Евродепутатът Александър Йорданов: Русофилът е странен човешки вид, който вирее само в България

Не само последните събития в Руската федерация и тяхното възприемане у нас, са повод за тези ми редове. Поводи има много и всички те са свързани с поведението на т.нар. русофили. Но кои са те? Русофилът е странен човешки вид. След като поживях няколко години в Белгия аз убедено твърдя, че този вид вирее само в България. Но това, че той съществува само у нас не го прави българин. По-скоро потвърждава, че е чужденец, т.е. човек, който обича (фили) чужда държава.

 

В Белгия срещнах хора, които харесват, също като мен, произведения на руската литература. Има и любители на руската класическа музика и балет. Белгийците наблягат на бирата, но се виждат и такива, които си падат по руската водка. Фенове на руски спортни отбори в Белгия няма. Затова пък мнозина знаят за трагедията сполетяла руския народ, когато попада под болшевишка власт. Знаят и за милионите невинни хора загинали по време на Гладомора и в ГУЛАГ. За всичко това съм писал многократно.

 

Коментират белгийците и материалната бедност на руснаците, мизерните им заплати и пенсии. Но най-много коментират руската военна агресия срещу Украйна и са изненадани, че руският народ е съучастник в това кремълско престъпление. Казват, че според руската литература и музика не би трябвало да бъде така и обръщат внимание, че т.нар. частна руска армия има за име германски композитор - Рихард Вагнер, чиято музика е харесвал Адолф Хитлер, а не примерно композитор като Пьотр Илич Чайковски с неговия световноизвестен балет "Лебедово езеро". За днешния руски президент Владимир Путин говорят само лошо. Но всички в Белгия, които се интересуват от Русия и това го твърдя категорично, не са русофили. Те просто са любознателни хора. Само у нас съществува един особен човешки вид, който е готов родината си да хули, а Русия да възхвалява и обича. Това са хора, които клеветят всичко българско и европейско, но се кланят на една чужда държава, която още Свети Паисий Хилендарски нарича Московия. Тези нашенци са готови да обслужат и наистина го правят, политиката на Кремъл.

 

Истината е, че те не могат да кажат за себе си с думите на поета:

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам –

първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милия.

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

 

Не могат да изрекат тези прекрасни родолюбиви думи българските русофили. Или, ако ги изричат, то те звучат лицемерно. Защото е факт, че човекът русофил повече люби, тачи и милее чуждото, руското. Той мисли, че не нашето племе, а руското е юнашко, че и велико дори. Вчера приятел във Фейсбук ми обясняваше, че това нашенско русофилство има връзка с факта, че ние, българите, е трябвало да сме благодарни на мокшите – племето от което родословно произхождат московците, които още наричаме руснаци. Обясни ми той, че на мокшински език Москва означавало "мръсна река”. Но във Фейса какво ли не може да прочете човек.

 

Не знам как е, но със сигурност още от първо отделение знам, че нашият цар Аспарух е намерил пътя към Европа и е избрал за народа ни едно прекрасно място за живот и му е дал името България. Явно е имал сериозна причина да не остави българите в близост до мокшите. Но не така мислят русофилите. Но пък това тяхно различно мислене ме кара аз да си мисля, че в тяхната кръв има нещо мокшинско, т.е. московско. При някои от тях то е като църцореща струйка от развалено чешмяно кранче. При други е като истинска "мръсна река”. Но спор не може да има: русофилството у нас е чуждопоклонство, което много често се е проявявало като омраза към българския народ. Русофилът е чужденец, дори когато сам не съзнава това.

 

Ние българите, като потомствени европейци, а днес и граждани на Европейския съюз, сме толерантни хора. Ние приемаме различието. Опитваме се да го разберем. Отнасяме се с уважение към чужденците. Но колкото и да сме толерантни, все пак не трябва да позволяваме русофилите да ни се качват на главите. Защото знаем, че дори и свободата не е безгранична. Тя свършва там, където започва свободата на другия, на човека до теб. А русофилите отдавна са прекрачили тази граница и се намесват грубо, по мокшински, в българските дела. Опитвали са се, опитват се и днес, да наложат в тях чуждото, руското, московското, мокшинското. И заразиха с този вирус - русофилията, много нашенци, които все повече се отдалечават от нашия български род и народ. И се превръщат в чужденци. Русофили-чужденци!