Ген. Съби Събев: Русия подцени единството и волята на украинския народ да се отбранява твърдо

Ген. Съби Събев, първи национален военен представител на България в главната квартира на НАТО 
Фейсбук

Три месеца руска инвазия в Украйна – резултати и очаквания 

Много исторически примери са доказали, че страни с по-малък военен потенциал успешно са отразявали агресии на значително по-големи страни с мощни армии. Последният пример е Украйна.
Руската федерация, като втора в света военна сила и ядрена свръхсила, не успя да подчини Украйна и нейния народ в продължение на три месеца, при намерение да го постигне за една-две седмици. Защото недопустимо подцени единството и волята на украинския народ да се отбранява твърдо. Това беше голямата изненада и студеният душ за руския президент и руската армия. Загубиха битките за Киев, Чернигов, Суми и Харков, понесоха тежки загуби в жива сила и въоръжение и бяха принудени да се изтеглят и закрият северния и североизточния фронт. Заради погрешните разузнавателни оценки и неуспех в първата фаза на инвазията бяха сменени и подведени под отговорност няколко руски генерали, други загинаха на фронтовата линия.
Русия от втората половина на април съсредоточи оределите си сили в Донбас и на Южния фронт. Принудиха се на много участъци да преминат в отбрана, за да продължат настъплението си в Луганска и Донецка области. Но и тук срещнаха ожесточена съпротива и плановете им се провалят, макар да овладяват отделни населени пунктове. Месец след обявената офанзива в Донбас не успяха да осъществят планираното голямо обкръжаване на украинските войски в дъгата източно от линията Изюм – Донецк. Засега не успява и тактическото обкръжение на украинските сили  в района на Северодонецк и Лисичанск, в Луганска област. В последните дни усилват натиска си за обкръжаването на Северодонецк, който може да се превърни във втори Мариупол, ако успеят да го изолират. Битката за Донбас се ожесточава, както и съпротивата на украинските войски, жертвите и от две страни няма да са малко. Още украински градове ще се превърнат в руини, тъй като безсилието на агресора избива в безогледни артилерийски баражи по цивилната инфраструктура.
Единствен утешителен руски успех е предаването на защитниците на Азовстал и поставянето под пълен руски контрол на Мариупол, единственият голям украински град овладян след около 85 дни яростна съпротива. Но тази пирова победа бе постигната със значителни руски жертви, като руският земен коридор от Донбас до Крим временно е осигурен. Освободените от Мариупол руски войски са насочени основно към Донбас и може да се очаква по-решително настъпление за обкръжаване на украинските войски на този участък от фронта. Това ще бъде много трудно да се осъществи, но Русия провежда скрита мобилизация, за да осигури нови усиления на войските си. Руското общество вече оказва съпротива срещу тази мобилизация с нарастващи саботажни действия.
Украинското контранастъпление в района на Харков се разви успешно и руските войски бяха отхвърлени на изток и югоизток, в някои места и до руската граница. Украинските войски напреднаха и към Изюм, като временно сринаха руското настъпление от този пункт в южно и югоизточно направления. Същевременно украинските войски извършват отделни контролирани оттегляния от отделни пунктове в Луганска и Донецка области, за избягване на излишни жертви и обкръжения, но осъществяват и контраатаки.
Понастоящем не може със сигурност да се предвиди кога ще завърши битката за Донбас, но следващите седмици ще са решаващи и ще водят до нейната кулминация и превръщайки я в генерално сражение за Донбас. Русия ще хвърля в битката все повече сили, но и украинската отбрана ще се ожесточава. Украйна вече е ангажирала, по думите на президента Зеленски, 700 000 души за отбраната на страната си, но не всички са развърнати на източния и южния фронт. Постъпващите западни доставки на по-тежко въоръжение най-вероятно ще лишат руските войски от артилерийско превъзходство, което имат в момента. Предоставянето на западни РСЗО с голям обсег ще позволи на украинската страна да нанася и удари в тила на руските сили и по военни обекти в приграничната зона на Русия.  В следващите 2-3 месеца може да се очаква нови украинските части с новото въоръжение да усилят двата фронта и да преминат в по-решително контранастъпление в Житомирска, Херсонска, Харковска области и на Изюмското направление, както и да подсилят отбраната в Донбас, за да изтощят руските войски, нанасяйки им по-големи загуби. В Херсонска област се разраства партизанско движение. 
Възможни ли са скоро преговори за спиране на войната? От над месец същите са прекъснати, поради неприемливите  руски условия, които втвърдяват украинската позиция. Най-вероятни са два сценария.
1. Ако Русия успее да овладее Луганска и Донецка област в административните им граници и консолидира завзетите територии в Херсонска, Запорожка и Харковска области, тя ще е склонна да седне отново на масата на преговорите, тъй като загубите й ще са още по-големи - по някои прогнози, могат да достигнат и до 50 000 убити. Но най-вероятно украинската страна няма да приеме преговори по руските условия за отказ на Украйна от определени територии.
2. Ако украинските въоръжени сили успеят, след продължителни военни действия да изтласкат руските войски до положението към 24 февруари, Украйна най-вероятно ще седне на масата на преговорите  и с подкрепата на западните страни, може да успее да постигне приемливо за нея решение. Този вариант става по-възможен при изолиране на настоящия руски президент от заинтересовани вътрешни руски сили. 
Защо Русия не постигна целите си за три месеца агресивна война срещу Украйна? Началният анализ показва редица слаби страни на руската стратегия, планиране и операции и силните страни на украинската отбрана, израз на които е настоящото състояние на конфликта.
На стратегическо ниво, основните грешки на Русия са:
- Неадекватна разузнавателна оценка за Украйна  и планиране на Кримски сценарий за инвазията;
- Погрешно определяне на центъра на тежестта на украинската отбрана – това не бе украинското ръководство, а националната воля за отбрана;
- Подценяване на  украинската решителност за съпротива и националното единство;
- Погрешна оценка на готовността и подготовката на УВС и избор на неподходящ сезон за инвазия;
- Надценяване на руските и подценяване на украинските военни способности;
- Подценяване на международната поддръжка и военна помощ за Украйна, като страна-жертва на агресия.
На оперативно ниво, слабостите на Русия се заключават в: 
- Провал в подготовката на руската армия за инвазията, с ясно определяне на мисията и задачите на войските и психологическата подготовка на личния състав за бойните операции;
- Разтегляне силите за инвазия на 3 000 км фронт (съкратени на 1 800 км през втората половина на април);
- Едновременно настъпление на пет направления с недостатъчно сили и при липса на нужното превъзходство;
- Липса на единно командване на ТВД през първата фаза на операциите (отстранена през втората половина на април);
- Неадекватна система за командване и управление – изключване на бригадни и дивизионни командни звена;
- Липса на оперативна внезапност/изненада;
- Липса на опит в руските командващи за воденето на широко мащабни конвенционални общовойскови операции;
- Провал в завоюването на въздушно превъзходство;
- Провал в осигуряването на защитени комуникации и навигация и в радиоелектронната война;
- Лошо планирана логистика на операциите;
- Нисък боен дух на руските войски.
Силни страни на отбранителната стратегията на Украйна:
- Пълна мобилизация на страната и въоръжените сили; 
- Максимално забавяне на руското настъпление с нанасяне на нарастващи загуби на агресора;
- Отбрана на основни населени места, а не на цялата територия;
- Гъвкава отбрана извън населени пунктове;
- Център на тежестта – националната решимост за защита и отбрана;
- Спечелване на масова международна подкрепа и военна помощ;
- Удари по уязвими места на противника. 
Силни страни на украинските отбранителни операции:
- Нецентрализирано командване и управление и инициатива на командирите по бойните полета;
- Приоритетност на целите за унищожаване;
- Спечелване на информационната война;
- Ефективно използване на засади;
- Висок боен дух и твърда решимост за отбрана;
- Често атакуване на руските снабдителни линии, командни пунктове и свързочни възли, както и средства за радиоелектронна война;
- Грамотно използване на предоставената военна помощ, вкл. разузнавателна помощ;
- Умело прилагане на дигиталните технологии.
В заключение, има достатъчно основания за увереност, че ако Украйна продължи да прилага успешната си стратегия и провежда операциите си с по-голямо масиране на силите си и иновативно използване на въоръженията, предоставени от демократичните държави, ще съумее да нанесе неприемливи загуби на руските войски и да ги принуди да се изтеглят от територията на страната, дори с цената на по-продължителни военни действия. Това ще бъде победа не само за Украйна, а и за демократична Европа, в която в 21-ви век не трябва да има място за агресия и сфери на влияние.