Институтът за стратегии и анализи: Политическата класа е изправена пред риска да се самокомпрометира. Единственото противодействие би било правителство, изградено на стабилна основа от проевропейски и проатлантически партии

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юли 2022 година под заглавие: "При разгаряща се война Изток-Запад България се изправи пред нови избори".

Резюме от основните изводи и прогнози:

Градусите на сегашната политическа турбулентност доближават тези, които характеризираха политическия климат през 90-те. Налице е висока степен на разочарование от целия политически елит и ерозиращи очаквания, че промяна в позитивния смисъл е възможна.

Политическата класа е изправена пред риска да се самокомпрометира в своята цялост. Налице е разклатена партийна система и почти перманентна политическа криза. Новата предизборна кампания започва със стари играчи.

Динамиката, довела до поредни избори е развой, който ще определя острия тон на кампанията. Реално тя се води през целия месец. Очертаха се сблъсъци по няколко линии: статукво-промяна, Изток-Запад, между "Продължаваме промяната" (ПП) и "Има такъв народ" (ИТН), между президента Румен Радев и досегашните управляващи от кабинета "Петков", между системни и анти-системни политически сили.

Паралел с кампаниите през миналата година очертава по-сложна картина и прави изненадите възможни. Предимството е на страната на партиите с твърди ядра, които не се разкъсват по различни вектори. При ниска избирателна активност тяхната тежест ще се увеличи. Рискът от още по-фрагментиран парламент е реален.

Очертаващата се широкомащабна криза – социална, икономическа, може да утилизира част от енергията за промяна. Ескалираща дестабилизация и евентуални трусове в България по линията Изток-Запад силно тревожат евроатлантическите ни партньори.

Предсрочни избори, които да засилят позициите на "Възраждане" и да вкарат в Народното събрание още една партия със заявка за русофилски профил ("Български възход"), са нежелан за партньорите ни развой. Ако се стигне дотам, единственото противодействие би било правителство, изградено на стабилна основа от проевропейски и проатлантически партии.

Рязък геополитически завой би имал катастрофални последици. Актуалният въпрос е доколко националният ни елит е способен да извоюва пространство за маневри и баланси в рамките на актуалните съюзи, в които членува.

Две теории се борят за повече легитимност – трябва правителство, в което доминира противопоставянето по линията статукво-промяна, разбирай изолация на ГЕРБ и ДПС. Или временно замразяване на политическата война заради реалната срещу Украйна.

След преформатирането на мнозинството 47-то Народно събрание стигна до своя логичен финал. То работеше в режим на превъзбуда, с дълги заседания, изслушвания, временни комисии, като в среда на генерирана скандалност се преплитаха реални приоритети със силиконови казуси.

Парламентът възстанови контрола си върху изпълнителната власт, но го направи по начин, който не върна доверието към институцията – скандали, губене на време, шоу-акции. Дял за това има и опозицията, а управляващото мнозинство не успя да наложи друга форма и съдържание на парламентарната дейност.

Правителството падна на първо място заради деструктивното поведение на ИТН, но и в резултат на собствените си грешки. Редица скандали (Джемкорп, спирането на руския газ) завършват не с точка, а с многоточие.

Изпълнителната власт действаше реактивно и оставя огромен дълг по отношение на така наречената съдебна реформа. Ревизията на кабинета "Петков" ще бъде една от водещите нишки в кампанията на неговите опоненти.

След условието на ПП за антикорупионния закон и избора на Бойко Рашков и третият, кризисен мандат бе обречен. Падащият рейтинг на Радев е резултат от отлив на гласове, симпатизиращи на ПП и "Демократична България" (ДБ). Реално зад него останаха умерените и левите гласове. Ако се дръпнат левите, рейтингът му ще тръгне още надолу.

С третия мандат за БСП президентът тушира развитието на този сценарий. При силно обтегнатите отношения на държавния глава с политическите сили от последната управляваща конфигурация едно служебно правителство може да тръгне по линия на промяна на "промяната". В енергийната сфера – със сигурност.

Напрежението между Радев и БСП/Нинова бе предвидимо, но се разви неочаквано остро. Служебното правителство няма да успее да изпълни основната си конституционна роля да успокои политическата обстановка преди изборите. Напротив – то има потенциал да се разраства.

С развитията през този месец антикорупционната компонента взе превес, но това може да се обърне в хода на предизборната кампания. Опозицията на досегашния кабинет ще агитира в среда, която още не се е обърнала в нейна полза и това изглежда е основната й задача.

Най-големият риск пред "Продължаваме промяната" е да пренебрегне рисковете, увлечена в предизборен ентусиазъм. ПП дойдоха на власт на гребена на антикорупционната вълна и ще продължат да сърфират по нея, като слагат знак за равенство между корупция и Русия. Но твърдият им подход спрямо Москва ги вкарва в обяснителен режим на фона на задълбочаваща се газова криза. С провала на първия мандат за съставяне на правителство самочувствието на ПП претърпя поражение.

ГЕРБ засили максимално опозиционното темпо. Връщането на партията във властта минава през коалиционно партньорство. Засега обаче изолацията продължава. Първото място в социологическите изследвания консолидира привържениците й.

ДПС остава част от острото противопоставяне по линията статукво-промяна, стари и нови партии, като запазва електоралното си влияние. Движението заложи на предсрочни избори и спечели.

Третият мандат не сработи, въпреки отчетливите усилия на БСП. Социалистическата партия натрупа позитиви от стъпките си за реализация на мандата. Рискът пред БСП и нейното ръководство е атаката преди изборите да се разгърне едновременно от три страни: вътрешната опозиция, президентът и опонентите от ГЕРБ.

Как ще действа служебното правителство вече е въпрос, който стои както пред ПП и ДБ, така и пред БСП. Процентът на разочарованите от ИТН расте. Партията изигра основната дестабилизираща роля в политиката от първите избори през миналата година насам, а в последните два месеца – и на екстремалното задълбочаване на политическата криза. 

Ако в обществените нрави и морал Слави Трифонов е един от проводниците на тяхната чалгизация, то в политиката успя да отвори терен за нейната профанизация. Публично отправената покана към ПП за общо явяване на изборите бе прибързан ход на Христо Иванов. Оттеглянето на ПП и ДБ вдясно ще отвори пространство в центъра, което ГЕРБ неминуемо ще завземе.

"Възраждане" стигна границата на възможния растеж. Тя все по-видимо се превръща в политическата сила, в която ударно се наливат ресурси, за да се генерират страхове. Това е единствената парламентарна партия, която поставя под въпрос геополитически ангажименти на България и това автоматично я изключва от бъдещ преговорен формат.

Скандалът около незаконния избор на председателя на енергийния регулатор, провокиран от ПП, е най-сериозната енергийна криза от десетилетия. Създаде се форсмажорна ситуация с абсурдни характеристики.

Решението на КС в същото време има потенциал да изиграе оздравяваща роля за политическата система, която си позволява доминация на лични, групови или партийни интереси над правото.

Нарастващата политическа несигурност ражда краткосрочно мислене в политическата класа и бягство от непопулярни реформи, в бизнеса - свиване на и без това анемичните инвестиции, а сред домакинствата - иновации в битката за оцеляването.

Диверсифицирането на доставките за ядрено гориво и намаляване на зависимостта от Русия е един от факторите за реабилитиране на ядрената енергетика. Този процес се сблъсква с технологични и правни процедури, директно свързани със сигурността на действащите ядрени мощности.

Икономическият растеж в България се предвижда да бъде сравнително добър и това ни изключва от групата на стагниращите икономики. Лятната прогноза на ЕК за растежа на БВП в България, публикувана през юли, е повишена от 2.1% на 2.8%.

ЕЦБ покачи за първи път от 11 години лихвите в опит да овладее галопиращата инфлация. Решението изненада пазарите поради агресивното увеличение с 50 базисни точки, при очаквани 25 базисни точки.

Банките и в България вече започват курс към слабо покачване на лихвите по кредитите, докато при депозитите при сегашната свръхликвидност на банките и очаквано по-слабо търсене на кредити, едва ли ще започнат да се покачват скоро.

Източник: Епицентър