Евродепутатът Александър Йорданов: Въпросът е какво кара нашенци в ХХI век да обичат тероризма - незнанието, простотията, заблудата, неизживяното комунистическо наследство

Спор няма, че "Хамас" е терористична организация. Не би трябвало да има спор и по въпроса дали Русия е терористична държава. Терористична е. В Европарламента, с цел да се постигне компромис между различните политически групи, бе приета Резолюция, в която Руската федерация бе характеризирана дипломатично като "държава спонсор на тероризма". Не врат, ами шия. По същия компромисен начин дълги години у нас наричаха терористите "партизани", а техните помагачи - "ятаци". Европарламентът всъщност прие, че Русия е ятак на терористите. А от ятак лесно се става "партизанин". Така е и с Русия. Тя стана терористична държава. Излезе в гората, стана "партизанин". Но какво не би трябвало да е така.

 

Не би трябвало българи да харесват терористи. Да ги обичат. Това е ненормално. Това означава, че мразят хората, мразят живота. Защото тероризмът - бил той хамаски или руски, е омраза към живота. И това го видяхме многократно през отиващата си година. Хамасовци и руснаци затриха много народ, много човешки домове разрушиха, деца и майки разплакаха. И не би трябвало да има българи, които да одобряват това тяхно зверство. Но за съжаление у нас има русофили.

Уикипедия пояснява, че понятието ( от старогръцки: φιλέω – обичам) означава обич към Русия, към руския народ, руската култура, история, бит и традиции. Но, ако е така, а то е така, това означава, че в сърцата на тези българи няма място за обич към България, към българския народ и неговата култура, история, бит и традиции.

 

Навремето комунистите казваха, че Съветският съюз е истинската им родина. Бяха готови да закрият държавата ни, за да я направят 16-та република на "великия Съветски съюз". На любещите България се гледаше подозрително, обвиняваха ги във "великобългарски шовинизъм". Типичен пример е съдбата на големия наш писател Димитър Талев. Той е хвърлен в концлагер, защото е пишел с любов за българите и България. Заради своите "репортажи" от България, друг наш писател - Георги Марков, е убит от русофилската Държавна сигурност. Поетът Георги Заркин също е убит, защото се е усъмнил, че съветските войски са донесли свобода на чехи и словаци. Убит е само заради изразено съмнение! Но защо давам тези примери. Защото русофилите у нас са склонни да убиват. Да убиват, както това правят днес хамасовци и руснаци. Ние, скъпи приятели, живеем сред убийци, сред русофили. Това е тежък жребий. И е факт, че трудно се живее в България. И близо два милиона нашенци избягаха в държави, в които няма русофили. Или ако ги има, те са пренебрежително малко на брой. Не се забелязват. Не пречат на живота.

 

Някога нацистите се опитват да скрият от света своите убийства и концлагери. Руснаците и хамасовците се гордеят с тях. Хамасовците убиват и сетне се крият в дупки и тунели, като плъхове. Руснаците убиват и сетне се пъчат, гордеят се. Това на русофилите им харесва. Смятат го за геройство и дори паметници издигаха на окупаторите на българския народ. Докога ще продължи така в нашата България не знам. Но е факт, че продължава. И какъв само парадокс. Налага се да цитирам основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев, който преди повече от век е написал: "Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите".

 

Написал е това Дядото, както още го наричат партийните му другари и то продължава да е актуално. А почти по същото време, през 1886 г., великият Захарий Стоянов проклина минутата, "когато е стъпил руски крак в нашата земя. Когато се е произнесла за първи път думата "освободителка" и "покровителка". Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!" И говори за "върволици жестокости и злини", които Русия е нанесла на България. Затова и нарича "идиоти и изменници" всички, които твърдят, че Русия "била наша освободителка, покровителка и доброжелателка". Разбира се, някоя днешна политическа муха може да се обиди от тези думи на големия наш революционер, писател и държавник. Но няма лошо да наблюдаваме обидени мухи.

 

Днес, след повече от сто години, е ясно, че нито "Хамас", а още по-малко Русия, са наши "доброжелатели". И "Хамас" и Русия продължават делото на нацистите. Те искат да унищожават народи. "Хамас" иска да довърши делото на нацистите, като унищожи еврейския народ, а Русия иска да унищожи украинския народ, да заграби неговата държава. Защо го правят ли? "Хамас" го прави, защото е терористична организация, а Русия го прави, защото е терористична държава.

Въпросът е какво кара нашенци в ХХI век да обичат тероризма. Да го филят. Да хамасофилят и русофилят. Труден въпрос.

 

Тук очевидно фактор е незнанието, т.е. простотията. Фактор е и заблудата, следствие на тази простотия. Голям фактор е и неизживяното комунистическо наследство. Нека не забравяме, че комунистическа България официално подкрепяше всички терористични организации и държави по света. Помагаше им с храни, пари и оръжие. Така че, наистина има фактори, които правят така, че една част от българския народ не обича себе си, а чужда държава. При това държава "спонсор на тероризма", каквато е Русия. Това е много лошо. И вещае лоши дни за отечеството ни през следващата година.

Приятно посрещане на новата 2024 година!