Готви ли се хунтата да унищожава "бившите хора"

В интервю за предаването на Сашо Диков по "Евроком" снощи, силовият вицепремиер и вътрешен министър Бойко рашков изрече репликата "Чувам нагли изказвания от бивши хора, може би ние трябва да осветим някой". Това е чудовищен скандал, той е най-силното и автентично доказателство, че имаме на власт хунта. Хунта, която е готова да нарушава права, да гази закони, да "изчегъртва" политически опопоненти, нарочени за врагове. Ако съдим от опита преди няколко десетилетия - на ред е унищожаването на "бившите хора". Скандалната реплика на Бойко Рашков беше фиксирана за пръв път от политолога Антон Тодоров и разпространена в неговите профили във Фейсбук, където той публикува видеозаписът от предаването, който можете да видите и чуете по-долу. Думите на силовия вицепремиер предизвикаха истинска лавина на негодувание, възмущение и негативни ракции сред хиляди потребители на социалните мрежи, както и коментари на анализатори и журналисти. 

Терминът "бивши хора" се въвежда в партийната стилистика и в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 г. Той не е измислен от БКП или ДС. Категорията "бивши хора" е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г., пишат в свое изследване по темата журналистът Христо Христов и проф.  Вили Лилков. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г. Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.

Опитът на болшевиките

НКВД конкретизира термина „бивши хора”, пише в подробен анализ сайтът Desebg.com. Това са хората от бившата царска и белогвардейска администрация, бившата аристокрация, земевладелци (помещици), смятани за потомствени дворяни, изкупвачи, търговци, собственици на предприятия, банкери. Според архивни документи на НКВД бившите хора са третирани като „антисъветски елементи” и подлежат на списъчен оперативен отчет. През февруари 1935 г. НКВД провежда операция "Бивши хора", която се изразява в изселване на контрареволюционни елементи от Ленинград в отдалечени райони в страната. Поводът е убийството на Сергей Киров, в двореца Смолни, в Ленинград – вторият след Сталин в болшевишката партия. За един месец са изселени над 5 000 семейства, с над 22 500 членове. За провеждането на операцията е организиран специален щаб и е мобилизирана агентура. В резултат на операцията са осъдени над 11 000 души (4 833 глави на семейства и 6 239 членове на семейства). В това число 67 бивши князе, 44 графове, 106 барона, 117 офицери от царската и бялата армия, 218 свещенослужители.

Подобно е отношението на комунистическата власт в България към представителите на онези съсловия в Царство България, които след установяването на тоталитарно управление в края на 1947 г. и проведената тогава национализация са поставени във въведената тогава от режима категория "бивши хора".

Кои са бившите хора?

Понятието обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са в основата на развитието на България и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г. – ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, определяни като буржоазни или опозиционни, бивши (буржоазни) народни представители, бивши царедворци, дипломати, бивши държавни служители на служба преди идването на компартията на власт, бивши офицери от армията, определяни от режима след Деветосептемврийския преврат като „царски”, бивши индустриалци и собственици на фабрики и други предприятия, заможни и средно заможни  земевладелци и земеделски производители, определяни като кулаци, търговци, адвокати със заличени права, представители на буржоазната интелигенция, собственици на малки предприятия, дори мелничари, бакали и занаятчии. Към бившите хора атеистичният режим в началото присъединява и духовенството.

Не случайно бившите хора са обявени за истинския класов враг на комунистическата партия и са обект на старателно преследване от репресивния апарат на БКП до края на режима, заедно с техните наследници.

Изброените групи фигурират сред категориите лица, за които Държавна сигурност не разполага с данни, че:

"провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност".

Срещу представителите на тези групи органите на Държавна сигурност са задължени да образуват дела за оперативно наблюдение, т.е. да не ги изпускат от очи. Такива дела се образуват дори на наследниците на бившите хора – "синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от гореизброените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй".

Преследване на бившите хора и техните наследници от ДС

Категоризацията на политическите противници на БКП и ДС, въведена в първите години след 9 септември 1944 г., постепенно се променя, като следва от една страна промяната в класовата структура на българското общество, а от друга се съобразява с успехите на ДС в разправата с враговете. През годините някои от самостоятелните линии на разработка на ДС отпадат или се вливат в други вражески групи.

След успешния процес на разложение и приобщаване на земеделската опозиция ДС започва все по-целенасочено да работи срещу групата на бившите хора и бившите фашистки организации, към която се добавят все повече от враговете, класифицирани от ДС в предишните години в други вражески групи. Така постепенно се оформя голямата вражеска група на „контрареволюционните елементи“.

Логиката на ДС, е че с разбиването на ядрата на всяка от вражеските групи и старите партии и неутрализирането на лидерите им, те постепенно изгубват специфичните си характеристики. Всеки от враговете е изолиран от останалите, т.е. групата е „атомизирана“, но все още всеки от тях има някакви отличими белези (бивш офицер, бивш индустриалец, кулак, банкер, политик и т.н), както отделните атоми на химичните елементи.

От друга страна, появява се общата характеристика "бивши", защото тези хора не са вече офицери, полицаи, кулаци и т.н., а и не поддържат политическа или икономическа връзка помежду си, защото са загубили "общия си знаменател". Така в отчетите на ДС започва да преобладава понятието "бивши хора" за указване на преките политически противници на режима.

Класов подход при сепарирането на "враговете"

Успоредно с това БКП и ДС умело прилагат класовия подход при "сепарирането" на враговете и прилагането на репресии. Резултатът е следния: ДС разбива отделните вражеските групи на отделни елементи и ги обединява по класов признак, едните стават бивши и отписани, а на другите се дава шанс за в бъдеще. Не случайно към земеделците е приложен чекисткия подход на "разложение и приобщаване", като масов метод на разделяне и подбор, докато бившите хора са изолирани от обществото и приобщаването им е въпрос на собствен избор, както отбелязва ДС. По-късно, с окончателното изолиране на враговете от ключови позиции в обществото и тяхното маргинализиране, след разкъсване на връзките помежду им, се появява понятието "контрареволюционен остатък" и съответната вражеска линия в ДС е наречена "контрареволюционни остатъци", а децата на враговете са наречени  "поколение на бившите хора".

Единствената вражеска линия под контрола на политическата полиция, която остава непроменена от първите години след Девети, е тази на духовенството. Причината е, че духовенството има собствени специфични характеристики, то е отделено като институция, трудно се прониква отвън в неговите среди и затова срещу него се прилагат методите на разложение и превземане отвътре чрез компрометиране и вербуване. От цялата маса на враговете, която вече е разбита на елементи, след класова сепарация, комбинирана с репресии и разложение, се отделят годните за новия живот в условията на комунистическото общество, а другите, остатъкът, е обречен на доизживяване под контрола на ДС. На всички нива се прилага и болшевишкия подход на заличаване дори на спомена за бившите хора.