Късането на ризи всеки момент ще започне, ако не е започнало. Вижте, няма дата, която да ни обедини, ако не искаме да сме обединени. Толкова е просто. Когато ме попитат децата в училище какво празнуваме на Трети март, отговорът е винаги един и същ. Празнуваме, че ни има и ще продължи да ни има. Празнуваме, че 500 години сме съхранили езика, религията, културата си и най-вече българският дух. Такова постижение заслужава да се знае и помни.
Разбира се, благодарни сме на другите народи, които са допринесли за свободата ни, но за да ни помогнат те, е трябвало ние първо да си помогнем. Та, тези, които веят руски и не знам си какви знамена, не просто не са патриоти, ами са исторически неграмотни.
Тъжна картинка е да имаш таква богата история, толкова герои и примери за гордост и накрая да се изтъпаниш на Шипка и да викаш: "Благодаря, братушки!!!!'. Добрата новина в случая е, че хора като Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Захари Стоянов и много други не могат да бъдат забравени и омаловажени, въпреки такива изцепки.
Никой не може да задължи другия да обича България и българското. То е въпрос на светоусещане. Толкова по темата за родолюбието и псевдопатриотизма. Честит Трети март! Гордейте се, защото има за какво
.JPG?s=174621)
.JPG?s=263551)
