"Форин Полиси": Обединена Европа, сама в новата геополитическа реалност

Мортен Сьондергор Ларсен – независим журналист, базиран в Сеул, "Форин Полиси"

Датският външен министър поздрави с юмрук своя посланик, след което се втурна към външната министърка на Гренландия и ѝ запали цигарата. Малко преди това двамата бяха провели среща с вицепрезидента на Съединените американски щати Джей Ди Ванс и с държавния секретар Марко Рубио. По време на разговора на 14 януари беше обсъдено желанието на президента Доналд Тръмп Съединените щати да "притежават" Гренландия, категоричната съпротива на гренландците срещу подобна идея и възможните пътища напред с оглед на този очевиден застой.

Докато димът се разсейваше между високопоставените дипломати до служебния автомобил пред посолството, от другата страна на Атлантическия океан се оформяше ново разбиране. Каквото и да последва, Дания и отношенията ѝ със Съединените щати вече са необратимо променени. "Сложихме всичките си яйца в кошницата на Съединените щати. Ние сме изключително атлантически ориентирани. Подкрепяхме Вашингтон много повече от редица други държави и поставихме тези отношения като абсолютен приоритет, но те никога повече няма да бъдат същите", обясни Микел Рунге Олесен, старши научен сътрудник в Датския институт за международни изследвания.

"Най-проатлантическите политици днес са най-разочаровани и скептични – например министър-председателят Мете Фредериксен и бившият генерален секретар на Организацията на Северноатлантическия договор Андерс Фог Расмусен", допълни Олесен. "От датска гледна точка представата за Съединените щати като основа на нашата стратегия за сигурност вече е отминала. Сега търсим европейска алтернатива. Това беше скъп урок – доверихме се на американците и не биваше да го правим".

Срещата на 14 януари не успя да успокои общественото мнение в Дания. Доналд Тръмп не укроти ентусиазма си по отношение на идеята да "притежава" Гренландия – или дори да я "завладее", както се изрази датският външен министър Ларс Льоке Расмусен след разговорите. По думите му разногласията остават дълбоки, макар трите страни да са се съгласили да създадат работна група на високо равнище. Веднага след срещата Европейският парламент излезе с твърдо изявление в подкрепа на Дания и Гренландия. В Европа обаче вече се наблюдава нова динамика – не става дума само за декларации, а за реални ангажименти, включително военно присъствие на място.

Франция, Германия, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Швеция, Финландия и Естония откликнаха на европейско военно учение в Гренландия и изпращат свои военнослужещи там. Освен откриването на постоянно френско консулство в Нуук в началото на февруари, президентът Еманюел Макрон заяви, че допълнителни военни сили вече са насочени към Арктика. "Първоначален екип от френски военнослужещи вече е на място и в идните дни ще бъде подсилен със сухопътни, въздушни и морски средства", каза Макрон в обръщение към въоръжените сили на Франция на 15 януари.

Дори и да става дума за ограничен брой офицери, посланието е ясно. "Представете си, че американски хеликоптер каца в Гренландия – какво виждат екипажите, когато слязат? Никого? Шейна с кучета? Или редица европейски войници? Разликата е огромна. Като вдига залога, Дания прави много по-трудно отклоняването от дипломатическия път", отбеляза Кристине Нисен, главен анализатор в мозъчния тръст Think Tank Europa.

Според Нисен това е част от далеч по-дълбока промяна в европейското мислене. "Светът до вчера беше изключително удобен за Европа. Изградихме всичко около него – цялото ни общество стъпва върху свободен свят и международна търговия. Внасяхме сигурност, енергия и евтини стоки от Китай, без да се налага сами да поддържаме модела. Това е сбогуване с тази реалност. Нужно е време, за да се реагира, и затова се появи тази парализа".

Вероятният резултат е по-дълбоко европейско единство. След Русия, Съединените щати се превръщат във втора голяма сила, която е възприемана като заплаха за европейска територия. Това сближава както антикремълските, така и критично настроените към Вашингтон обществени настроения в Европа около идеята за по-силен континент. "В момента всички се сближават в рамките на Европейския съюз", коментира Марлене Винд, професор и директор на Центъра за европейска политика към Университета в Копенхаген. "Обединена Европа не е това, което Доналд Тръмп иска – той предпочита разделен континент. В този смисъл това е автогол".

"Научихме, че не бива отново да изпадаме в зависимост от Съединените щати, защото какво ще стане, ако се появи нов Доналд Тръмп?", добави Винд. "Няма да обвързваме информационната си инфраструктура, въоръжението и сигурността си с личност, която толкова ясно демонстрира враждебност към Европейския съюз и Европа".

Призивите за стратегическа автономия вече идват от всички посоки. Преди седмица германският бригаден генерал Франк Пипер реагира на американската операция във Венецуела с публикация, в която заяви, че Германия и Европа вече не могат надеждно да основават съществуването си върху Съединените щати и техния ядрен чадър, стигайки до извода, че Германия се нуждае от собствени ядрени оръжия.

Разбира се, Европа не може да прекрати зависимостта си от Съединените щати за една нощ. Пилотите са обучени да летят на самолети на компанията Локхийд Мартин. Фирмата Палантир доставя технологии за наблюдение. Съвместните учения в рамките на НАТО изискват съвместими системи, което означава американски технологии. С други думи, Европа вече е дълбоко вплетена във военно-индустриалния комплекс на Съединените щати и излизането от него изисква много повече от смяна на смартфоните.

Това обаче не означава, че континентът няма да опита. "Тази есен Дания направи най-голямата военна инвестиция в историята си – 58 милиарда крони за нова наземна система за противовъздушна отбрана", посочи Нисен. "Избрано беше европейско решение. От 2004 г. насам страната нямаше такава система, така че не съществуваше обвързаност, както при изтребителите от модела F35. Когато купуваме нещо ново, което не е американско, това е и декларация за бъдещето – че залагаме на европейски решения".

Преходът няма да бъде лесен, но европейските лидери вече го смятат за необходим. "Това е път на противоположности – от едната страна стои дълбоката структурна зависимост и огромната трудност да бъде прекъсната, но от другата няма алтернатива, защото тя не е устойчива в дългосрочен план", подчерта Нисен.

Постепенното дистанциране от американската отбранителна индустрия ще нанесе удар и на Съединените щати. Европейските държави увеличиха значително военните си разходи през последните години, стимулирани от руската инвазия в Украйна и от постоянните заплахи на Доналд Тръмп към съюзници, които не изпълняват изискванията за разходи за отбрана. По-голямата част от тези средства досега отиваха към американски оръжейни компании. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира за първи път от две десетилетия насам най-големият дял от износа на американско оръжие през периода 2020–2024 година е бил насочен към Европа. "Това означава, че ако Европа спре вноса, ще има сериозен натиск от страна на оръжейното лоби", заяви Нисен.

Докато Европа се подготвя за дългосрочна промяна в отношенията си с Вашингтон, лидерите ѝ все още се опитват да смекчат напрежението. Доналд Тръмп изтъкваше различни и често противоречиви аргументи защо иска Гренландия. На срещата с Марко Рубио Ларс Льоке Расмусен се опита да адресира последния – предполагаемия страх на Тръмп, че Русия или Китай могат да поемат контрол над острова. На последвалата пресконференция той заяви, че е подчертал инвестициите на Дания в арктическата отбрана, възможността Съединените щати да инвестират и да разполагат сили в Гренландия, както и факта, че американското военно присъствие там реално е намаляло през годините. Той е отбелязал и че от десетилетие насам около Гренландия не е забелязан китайски военен кораб.

В разговор с датски журналисти след пресконференцията Расмусен добави още един аргумент – по думите му Доналд Тръмп преди е искал да притежава Панамския канал, но впоследствие е изоставил тази идея. Ако Европа успее достатъчно дълго да го държи ангажиран, предположи той, може би и Гренландия ще бъде забравена. Промяната в Европа е реална – европейски войници вече пътуват към Гренландия. В същото време изглежда, че европейските лидери все още не са се отказали напълно и от стратегията на изчакване и надежда. 

Превод: БГНЕС