Мнения и анализи

Евростат показа на българските политици от последния редовен кабинет как не трябва да се лъже обществото

12.08.2022г.

Това коментира бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов във Фейсбук

Промишлено предприятие **Източник: Zonanews**

Сподели

Лъчезар Борисов, бивш министър на икономиката

През изтеклите месеци много политици се хвалеха, че са превърнали България в лидера на ЕС по промишлено развитие и производство. Тези политици изграждаха тезата си стъпвайки на ръста на индекса на промишленото производство от месец май 2022 г., използвайки годишното му изменение и сравнявайки го с останалите държави членки на ЕС. Експертите обаче знаят, че състоянието на един индекс и то в конкретен месец не дава цялостната представа за състоянието на една икономика. Управляващите услужливо пропускаха непрекъснато влошаващите макроикономически прогнози на редица финансови институции, които, сочеха:

Срив на очаквания ръст на БВП;
Срив на очаквания ръст на инвестициите в структурата на БВП;
Потребление, което е под риск заради ускоряващата се инфлация;
Отклонение от европейските и български норми, разписани в законодателството по отношение на управлението на публичните финанси;
Влошаване на състоянието на текущата сметка по платежния баланс, което сочи изтичане на капитали от страната;
Липсата на нови инвестиционни проекти.

Успоредно с тези тенденции по думите на управляващите България беше лидер по индустриално развитие, може би защото през изтеклите 7 месеца в страната се реализира индустриална революция, на база на много реформи. Всъщност индустриална революция не беше реализирана а официалната статистика сочеше:

Непрестанен спад на доверието на потребителите;
Ускоряваща се инфлация при цените на производител, която води до загуба на ценова конкурентоспособност за българския бизнес;
Много по-висока инфлация при цените на производител на вътрешния пазар, отколкото на международния пазар, което доказва вътрешните ни проблеми;
Най-високата годишна инфлация след икономическия колапс на България от 1996-1997 г.;
Два пъти по-висока инфлация от европейската и обедняващо население, чиято покупателна способност се срива.

На фона на всички тези тенденции, днес Евростат с публикуваните данни за месец юни обори и тезата на финансово-икономическите министри от последния редовен кабинет, че България е на първо място в ЕС по ръст на индекса на промишленото производство. По този индекс България е вече на трето място след Ирландия и Дания.

Какво всъщност ни казаха данните на Евростат и на НСИ:

• Мащабни изводи и послания към обществото за състоянието на икономиката не се правят на база на състоянието само на един индекс и то в точно определен месец.

• Факт е, че индексът има добро представяне, но то не се дължи на реформи и реализирана индустриална революция в страната през последните седем месеца. Индексът на индустриалното производство в България през юни спада с 0.9 пункта спрямо предходния месец.

• По-задълбоченият анализ сочи, че индексът има добро представяне поради това, че през последните години страната е поддържала един добър енергиен сектор и не е затрила военнопромишления си комплекс.

Доброто представяне на индекса се дължи на:

Значим ръст на при добива на въглища, които са български национален ресурс, който в момента много повече се използва за производство на електроенергия. Годишният ръст при добива на въглища през месец юни е 43.1%, а в първите месеци на годината дори е бил над 100%.
Много сериозен ръст, който е реализиран и при производството на разпределението на електроенергия, където за цялата група D от класификатора през юни е реализиран ръст от 39.2% на годишна база;
В преработващата промишленост по-сериозни ръстове има при производството некласифицирано другаде, при напитките и лекарствата;
Ръст се реализира и производството на продукция от военнопромишления ни комплекс.

Изводът на база на данните на Евростат е, че България не е лидер по индустриално производство в ЕС и в страната не е протекла индустриална революция през последните седем месеца. На по-високи обороти се работи при производството на електроенергия и военна продукция, при добива на въглища и в някои по-малки сектори от преработващата промишленост. Предстоят тежки месеци през зимата, с оглед на високите цени на природния газ, дървата за огрев и цените на храните. Природният газ все още не осигурен, а Булгаргаз беше оставен в ликвидна криза. Бизнесът е в невъзможност да прогнозира разходите, а населението губи доходи в реално изражение. Първите сигнали за глобална рецесия вече идват от САЩ, а фискът ще трябва да емитира дългове на по-високи цени.

България има нужда от обединение, основаващо се на демократични ценности и развитие, а не на празни хвалби!