяваше флагът на руската терористична държава

ДО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК ОСТАВАТ 202 ДНИ! ДА ГО ПОСРЕЩНЕМ ДОСТОЙНО!

 

Руската империя е "затвор за народите". Това пише френският писател и пътешественик маркиз Астолф дьо Кюстин през далечната 1839 г. Точната му мисъл е следната: "Cet empire, tout immense qu'il est, n'est qu'une prison dont l'empereur tient la clef". ("Колкото и необятна да е тази империя тя не е нищо друго освен затвор, ключът от който се съхранява от императора..").

Вчера, 3 март, слушах леви политици да говорят, че Русия ни е освободила. Недоумявах. Нима само на нас, българите, затворът носи свобода? Нима той не е символ на несвободата? Нима болшевиките, другарите на нашите комунисти, не избиха и прогониха от родината им наследниците на "освободителите"? Или не познаваме историята? Забравили ли сме, че българските комунисти десетилетия празнуваха като официален празник националния празник на държавата, която окупира и съсипа отечеството ни - Съветският съюз. Манифестации и събрания организираха, песнички съчиняваха. Но дойде през 2000 година денят, когато комунистическата партия у нас бе обявена със закон за престъпна организация. И вчера наследници на тази престъпна организация ни дават акъл за 3 март! Абсурд! То е все едно наследниците на талибаните да ни казват как да живеем в Европа и какво да празнуваме.

От дебатите вчера българите поне научиха, че "затворът на народите" е решил през 1878 г. да се разшири и с българската територия. Но е имало нашенци, които бързо разбират това и вземат съдбата на отечеството си в свои ръце. Правят го първо със Съединението, сетне с победната война срещу руската марионетка на Балканите - Сърбия, след това с разстрелване на предателите, които се опитват да направят преврат и да детронират българския княз и мой съименник. Правят го с Балканската война и когато през 1918 г. принуждаваме Русия да капитулира пред България. И съзнателно избираме за ден на руската капитулация датата 3 март. За да напомним на самозабравилите се руснаци как те са се опитали да ни измамят с т.нар. Санстефански договор на 3 март 1878 г.

Митът за Русия "освободителката" е мъртъв. Нашият национален празник не може да бъде междунационален. Той трябва да е само наш, български. На този празник ние трябва да благодарим само на себе си, на своя народ, на нашите национални герои. В българския национален празник няма място за Русия.

Моят национален празник е Денят на независимостта. Защото в деня на т.нар. освобождение, т.е. на 3 март 1878 г., за отечеството ми няма нито свобода, нито независимост, нито суверенитет. Има само един предварителен договор между две империи и мерак на едната - Руската, да замести като окупатор другата - Османската. Нищо повече няма в т.нар. Санстефански договор.

И сега внимание! Всяка империя, която е вършила зло срещу България е загивала. Това е големият урок на историята. Така последователно загиват Византийската, Османската и Руската империи, а след тях и зловещата съветска империя, т.е. Съветският съюз. Впрочем този съюз бе антибългарска държава, враг на нашето царство господарство. За българите това бе държава поробител и фактът, че все още паметници на нейната окупаторска армия стоят забити в българската земя не говори за историческа памет, а за престъпна историческа заблуда. Говори за пречупен по време на съветското господство народен гръбнак. Или за национална простотия. За историческа лъжа. Разпадането на СССР бе най-щастливото събитие за човечеството в края на ХХ век.

Отвратително бе това, което наблюдавах вчера пред паметника на връх Шипка. Отново видях да се развява флагът на днешната руска терористична държава. И не се намери един журналист, който да каже истината, че империите никога не освобождават. Те само поробват и затова именно са станали империи. В наши дни, пред очите ни, Русия се опитва да пороби украинския народ, намесва се и в българската политика. Няма как една държава да стане империя, ако е "освободителка".

Затова и вчера припомних, че Трети март се е превърнал в празник на чуждопоклонници, на фили на чужда държава, на българофоби. Но питам: как никой вчера не си зададе въпроса защо българите от оная далечна епоха, т.е. съвременниците на драматичните събития от 1877-1878 г. и последвалвите ги, не са обявили 3 март за национален празник? А не са го сторили, защото лично са изпитали на гърба си цялото зло на руската имперска политика. И дори народният ни поет Иван Вазов, който в ода възпява опълченците на Шипка, не споменава в нея за "руски герои". А в края на живота си се отвращава от руските агресори и отново със стихотворение им казва, че те нямат работа в "полята балкански" и за нас те са "немили, неканени гости".

Истината е, че народите в огромното си мнозинство избират за свой национален празник Денят на независимостта и малка част от тях- денят на своята национална революция. Денят на нашата национална революция е 20 април 1876 г. Днешната Руска федерация също не избра за свой национален празник деня, когато се е "освободила" от почти 250-годишно монголо-татарско иго в края на ХV век. Тя прие за национален празник един твърде близък до съвременността ни ден – 12 юни 1990 г., когато 82 години след българската независимост, бе приета Декларация за суверенитета на Русия. Но ако Русия копира САЩ, избирайки за свой национален празник Денят на независимостта (суверенитета), защо тогава тя и нейните "фили" у нас, настояват наш български национален празник да бъде "Денят на освобождението", въпреки ясните исторически доказателства, че на този ден - 3 март 1878 г. не се случва нито освобождение, нито независимост, нито суверенитет. И изобщо: защо допускаме чужда държава да настоява наш национален празник да бъде събитие свързано с нейната история, с неин военно-политически успех? Защо никоя друга държава не прави това?

България има своя Ден на независимостта – 22 септември 1908 година. Имаме и своя Ден на Съединението - 6 септември 1885 г. Имаме и своето Априлско въстание от 1876 г. Един от тези дни би трябвало да бъде наш национален празник. Но преди да направим верен избор е редно да се запитаме: защо сме избрали за наш национален празник подписването на един необвързващ с нищо предварителен договор между две империи, т.е. избрали сме събитие, което е част от п р о ц е с, а не сме избрали събитие, което стартира или увенчава с успех този процес.

Време е и ние, българите, да станем равни с другите европейски народи, за което мечтае още Апостола на свободата Васил Левски. А това означава да имаме истински свой национален празник, който да бъде вписан в българската Конституция, а не да съществува само в Кодекса на труда. Време е за национален празник, който да ни обединява, а не да ни разделя.

Време е за избор. Защото до българския национален празник остават 202 дни. А това е предостатъчно време българските политици и главно бъдещите депутати, да свършат поне едно народополезно дело. Да утвърдят Денят на Независимостта за национален празник. И да срутят паметниците на окупаторите на Отечеството ни и техните български слуги от организацията, която е обявена у нас със закон за престъпна. За да не продължаваме да се излагаме пред другите народи и да си останем българи.