Евродепутатът Александър Йорданов: За мир не могат да преговарят военнопрестъпници

Коментарът е написан специално за Zonanews

В четвъртък членовете на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и обрана на Европейския парламент обменихме мнения с министъра на отбраната на Украйна генерал Олексий Резников. Той предостави информация за актуалната ситуация по фронтовете на войната. Говореше твърдо, отсечено, но и с неприкрита болка. С огорчение сподели, че както има държави, които искрено и убедено помагат на Украйна, то така има и такива, които помагат само на думи. На първите - "истинските приятели и съседи" благодари, а вторите ги описа като "приятели само на думи". Слушах го и си мислех, че с досегашното си поведение българското правителство и президент представят страната ни като приятел на Украйна "само на думи". Истината е, че ние сме една от държавите, които се скатават и снишават, за да не би случайно да засегнат агресора, който вече в цял свят наричат и военнопрестъпник.

Тревожно е, че в днешното драматично време за Европа и света, България има слабо и неадекватно на времето правителство, както и президент, който не се умори вече шеста година да шикалкави по отношение на войната, която през 2014 г. Русия започна срещу Украйна. Чета сега, че организации като Атлантическия съвет на България настояват за една по-категорична и отговорна българска политика. Приветствам тази им позиция. Подкрепям и казаното от бившия ни премиер Бойко Борисов за необходимостта от една по-действена и ангажирана с реална подкрепа за Украйна българска политика. Носъм наясно, че нито президентът Радев, нито управляваща четворна коалиция са в състояние да имат достойно поведение. Партиите, които формираха тази коалиция,  си правят тънки сметки как по-дълго да се задържат на власт. Всичко друго за тях е второстепенна грижа. Защото, ако поне една тези партии постъпи достойно, то правителството би трябвало вече да е останало без парламентарна подкрепа и да е паднало от власт. На думи премиерът Кирил Петков или лидерите на Демократична България Атанас Атанасов и Христо Иванов се репчат, но на практика не "предат" пред президента, а пред Нинова и Трифонов се снишават. Нямам впечатление, че това го забелязват българските журналисти, но отстрани погледнато това е повече от очевидно. Затова и България продължава да се възприема като "съпруга на Русия", както по традиция в Полша ни наричат. Коя е любовницата ли? Това е Сърбия. Няколкото български изтребители от съветско време можеха да свършат малка, но добра работа на украинците. Можеха да свалят поне няколко самолети на агресорите. Не че досега свалените са малко - повече от 100 са, но защо и нашите да не и допълнят бройката! Убеден съм, че на ген. Резников това му е ясно по-добре отколкото на мен е ясно.

Ужасно много са жертвите на войната сред гражданското население. Преди два дни руска ракета порази Драматичния театър в прекрасния някога град Мариупол, в който са се укривали над 200 жени и деца. На покрива му с огромни букви, за да се видят те от руските бойни пилоти, е било изписано: "ДЕЦА!" Със сигурност са видели този надпис пилотите, би трябвало да могат да четат, но въпреки това изстреляли ракетите. И все още изровят изпод развалините телата на загиналите. А градчето Волноваха вече не съществува. Камък върху камък не е останал. И Мариупол е сринат. Ракети и бомби падат над домове в околностите на Киев. В Одеса очакват ракетна атака откъм Черно море. Разрушени са десетки болници, училища, детски градини, жилищни сгради. Много семейства са малтретирани. Загинаха журналисти. Продължава да съществува опасност за сигурността и на атомните електроцентрали в Запорожие и Чернобил. Трагедията на украинския народ мъченик е огромна. Страданието му е неописуемо с думи. Българските телевизии, доколкото успявам да ги следя, повече показват милосърдието спрямо бежанците от Украйна. Направи ми лошо впечатление, че ние бяхме май първата държава, която започна да дели бежанците на етнически принцип. Загрижеността ни за българите в Украйна е трогателна, но снарядите и бомбите на агресорите не подбират по народност. Те просто унищожават хора, човешки същества. Това е което прави Русия в Украйна днес.

Трябва да видят на телевизионния екран смъртта, която руската армия донесе в Украйна. Избиването на мирни граждани и атакуването на граждански обекти има една цел, според генерал Олексий Резников. То цели да тероризира мирното население като всее в него тотален страх. И така да постави украинските воини на колене. Доколкото обаче познавам украинския характер, поне както е описан в художествената литература, той е непреклонен, твърд и упорит. Още през 1918 г. видният наш учен проф. Иван Шишманов, който е и пръв български посланик в Украинската народна република и отлично познава душата на украинския народ, е написал, че украинското "упрямство" е пословично и означава извънредна твърдост и упоритост в достигането на целта. А днес "целта" пред украинския народ е да защитят своето отечество. Няма за един народ по-висша цел. И затова Русия ще загуби тази война. "Украинецът - допълва проф. Шишманов - мъчно се решава, но упорито държи на своето". Изключително вярно и за днешното поведение на украинците наблюдение. През 2014 г. , когато започна руската военна агресия срещу Украйна, държавното ръководство и народът на тази страна проявиха изключителна сдържаност и мъдрост. Можеха още тогава да хвърлят своята армия срещу врага. Не го направиха и днес някои казват, че са сгрешили. Но показаха на цял свят, че истината е на тяхна страна, а не на страната на дивашките орди, които крещяха: "Крим е наш!"

Вероятно у нас малцина знаят, че централен персонаж в световноизвестната картина на Иля Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан" е казашкия атаман Иван Сирко, под чието предводителство казаците водят за 20 години 244 битки, без да загубят нито една. Негови са думите: "Робите не ги пускат в рая". Това и днес е украинска народна философия. Тя говори за непримиримостта на този героичен народ  спрямо всяко потисничество. И украинската история ни дава блестящи примери на борба за свобода и независимост. Така че, не може да има спор: руските агресори ще си строшат главите в украинското "упрямство". Генерал Олексий Резников се обърна към евродепутатите с призив да признаят руския президент Владимир Путин за военнопрестъпник. Аз отдавна съм го признал за такъв. Още през 2014 г., когато заповяда агресията срещу Крим и след това изпрати войски и в Донецка и Луганска област, както въоръжи и местни бандити, т.е. сепаратисти. Но друго си е днес същото да каже целият свят. А пътят на военнопрестъпниците е добре известен. Във всички случаи не ги очакват нито слава, нито почести.

Украинският министър на отбраната информира, че от началото на войната руската армия е дала близо 14 000 жертви. Това е повече от двете чеченски войни, които Русия води и е близо до загубите, които СССР търпи в своята афганистанска авантюра, след което и се разпадна като държава. Ликвидирани са и неколцина от "непобедимите" до вчера руски генерали. Агресорите са разрушили инфраструктура за милиарди долари. Планът на Путин предвижда да спре живота в Украйна. Целта му е да умъртви тази страна. Практически това е най-човеконенавистният военен план през ХХI век, по-жесток дори от плановете на военнопрестъпника Адолф Хитлер.

      Близо три милиона украински граждани са избягали от ужаса на войната. Това е почти половината население на България. И аз съм склонен да разбера генерал Резников, когато пред евродепутатите той говореше за руския фашизъм. Вината на политиците в Кремъл е ясна. Но не са невинни и онези "обикновени руски граждани", които повече от двадесет години гласуват за военнопрестъпника. Ако той остане жив след края на войната ще бъдат изправен пред съда в Хага, днешният Нюрнберг. Защото Русия ще загуби тази война. Тя вече я загуби.

       Генерал Резников изнесе данни, че има европейски фирми в "две големи европейски държави", които продължават да "въртят" бизнес с Русия. Това е морално падение. Парите, които печелят тези фирми са кървави пари. А фактът, че европейските държави продължават да купуват газ и петрол от Русия е доказателство за цинизма и на европейската политика. Всеки божи ден държавите от ЕС плаща на Русия близо 1 милиард евро за доставка на газ и петрол. Войната продължава, защото Русия получава тези европейски пари. На това наше европейско лицемерие и цинизъм трябва да се сложи незабавно край. Впрочем от години предупреждавам, че демократичните държави трябва да сведат до минимум отношенията си с Москва - политически, икономически, търговски. Докато съществува настоящият режим в Кремъл Русия трябва да бъде изолирана от нормалния свят. Към такъв подход призова и генерал Резников. Призова европейските страни да прекратят всякакви контакти с Кремъл. И докато той говореше аз си мислех, че докато Ислямска държава избиваше масово хора и опустошаваше чужда земя, то нямаше спор, че това е терористична държава. Нима тогава трябва да има спор що за държава е днешна Русия?

        Евродепутатът Витолд Вашчиковски, известен полски историк и дипломат, бивш министър на външните работи на Полша, посъветва украинската страна да внимава в разговорите, които води с Русия. Защото измамата е същност на режима в Кремъл. Според него украинците не трябва да отстъпват и сантиметър от своя държавен статут. 

     В дебата стана дума и затова какви трябва да бъдат условията за капитулация на Русия. Защото такава капитулация ще има. Този въпрос зададе евродепутатът Андрюс Кубилюс, бивш премиер на Литва. И поясни, че трябва да бъдат изчистени съмненията, затова че има държави, които притискат украинците да приемат някои от условията на Русия на "масата на преговорите".

Ще завърша тези си "неудобни думи" с надеждата, че краят на войната е близо. Победата над агресора ще се превърне в гаранция за мира след нея. А той, мирът, е възможен само без Путин. Днес "преговори" не е необходимо да се водят. Днес единствено може да се разговаря само за прекратяване на военните действия и изтеглянето на руските войски от Украйна. С терористи по принцип не се преговаря. Нима Западът преговаряше с лидерите на Ислямска държава? На масата на мирните преговори не могат да седят военнопрестъпници.