Елдар Рязанов (1927 - 2015) е иконичен съветски и руски режисьор, широко известен и обичан и у нас. Филмите му "Ирония на съдбата или честита баня" (1976), "Гара за двама" (1982), "Жесток романс" (1984) и до днес не губят култовия си статус, не само в т.нар. Руски свят.
Приживе режисьорът имаше открито остро критично отношение към политиката на Путин, когото нарича "най-голямата грешка на Елцин".
Март 2014 Рязанов подписва открито писмо на кинематографисти, осъждащи "руската военна интервенция в Украйна" и "безпрецендентната антиукраинска кампания, разгърната на държавните тв канали".
Текстът надолу е компилация от интервюта на Рязанов, давани за различни медии по различно време. Превод: Иво Балев, "Сега"
***
Елдар Рязанов: Нацията ни постепенно се превръща в нация от хора, с които никой не иска да се здрависа. Това е страшна перспектива, страшна! Това е уродлива страна. Разберете, тя е някак си гърбава и освен това яде децата си. Тук вече говоря за правителството, което обяви война и гонения на собствения си народ. Разбирате ли, правителството и държавата стигат до всички низости, които съществуват на света, и дори такива, каквито не сме и сънували - само и само, за да не се избере прогресивен човек. За да не припари изобщо до властта някой чужд - някой, извън тяхната клика.
За какво изобщо говорим! Народът изобщо не влиза в сметката. Народът е нещастен, той е, така да се каже, невинен. Всичко идва от тия гнусни управници, които просто осакатиха съзнанието на огромна маса народ. Огромно количество хора бяха превърнати в - има такъв израз у нас - недостойни за ръкостискане, такива, на които никой не иска да стисне ръката. Колко такива хора има в нашето правителство! Колко такива хора има изобщо у нас, в живота ни - недостойни за ръкостискане! Запомнете този израз, той е много солиден. И за съжаление този израз има огромно значение в нашия живот. Разбирате ли, огромно значение - защото нашата нация постепенно се превръща в нация от хора, недостойни за ръкостискане. Това е страшна перспектива, страшна!
За Путин, като най-голямата грешка на новото време:
Ние тогава бяхме много увлечени (от новия живот след промените, бел.ред.) и разбира се днес всички преживяваме ужасно разочарование от всички тия неща. Но аз мога да кажа за себе си - одобрявам много постъпки на Елцин, но едно нещо не мога да му простя: това, че си определи такъв приемник. Приемник, който издигна отново това, което беше избутано настрани от Историята - този слой, тези алчни, зловещи, потайни хора, които бяха у нас най-страшните и зли сили, оставили след себе си толкова екзекутирани, окървавени и т.н., и т.н. Ето какво не мога да простя на Елцин, за съжаление.
Ненавиждам тази система! Разбирате ли? Система от забрани, това е... Ние трябва да живеем в свободна страна. А в каква страна живеем днес? Какво - съветската власт умря ли? Умряла, ама друг път, тя процъфтява, начело с днешното правителство.
За вечното "светло бъдеще", което все не настъпва и никога няма да настъпи:
Един мой приятел много отдавна, още през 1960 г. каза: Страната е голяма и ще има да гние дълго. Той даже не подозираше колко точна бе тази диагноза: че това ще бъде наистина много дълго.
Когато във Франция искаха да повишат и в крайна сметка повишиха пенсионната възраст с две години, цялата страна излезе на улиците, на барикадите и т.н. У нас няма такава опасност, защото индиферентността и безучастието на народа, всякакви там гражданска и социална справедливост или несправедливост - имам чувството, че на всеки за всичко му е абсолютно все едно, дълбоко безразлично. Не ми се вярва изобщо, че нещо може да се обърне в добра посока.
Накрая - стих, който казва всичко:
Исках да съм във страна
дето се гордея,
ала се родих в говна
и във тях живея.
И не ни помогна бог,
цар или република.
Всеки пие до амок,
до последна рубличка.
Гледа тука всеки мъж
да ти стори мръсно.
В доносите пише: дръж!
И краде до късно.
Страшен мрак от век на век,
че и таз година -
не живее кат човек
милата родина.
.JPG?s=174621)
.JPG?s=263551)
