Евродепутатът Александър Йорданов: Въпросът как наследниците на терористи, на кадри на престъпната БКП, както и на нейната охрана от ДС, стават в наши дни депутати, министри и кметове, продължава да виси със "страшна сила"

Свалям шапка на украинските родолюбци, които с цената на живота си защищават своята държава от руската агресия. И търся пример от нашата история за подобно героично и родолюбиво поведение. За съжаление не откривам такова през 1944 г., когато в страната ни нахлува съветската армия, а българската войска не оказва съпротива. Само един български офицер от Шумен не си предава оръжието в ръцете на агресорите и се самоубива. Това е подпоручик Петър Петров, роден в семейството на опълченеца Добри Петров.

Но се връщам още по-назад в историята ни. Кой друг агресор е нападал подло отечеството ни, подтикван от същите врагове, които днес нахлуха в Украйна. Добре известно е, че това е Сърбия. Затова и в съзнанието ми изплува името на друг български офицер. На 28 септември 1918 г. голяма сръбска пехотна част напредва към Кюстендил. На подстъпите към града един наш офицер, останал сам с четири гаубици я "посреща". Негови помощници са овчари и козари от близките колиби. Те му подават снарядите. И сръбските  нашественици са спрени. Сръбска войска не стъпва в Кюстендил. Този офицер е бъдещият генерал Христо Луков. И си мисля, че на тези наши национални герои трябва да бъдат издигнати паметници. Защото е срамота да има паметници на терористи като тези, които народът ни е наричал шумкари - обирджии на мандри и слуги на чужда държава и идеология.

Какво друго знаем за Христо Луков? Знаем, че е автор на учебници по артилерийско и общовойсково дело, че  редактира списание "Артилерийски преглед". Знаем, че през 1932 г. младите у нас са го избрали за свой лидер. Или не вярваме на избора на младите хора? Този избор явно е бил правилен, защото в периода 1935-1938 г. генерал Луков става военен министър и с името му е свързано укрепването на българската армия в навечерието на Втората световна война. И най-важното: знаем, че той не е бил нито фашист, нито комунист. Известно е, че ръководството на терористичната организация БКП по указания от Москва изготвя списък за ликвидиране на най-изявените български патриоти. Защото комунистите бяха интернационалисти и съветофили, а не родолюбци. Възложено е на терористите Иван Буруджиев и на двадесетгодишната Виолета Бохор Якова да ликвидират генерал Луков. Убийството е извършено пред очите на невръстната му петгодишна дъщеря, която след това е интернирана в "дълбоката провинция"  като "враг на народа" По-късно терористката Якова извършва и други убийства - на Никола Христов, на полковник о.з. Атанас Пантев - председател на Върховния касационен съд. Комунистите се гордееха с тези убийства. Те дори създадоха филм за възхвала на убийците: "Черните ангели". Много български актьори се опозориха с участието си в него в ролята на терористи, нещо като днешните хамасовци. През юни 1944 г. убийцата Якова е заловена от полицията и е екзекутирана. Но след 9 септември 1944 г. в Радомир  е издигнат неин паметник, на нейно име има улица и промишлено предприятие. Има ги и до днес.

Терористът Буруджиев доживява до генералска пенсия. Негова дъщеря е бившата народна представителка от БСП в 42-то Народно събрание Татяна Буруджиева, която бе и началник на кабинета на "видния" социалист Сергей Станишев. Въпросът как наследниците на терористи, на кадри на престъпната организация БКП (според закона от 2000 година), както и на нейната охрана от ДС, стават в наши дни депутати, министри и кметове ( на София например), продължава да виси със "страшна сила" пред всеки български гражданин. Кюстендил и днес е в пределите на България. Но е факт, че живеем в държава, в която за близо половин век управление на комунистическата партия,  бяха подменини много страници от историята ни. Комунистите обругаваха достойни българи и издигнаха паметници на национални предатели, служители на чужди, главно съветски и руски интереси. Те монтираха в управлението на страната врагове на България.

Понякога чета безсмислени спорове на тема патриотизъм, т.е. обич към родината и готовност за нейната  защитата и национализмът,  който се разбира ката политическа идеология, превръщане на националното чувство в политическа платформа. Ясно е, че когато говорим за времето на българската национално-освободителна борба тези две понятия дълго време са се покривали. Прочетете написаното от Христо Ботев и ще се убедите. Той ненавижда тиранията- османска, руска и всякаква. Вазов пък е поетът на цялата ни нация. А родът му е от една от българските провинции в този период - Македония. Той също е патриот и националист. Същото може да се каже и за Георги С. Раковски, с тази разлика, че по отношение на нашите исторически врагове, той е по-прозорлив от Вазов. Народният ни поет проглежда за опасността от Русия например едва на стари години. Но все пак, добре е, че проглежда и в едно свое стихотворение съветва руснаците да не се вясват в "полята балкански". Впрочем същото от много години ги съветвам и аз. А в последните години дори съм предлагал да се натовари посолството им, заедно с паметниците им, на товарна влакова композиция и да потегли за Москва. Там да правят с тях каквото си искат, но да не ни се мотат в краката.

Национализмът като омраза към друг народ или нация е характерен за Германия от края на 20-те до средата на 40-те години на миналия век. В наши дни и вече от няколко десетилетия сме свидетели на агресивния руски национализъм, чиято цел е да унищожи един съседен народ, неговата държава и нация - украинският народ, украинската държава и нация. Това трябва да бъде заклеймено от всеки български патриот. Европейският съюз се изгради като общност на национални държави, а не като сбириток на лешени от национални чувства хора сенки. Дълг на днешното младо поколение е да си върне България и да продължи да я изгражда като свободна, демократична европейска страна, за каквато е мечтал нашият национален герой Васил Левски.

И да вземе пример това младо поколение от днешните млади украинци, които с цената на живота си защитават своето отечество. Да почетат младите българи и Алексей Навални, който се бореше за свободата на руския народ и също бе патриот. Защото не друг, а Апостола на българската свобода Васил Левски е казал, че когато България се освободи той държавна служба няма да иска, като днешните наши партийни мрънкала, а ще помогне на други народи да стигнат до брега на свободата. Но защо най-напред днес да не помогнем на руския народ да свали от власт своя тиранин? Трябва да му помогнем. Ако наистина сме народът на Левски! И ако тачим своите национални герои.