ГЕРБ дърпа на ПП/ДБ с почти 2% - 27,4% срещу 25,7%. 5 партии влизат в НС

ГЕРБ има близо 2% преднина пред ПП-ДБ на старта на предизборната кампания. Това сочи проучване на социологическа агенция "Сова Харис" по поръчка на агенция ПИК. Едва 11% от анкетираните смятат, че коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ може да преведе страната през кризата.

Данните от проведеното социологическо изследване показват, че твърдо решилите да гласуват на 2 април са с 2-3% повече, което е около 100-150 хиляди избиратели. Това показва, че ако не се намесят други фактори, на следващите извънредни избори до урните ще отидат около 2,7 милиона гласоподаватели.

Резултатите от изследването показват, че засега обединението ПП-ДБ се доближава до подкрепата, равна на аритметичния сбор, получен от двете формации на предишните избори, но не предизвиква ефект на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове).

Бившите управляващи и победители на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с подкрепа от 27,4%. Очертава се третата позиция отново да е на ДПС – 11,7%. "Възраждане" също стоят близо до резултата си от миналите избори с 10,6%, изпреварвайки Българската социалистическа партия.

Декларираната подкрепа за БСП е 9,7%, но трябва да имаме предвид, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появата на конкурент в този сектор може да доведе до допълнителни размествания в рамките на предизборната кампания.

Според получените данни изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще присъстват в следващия парламент. Има обаче още три политически субекта, подкрепата за които може да преодолее бариерата от 4%. Това са Коалиция "Левицата!" (3,9%), "Български възход" (3,7%) и "Има такъв народ" (3,1%).

Интересът на левите избиратели към новото обединение е голям и очевидно тази формация може да запълни отворилата се ниша. "Български Възход" и "Има такъв народ" продължават да търсят своята идентичност и предизборната борба ще покаже дали усилията им ще се увенчаят с успех. Внимание заслужават още Коалиция "Заедно" (1,2%), лидирана от двама водещи експерти, напуснали ИТН, и новата поява на НДСВ (0,9%) в политическото пространство.

Въпреки че са далече от изборната бариера, с получената подкрепа и експертния си потенциал двете формации представляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти.

Логично е в условията на парламентарна криза президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие сред политическите личности у нас. Сред останалите лидери на политически формации не наблюдаваме значителни разминавания между доверието към личността и към това на организацията, която ръководи.

В хода на всяка предизборна кампания е важно коя партия ще си изгради образа на вероятния победител. Данните от изследването показват, че според 33,8% от гласоподавателите най-много гласове ще спечелят ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че победители ще са ПП-ДБ. Знаем, че винаги има конформистки вот, който следва победителите. 

За страна като България няма как социалната тема да не е в центъра на внимание във всяка предизборна борба. Сериозни опасения, че материалното им състояние може да се влоши до степен да са затруднение да се издържат, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% смятат, че няма да стигнат до това положение. 

Няма как този показател да не влияе на нагласите на избирателите. Интересно е, че въпреки тежките социални проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%). Това може би се дължи на факта, че двете водещи политически формации се определят като десни. Разбира се, можем да направим и извода за текущото състояние на лявото политическо представителство.

Въпросът за това, кое правителство би превеело България по-успешно през кризата, не получава еднозначен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% подкрепа срещу 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това показва, че според избирателите партиите на промяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти.

Идеята за промяна на формата на държавното управление и превръщането ни в президентска република има достатъчен брой последователи за поставянето й в публичното пространство – 22,1%, но съвсем недостатъчни за да бъде приета - 53,3% отхвърлят такъв вариант.

Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от следващата година отпадна от само себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен дефицит правят тази стъпка невъзможна. Остава да търсим причините за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на гражданите за очаквана спекула с цените при такава промяна. Явно държавните институции трябва да изградят сериозни превантивни мерки, ако искат да успокоят и предразположат общественото мнение.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено в периода 20-27 февруари 2023 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%.