Ген. Съби Събев: Новата Стратегическа концепция на НАТО и изводите за България

Ген.-майор Съби Събев
Фейсбук

На срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид (29-30 юни), беше утвърдена нова стратегическа концепция на Алианса, която замени досегашната от 2010 г. Българските медии отразиха това събитие, без да се задълбочават на произтичащите изводи и последствия за страната ни от новата стратегия на НАТО. Всеки български гражданин, ако прояви интерес и когато българския превод бъде публикуван, може да прочете и анализира този нов стратегически документ на Алианса. По-важното е, обаче, да разбере какво произтича от него за страната ни, като съюзна държава от НАТО. Още повече, че определени институции у нас са участвали в обсъждането и приемането на концепцията.

Стратегическата концепция е основният стратегически ръководен документ на НАТО, който определя развитието на организацията в дългосрочна перспектива, обикновено в рамките на следващите 10 години. От него произтича развитието на всички политики на Алианса, и особено съюзната отбранителна политика, плановете и способностите за възпиране и отбрана на НАТО в конкретната и бъдеща среда за сигурност, в и около зоната за отговорност на организацията. Това пряко засяга политиките за сигурност и отбрана на всички съюзни държави, включително и България.

Целта на това кратко експозе не е да анализира всички страни на новата стратегическа концепция на Алианса, а да акцентира на нейните основни положения и произтичащите за страната ни изводи и ангажименти.

Новата среда за сигурност
Анализът на средата за сигурност е определящ за цялото съдържание на концепцията. Стратегическата концепция още в началото си констатира, че евроатлантическата зона не е в мир. Новата среда за сигурност се определя от агресивната външна политика на Русия и преди всичко от агресивната й война срещу Украйна, която започна от 2014 г., но ескалира в широкомащабна война от 24 февруари 2022 г., довела до окупацията на 20 % от украинската територия, десетки хиляди жертви, разрушаване на националната инфраструктура и сриване на редица градове и селища на страната. Това принуди политическото ръководство на Алианса, за пръв път след Студената война, да определи Русия в новата си стратегическа концепция като основна и непосредствена заплаха за сигурността на съюзните държави, и за мира и стабилността в евроатлантическата зона.

Този основополагащ извод налага НАТО да предприеме превантивни мерки за отговор на тази основна заплаха. Изхождайки от съюзната оценка на силно влошената среда за сигурност, всяка съюзна държава следва да направи аналогична оценка в своите стратегически документи за националната си сигурност и отбрана. За България това означава, че страната ни следва да актуализира националната си стратегия за сигурност, както и националната си отбранителна стратегия.

В същите Руската федерация следва да бъде посочена като основна заплаха за страната ни, още повече че ние сме държава от източния фланг на НАТО и се намираме в Черноморския регион. А в последните години руските враждебни действия срещу страната ни се повтарят и нарастват. И България даде ясен знак, с експулсирането на 70 руски дипломати, че няма да толерира руски враждебни действия срещу националната си сигурност.

Същевременно в концепцията се подчертава, че Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Руската федерация. НАТО е бил и си остава отбранителен съюз. Но предвид враждебните политики и действия на Руската федерация, съюзът не може повече да я приема за партньор. Независимо от това, съюзните държави търсят стабилност и предвидимост в евроатлантическата зона и между НАТО и Руската федерация. 

Като най-пряка и непосредствена асиметрична заплаха за гражданите на съюзните държави и за международния мир, новата концепция определя тероризмът във всичките му форми и прояви. Тази непосредствена заплаха изисква всички съюзни държави да повишат усилията си в борбата срещу тероризма, неговите мрежи, носители и инструменти.

Други рискове и заплахи адресирани в концепцията, които пряко влияят на нашата сигурност са: конфликтите, крехкостта и нестабилността в редица страни от Африка и Близкия изток; съперничеството, престъпленията и атаките в киберпространството; нововъзникващите върхови технологии; ерозирането на контрола на въоръженията, разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово поразяване, които подкопават стратегическата стабилност в света; и промените в климата.

За пръв път в стратегическа концепция на НАТО намира място Китайската народна република (КНР), която със заявените си амбиции и политики на принуда е предизвикателство за интересите, сигурността и ценностите на държавите от Алианса. КНР използва широк набор от политически, икономически и военни инструменти за повишаване на своето глобално влияние и проектиране на мощ, докато остава непрозрачна относно своята стратегия, намерения и нарастваща военна сила.

Своите зловредни хибридни и кибероперации, своята конфронтационна реторика и дезинформация КНР насочва към съюзни държави и нанася вреди на съюзната сигурност. КНР се стреми да контролира ключови технологични и индустриални сектори, критична инфраструктура, стратегически материали и вериги на доставки. Тя използва своята икономическа мощ за налагане н стратегически зависимости и засилване на своето влияние.

НАТО възприема КНР като стратегическо предизвикателство и съюзът е отворен за конструктивно ангажиране с нея, включително с изграждане на реципрочна прозрачност за отстояване на интересите в сигурността на Алианса. Това изисква съюзните държави от НАТО, в т.ч. и България, да подхождат отговорно за оценка и отговор на стратегическите предизвикателства от КНР към евроатлантическата сигурност и да гарантират трайната способност на НАТО за отбраната и сигурността на съюзните държави.

Наложително е да повишим споделената си ситуационна осведоменост, нашата устойчивост, готовност и защита срещу принудителните тактики и усилия на КНР за постигане на разделения в Алианса. Особено внимание следва отделяме на засилващото се стратегическо партньорство между КНР и Руската федерация, и техните опити да подкопаят международния ред базиран на правото, които са против съюзните ценности и интереси.

Основни задачи на НАТО в новата стратегическа концепция

1. Възпиране и отбрана – това е най-важната задача на НАТО в новата среда за сигурност, както и на всяка съюзна държава. За нейното изпълнение НАТО ще прилага 360 градусов подход за заплахи от всички посоки.
Силите и средствата на НАТО за възпиране и отбрана са базирани на подходяща смесица от ядрени и конвенционални способности, способности за ПВО и ПРО, а също космически и киберспособности.
НАТО значително ще усили своите способности за възпиране и отбрана, за да не позволи на който и да е потенциален противник всякакви възможности за агресия.

Това ще изисква съюзните държави, индивидуално и колективно, да предоставят всички необходими сили, способности, планове, ресурси, средства и инфраструктура, необходими за възпиране и отбрана, включително за високо интензивни съвместни и многонационални операции във всички области на бойното пространство срещу ядрено въоръжени противник. НАТО ще осигури изграждането на  силна, устойчива и интегрирана командна структура, ще повиши стиковането и хармонизирането на националните и съюзни отбранителни планове и ще модернизира структурата на силите на Алианса.

Предвидено е новата структура на съюзните сили да бъде съставена от три ешелона. Първият ешелон, в състав над 100 000 военни, ще бъдат силите с най-висока степен на готовност за развръщане  - до 10 дни, а авангардните им части до 2-5 дни. Тези сили могат да се развръщат и превантивно на територията на съюзни държави, при конфликти в близост до границите им, както е с развърнатите в момента съюзни ББГ. Вторият ешелон, в състав около 200 000 души, ще бъдат в готовност за развръщане в рамките от 10 до 30 дни. Третият ешелон, в състав не по-малко от 500 000 души, ще има готовност за развръщане в рамките на 30-180 дни.

В рамките на година, този модел на силите на НАТО най-вероятно ще замени настоящите сили за развръщане на Алианса. Тази нова войскова структура на НАТО изисква структурата на въоръжените сили на съюзните държави да бъдат хармонизирани с нея и всяка една от тях да определи какъв принос може да предостави към всеки ешелон на съюзните сили. За България това може да наложи активиране на трета механизирана бригада, както и увеличаване състава на ВВС.

Високата готовност на силите от първи и част от втори ешелон ще бъде осигурена с предно позициониране на въоръжение, боеприпаси, горива и оборудване на територията на редица държави и особено в източноевропейските страни-членки. Тази нова структура на силите и значително по-високата им степен на готовност ще наложи преработка на националните отбранителни панове на съюзните държави, с приоритет на източните страни-членки, в които се очаква предварително да бъдат определени съюзните сили, които трябва да бъдат развърнати на техните територии, както и последователността и времето за тяхното развръщане.

Изпълнението на тази задача на национално ниво ще изисква всяка съюзна държава, особено източните страни-членки, да преориентират своите отбранителни политики и да повишат отбранителните си разходи на не по-малко от 2% от БВП, като при необходимост да повишат и численият състав на въоръжените си сили. За изостанали съюзни държави в превъоръжаването и модернизацията на армиите си, като България, отбранителните разходи в средносрочен план следва да нараснат дори не по-малко 2,5% от БВП. В тази връзка, страната ни трябва да ускори превъоръжаването на армията си, на основата на дългосрочен план с хоризонт 10-15 години. Това трябва да бъде издигнато в ранг на национален приоритет и да получи солидна политическа подкрепа.

НАТО ще ускори своята дигитална трансформация, ще адаптира  командната си структура и ще засили своята киберотбрана, ще защити своите мрежи и инфраструктура. За целта ще насърчава иновациите и ще повиши инвестициите в нововъзникващи и върхови технологии, за да съхрани съюзната оперативна съвместимост и военно предимство. От ключова важност за НАТО е да поддържа надеждно използване и достъп до космическото и киберпространството, за да засили своята способност да оперира ефективно в тях, с цел предотвратяване, откриване и противодействие на целия спектър от заплахи.

България
Новата концепция на НАТО отделя важно значение на поддържането на национална и съюзна устойчивост срещу военни и невоенни заплахи и предизвикателства към сигурността, като за целта са необходими нарастващи усилия за разкриване и намаляване на стратегически уязвимости и зависимости. Това с особена сила се отнася за страната ни, в която енергийната зависимост от Русия е дългогодишен проблем.

Концепцията изисква съюзните държави да инвестират в свои възможности да се подготвят да възпират и противодействат на принудително използване срещу тях на политически, икономически, енергийни, информационни и други хибридни тактики от държавни и недържавни фактори. И тук страната ни продължава да е силно уязвима и още не е приела стратегия за противодействие на хибридни заплахи, не се учи и от опита на други съюзни държави.

Новата концепция предвижда НАТО да остане ядрен съюз, докато света не се избави от ядреното оръжие. Фундаменталната цел на неговите ядрени способности е да съхрани мира, да предотврати принуда срещу съюзните държави и да възпира агресия. Ядреното сдържане е в основата на ядрената политика на Алианса. 
Важна за съюзната сигурност е стратегическата стабилност, постигана чрез ефективно възпиране и отбрана, контрол на въоръженията и разоръжаване, както и със значим и реципрочен диалог между държавите. Нарастваща роля за стратегическата стабилност има договорът за неразпространение на ядреното оръжие и НАТО остава силно ангажиран към неговото пълно прилагане.

2. Предотвратяване и управление на кризи
Съюзните държави от НАТО имат споделен интерес за принос към стабилността и управлението на кризи. През последните 30 години НАТО изгради способности и натрупа опит в управлението на кризи. Новата стратегическа концепция предвижда съюзните държави да осигурят ресурси, способности, подготовка и мерки за командване и управление, с цел развръщане и поддържане управлението на кризисни военни и граждански операции, както и стабилизиращи и контратерористични операции. В тази връзка страните-партньори на Алианса имат важен принос към ръководени от НАТО операции по управление на кризи.

Новата концепция предвижда съюзните държави да повишат усилията си за предвиждане и предотвратяване на кризи и конфликти, което допринася за стабилността и сигурността на Алианса. Стратегическата концепция потвърждава политиката на отворени врати на НАТО, в съответствие с член 10 на Северноатлантическия договор, като израз на фундаменталните ценности и стратегическият интерес на Алианса за евроатлантическия мир и стабилност. Като потвърждение на тази политика, на срещата в Мадрид НАТО отправи покана за членство на заявилите своето желание за присъединяване Финландия и Швеция. Техните присъединителни протоколи бяха подписани на 5 юли от всички съюзни държави и стартира процесът на тяхната ратификация от националните парламенти на страните-членки.

Новата концепция отделя важно място на партньорството на НАТО с други страни. Политическият диалог и практическото сътрудничество с партньори допринася за стабилността извън границите на Алианса, повишава сигурността на съюзните държави и подпомага изпълнението на основните задачи на НАТО. Концепцията определя първостепенното значение на стратегическото партньорството на Алианса с ЕС, тъй като страните от двата съюза споделят едни и същи ценности.

От стратегическа важност за НАТО са Западните Балкани и Черноморския регион и Алиансът ще продължи да поддържа евроатлантическите аспирации на заинтересованите страни от тези региони. Важност за НАТО придобива и Индо-Тихоокенския регион, предвид развитията в него, които могат пряко да окажат влияние на евроатлантическата сигурност. За целта, Алиансът ще засили диалога и сътрудничеството с нови и съществуващите партньори от този регион.

Новата концепция подчертава необходимостта от заздравяване на трансатлантическата връзка между европейските и северноамериканските съюзници, чрез  засилване на консултациите, когато сигурността и стабилността на даден съюзник е заплашена или когато съюзните фундаментални ценности и принципи са изложени на риск.

Концепцията задължава съюзните държави да споделят справедливо  отговорностите и рисковете за тяхната сигурност и отбраната, като осигуряват всички необходими ресурси, инфраструктура, способности и сили, за цялостно изпълнение основните задачи на НАТО и взетите решения. Те трябва да гарантират, че ще изпълнят поетите ангажименти за инвестиции в отбраната, за осигуряване на целия обхват от необходими способности. Това с особена сила се отнася за България, която трябва да инвестира повече ресурси за изграждане на собствени необходими способности и за адекватен принос към колективната отбрана.

В заключение е наложително да бъде подчертано, че новата стратегическа концепция на НАТО е ръководен стратегически документ за България и са необходими пропорционални национални усилия и ресурси за неговото изпълнение. Чрез процеса на отбранителното планиране в НАТО, страната ни трябва да поеме ангажименти за изграждане в срок на адекватни сили и способности, изисквани от новата концепция. Поради значителното ни изоставане в превъоръжаването и модернизацията на въоръжените сили, това трябва да бъде издигнато в ранг на национален приоритет.

Ген. майор от резерва, д-р Съби Събев, бивш военен представител на България във Военния комитет на НАТО, 2002-2004 г.